- Успешният Смолян вече води само с малко пред Варна и Пловдив
- Трябва реформа, за да се преодолява неравенството между отделните училища
Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – със сигурност са много далеч от пълна и точна диагноза на качеството и проблемите в него. Въпреки това обаче те дават проста и ясна оценка на поне един аспект на постиженията на учениците. Резултатите след седми клас тази година регистрираха почти повсеместно влошаване в сравнение с предишната, големи регионални различия, но пък след десети поне в математиката се регистрира леко подобрение. За сметка на това, през учебната 2021/22 г. се наблюдава всеобщо и значително влошаване на зрелостните изпити, които са и от най-голямо значение са по-нататъшната реализация на дванадесетокласниците във висшето образование.
Данните за резултатите от зрелостните изпити по български език и литература през 2022 г. на областно равнище, получени от ИПИ по ЗДОИ сочат значително по-ниски оценки във всички области на страната – нито една не е регистрирала ръст спрямо 2021 г. Спадът далеч не е равномерен между отделните области, като най-видимо се понижават средните оценки в Разград – с цели 43 стотни, което поставя областта на последното място в страната с Добър (3,53). Значителен спад има и в Шумен и Добрич, с по 40 стотни, както и в Хасково (-38 стотни) и Плевен (-36 стотни), като тези области също клонят към дъното на класацията. Обратно, най-високите оценки са в традиционните лидери София (столица), Смолян и Варна. Прави впечатление обаче, че в случая на Смолян, често сочен като пример за успех в структурирането и управлението на средното образование в България също има много голям спад на годишна база – с 32 стотни, което поставя областта само на няколко стотни от Пловдив и Варна.
При сравняването на резултатите от отделни издания на зрелостния изпит обаче следва да имаме предвид, че те не са напълно еквивалентни – винаги има известни отлики в нивото на трудност, което неизменно се отразява и на крайните резултати на учениците. Това важи с особена сила за настоящото издание, което внася значителни промени в структурата на изпита и в неговото оценяване. Своята роля неизменно носи и продължителният период на дистанционно обучение в хода на Covid пандемията, когато достъпът до образование на по-бедните и децата в неблагоприятна семейна среда се влоши значително.
Въпреки проблемите със сравнимостта, на база на данните от новите зрелостни изпити може да се заключи, че неравенствата в образователната система между областите в България, които водят и до голямо разслоение в постиженията на учениците остават, и дори се задълбочават. От значение е и динамиката – докато в някои области нарастването на дела на слабите оценки е с 15 пункта, а в други – с 5. Така се вижда, че на местата с по-слабо работещо училищно образование има много повече деца, които досега едва са издържали изпита, а при леко завишаване на критериите изпадат под чертата. Това от своя страна подчертава и потребността от реформа, насочена към подобряване на учебния процес и качеството на образование не само в елитните училища, но и сред най-слабо представящите се днес.
Големият ръст на слабите оценки има и практически последствия. От една страна, много повече ученици ще се явят на поправителна сесия на зрелостния изпит, което изисква допълнителни ресурси за нейната организация. По-важен е обаче ефектът върху самите ученици – за най-слабо подготвените се от тях расте реалният риск да не успеят да завършат средното си образование, което поставя значителна пречка към реализирането им на пазара на труда. Това създава проблеми и пред висшите училища, които вече срещат трудности в запълването на обявените места за студенти на фона на негативните демографски процеси, а по-ниските средни оценки на зрелостния изпит ще означават и още по-лесен достъп до специалностите, за които те са определящи.
Разбира се, прекалено рано е на база само на една година на рязко влошаване да преценяваме какви ще са дългосрочните тенденции в зрелостните изпити, особено ако припомним, че в предишните няколко години и средните оценки на областите, и делът на слабите оценки оставаха относително стабилни. Въпреки това обаче тези значително по-слаби резултати за пореден път подчертават нуждата от провеждане на отдавна отлагана реформа, която да адресира проблеми в качеството на училищното образование и големите неравенства между отделните училища и населени места.
