Оклюмали и стресирани, социалните мрежи
се хвърлиха да чоплят безопасна тема
Защото всички искаме мирно езеро и търсим големия час непрестанно, а ни едното, ни другото не ни е на тепсия, под жежкия връшник на лятото и на международното положение, подпаленият скандал между две от естрадните ни легенди на мнозина дойде като глътка свеж въздух.
А въздухът винаги подпомага горенето. Чиста физика. Физика на отношенията, на страстите, на храненето на собственото его. Одрямали и
оклюмали сред
блатото на
политиката,
огньовете на свети Елм възпламениха любопитството и на медии, и на обикновени потребители на социалните мрежи, та от блуждаещи се превърнаха в огнехвъргачки.
Няма да обяснявам коя е Кичка Бодурова и кой е Панайот Панайотов. Едва ли има човек, който да не си припява “Момчето, което говори с морето” и “Търся големия час непрестанно”, а в компания да подхване “Лихнида кайче веслаше”, ако че тази песен си е на македонския изпълнител Ефто Пупиновски още от 1986 г., ама ние си я припознаваме в името на “Биляна платно белеше”, пък и П. Панайотов я направи популярна тук. Както и Кичка
вкара песента
на бузукито
в бита ни. Надарени с глас и спечелили публика, и двамата родни изпълнители са обичани от многобройните си почитатели. Помоему няма от какво да се оплакват. Бодурова редовно се връща в родината и прави концерти пред пълни зали. Панайотов не би трябвало да се оплаква - помнят го. Но това е по моему, въпреки че все пак отчитам, дето всичко тече, всичко се променя, отиват си годините, белеем (това е друга песен, но абсолютно вярна), времената се сменят, естрадата вече е овехтяла дума, та сме я заменили с поп, което иде от попули (народ), и съответно популярна музика. Но тези двамата са оставили песни, които са влезли в жанра и никой не може да ги бутне. Защо им е да се завихрят в скандали.
Днес, когато т. нар. жив живот не е съвсем живеещ се пълноценно поради здравословни и политически обстоятелства, клавиатурата измести агората и Хайд парк. Удобничка платформа за себеизява е - не се изтъпанчваш в цял ръст, за да вземеш отношение, а зад аватара с котенце, китка или пейзаж с палми
съдиш,
отсъждаш и
екзекутираш
безпроблемно. Защото не можеш да кажеш в лицето на комшията, началника, колегата това, дето му го мислиш, делата на известните личности са ти поднесени на длан и ти плюеш, бришеш, отпушваш клапан, за да не гръмнеш като тенджера под налягане.
Да, скандалът между две публични в областта на културата личности е много лесен за обсъждане. Далеч
по-лесен от
политическия, в
който повечето
внимават да не
се намесят,
защото утре никога не се знае, нали? А тези какво - пеят и зло не мислят. Само имената им се въртят и... който не им знае творчеството, тича в ютюб нещо да прослуша и да подплати с факт вдигнатия си нагоре или надолу палец.
Прав е Панайотов да се бие в гърдите колко хиляди пъти е прослушана “Охридското езеро”, след тези негови прения с Кичка Бодурова току-виж станали стотици хиляди. Кръв се лее из мрежите в непрестанна защита на своите големи часове, хората доволни, че има какво да чоплят, колегите изпълнители доволни, че техни колеги се излагат в по-малка или по-голяма степен, самите двама потърпевши доволни, че и тази година са в центъра на потребителското внимание. Както казваше баба ми, по-добре на хората в устата, отколкото в краката.
Апропо, всички сме наясно, че черният пиар е в пъти по-работещ от добрата реклама. И тук не иде реч за разсекретени есемеси, влошени междуличностни отношения, цената на бензина, капризите на звездеещи се люде, омаловажавана броя на аудиторията, не, въпреки дето и туй е на пангара на средностатистическия фейсбуковец. Става дума за етика. А нея или я имаш, или я нямаш, не е като в познатото тука има - тука нема.
Всеки от нас има поне една-две кирливи ризи, които не са за пред хората, ама как жажда да развее от своя профил нечия чужда, особено ако е на някой известен човек. Човещинка, нали?
Иначе и Кичка, и Панчо ще си пеят песните и публиката им ще ги аплодира и ще пее заедно с тях. При това доволно изпуснала парата (с ударение на първото а) и убедена, че не напразно си е дала парата (с ударение на второто а) да види любим изпълнител на живо. О, да, скандалите продават слава и още как! Кичка Бодурова пак ще напълни залата в родния си Бургас, Панайотов ще направи самостоятелен концерт... керванът си върви. И всяко чудо е за три дни, ама как “топлят” тези три дни посред жежкото лято... Sic transit gloria mundi, с други думи. А нали всичко е редно да е не А vs B, а просто обич за обич и да пееш за всички приятели? Та бурята отново е в чаша вода с няколко капки бензин и кубчета сеир.
