Роден на 6 април 1973 г. в София. Завършил е география в СУ. От 1995 до 1998 г. е журналист в Радио 99. Сценарист на тв предаванията “Стани богат”, “Столът”, “Това го знае всяко хлапе”, “Аз обичам България”.
Доктор по география на населението и селищата от 2007 г. Специализирал е в Кьолн и Грац. Преподава демография, етнорелигиозни конфликти, география на населението и селищата, геоурбанистика, регионален анализ на човешките ресурс.
От 2012 г. е доцент. От октомври 2015 г. е зам.-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност. Автор на романи и книги с разкази.
Плаках цяла нощ, когато гръмна космическият
кораб в сериала “Седморката на Блейк”.
И тогава написах продължението в 10 тетрадки
Демографската ситуация в България ще започне
да се подобрява, когато повишим дела на младите
У нас външни фактори не запалиха искрата -
така, както се случи в бивша Югославия
Имаме остър дефицит на адекватни и качествени
лидери, от които има нужда всяко общество в криза
- Най-напред честита награда “Иван Вазов". Тя заслужена ли е, г-н Бърдаров?
- Благодаря, тази награда е огромна чест за мен, защото тя е връчена на майстори на словото и величия като Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Валери Петров и много други.
На първо място аз съм преподавател и ни най-малко не се боря да бъда възприеман основно като писател.
За мен писането е страст
и посвещение на
определена кауза -
да провокирам хората да мислят върху тези така важни процеси на етнорелигиозни конфликти, които са били, са и ще продължат да бъдат определящи живота на милиони хора по света.
Вярвам, че тези теми са изключително важни и това, че провокират такъв интерес у читателите, ме радва и обнадеждава. Знам, че не мога да спра безумните братоубийствени вражди, но мога да провокирам желание у хората да направят нещо, за да ги осмислят и преодолеят. А дали наградата е заслужена, вярвам, че ще провери времето и се надявам да е така.
- Роден сте в София, но откъде са родовите ви корени?
- Корените са ми от село Кулата и много се гордея с произхода си. Израснал съм с историите на македонските войводи, които ми е разказвал дядо ми и разбира се, с чудните македонски песни. Аз сравнително малко съм живял в Кулата, предимно летните ваканции, но въпреки това още от дете развих крайна непоносимост към границите, тъй като помня много добре как ми сочеха един баир срещу нашата къща, в Гърция, и ми обясняваха, че това е вражеска територия и аз никога няма да мога да отида там.
За мен Кулата е мирис на траверси и смокини, тракане на клюновете на щъркелите и камбаната на тумбата, която дядо ми биеше като клисар на църквата. И това е мястото, където се чувствам най-свободен и истински.
- Вие сте географ, университетски преподавател, писател, сценарист, журналист, състезател по петанк... Какво пропускам?
- Да, аз се занимвам с много неща и всяко ми дава по нещо важно, но най-важното и специалното за мен е, че съм преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, това е най-голямото постижение в живота ми. Обожавам работата си с младите хора и техният интелект и адекватност на съвременния свят ме правят голям оптимист за бъдещето.
- Петата ракия ли “отключи” писателя във вас?
- Ха, странен въпрос. С разказа “Петата ракия, или колко е хубав животът” тръгна моят път в литературата, но с писане аз се занимавам от седми клас.
През далечната 1987 г. написах първия си текст. Случи се по странен повод. Тогава по нашата телевизия вървеше един сериал “Седморката на Блейк”, научнофантастичен. Всички хлапета бяхме луди по него.
- Помня го, разбира се. Аз най-много харесвах русата астронавка, казваше се Джена.
- Да... В последната серия гръмна корабът на главните герои, тогава още не знаехме, че може да има втори сезон и т.н.
Помня, че плаках цяла нощ и през лятната ваканция написах продължение на “Седморката на Блейк”, десет тетрадки малък формат.
След това съм писал стихове, разкази, детски приказки и съм пращал на много конкурси, издателства, вестници и списания, но никога не получих дори един отрицателен отговор.
Докато разказът ми “За петата ракия или колко е хубав животът” през 2013 г. не се превърна в сензация в социалните мрежи и до днес е най-четеният български разказ в интернет пространството.
- От кого се учехте на писателство?
- Не мога да кажа, че съм се учел от някого, поскоро четях много и със сигурност от всички тези книги и велики писатели съм се учел.
- Преподавате демография и етнорелигиозни конфликти. Много ли е тревожно демографското състояние на България?
- Да, тревожно е, но този процес не е необратим, просто ние имаме грешна, по-скоро остаряла визия за демографията. Оттам работим в грешната посока и не получаваме резултати.
Ако обърнем фокуса си върху реалните ни демографски проблеми и предприемем целенасочени мерки, тогава ситуацията ще е обратима, и то в обозримо бъдеще.
Демографската криза в България се определя от четири процеса, два от тях са част от световните тенденции и върху тях няма как да повлияем особено.
Докато другите два са тези, които са специфично наши и трябва върху тях да работим, за да обърнем негативните демографски тенденции.
Двата световни процеса, част от които е и България, са ниската раждаемост и застаряването на населението.
Ние продължаваме да говорим само за раждаемостта, но тя е съвсем нормална за развита европейска държава на този етап от своето развитие.
След 40-50 години такава
раждаемост ще има
в целия свят,
както и навсякъде непрекъснато ще се повишава средната продължителност на живота.
И всичко това е естествен процес, резултат от образование, здравеопазване, стандарт на живот, динамика на живота, технологии и т.н.
Двата специфични български проблема са свръхвисоката смъртност, България е на едно от първите места по смъртност в целия свят, и острият дефицит на младо, активно население.
От тази гледна точка демографската ситуация в България ще почне да се подобрява, когато повишим дела на младото, активно население. А за това първата крачка е радикална реформа в образованието.
Но не смяна на учебни програми в средното образование и нелепи проекти във висшето, а смяна на философията на образователната система, съобразно развитието на технологиите, нуждите на пазара на труда и съвремнните условия за живот.
В България вече имаме един такъв положителен пример, проектът “Първокласно начало”, въведен в образователната система на община Бургас от кмета на общината г-н Димитър Николов.
Този иновативен метод само след няколко години ще доведе до много позитивни демографски резултати в община Бургас. Само това е пътят за обръщане на негативните демографски процеси в страната.
- Как и защо през размирното време на прехода България се опази от сериозни етнически конфликти?
- Отговорът е сложен. От една страна, външните фактори не запалиха искрата, както се случи в бивша Югославия. От друга страна, на ниво нормални, обикновени хора в смесените региони у нас, няма никакъв проблем. Те си живеят заедно и мирно по съвсем нормален начин, както и трябва да бъде.
И ако има нещо, с което България най-много да се гордее в тези вече 33 години преход, е, че съхрани етнорелигиозния си мир. Бил съм в Сараево, говорил съм с хората, преживели блокадата и войната, и разбрах, че няма нищо по-страшно от войната!
- Питам ви като сценарист на “Стани богат” - умни ли днешните българи?
- Едва ли аз мога да дам оценка на всички българи. Мога да говоря за младите хора, с които работя в университета и да кажа - да, умни са, и
България притежава
огромен потенциал
в тяхно лице
- Членът на журито, което ви награди, проф. Боян Биолчев в едно интервю ми каза, че винаги се е чувствал 49% учен и 51% писател. При вас как е?
- Аз съм преди всичко преподавател и мисля, че като такъв ще се определям винаги.
- Днешното размирно време повече ви вдъхновява за писане или повече убива мерака да седнете пред компютъра?
- Мен лично ме провокира да пиша, защото имам важни послания, в контекста на днешното размирно време, които искам да споделя с хората.
- Вече сте носител на много наши и чуждестранни награди. Коя ви е най-ценната?
- Дори и да звучи клиширано, но за мен безспорно това е обичта на хората и тяхното признание. Навсякъде, където презентирам книгите си, независимо дали пред ученици, дали пред българи в чужбина или почитатели на литературата у нас, залите са пълни и хората са силно развълнувани.
Дълго след края на презентацията разговорите продължават и хора с часове се редят на опашка, за да си кажем няколко думи лично и да им напиша послание.
Ето това ми е най-ценното и за него не трябва да отговарям на въпроса дали е заслужено, защото то е просто такова – истинско, смислено и безценно.
- Кой е любимият ви български и чуждестранен писател?
- Имам много любими писатели, но тези, за които веднага се сещам за Габриел Гарсия Маркес, Никос Казандзакис, Орхан Памук, Александър Дюма, Горан Войнович, Казуо Ишигуро, Херман Хесе, Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Ерик-Еманюел Шмит, Светлана Алексиевич, Дубравка Угрешич и много други.
От българските, разбира се, Йовков, Вазов, Елин Пелин, Ивайло Петров, Стефан Цанев и др. А любимият ми съвременен български писател е Радко Пенев, на когото много се възхищавам!
- Как и защо се запалихте по тази френска игра петанк? Франкофон ли сте?
- През 2004 г. в “Стани богат” пишех въпроси за география, спорт и литература. Написах въпрос за петанката и понеже винаги съм мечтаел да стана президент на нещо, реших, че можем с приятелите ми да направим клуб по петанка и аз да стана президент на клуба.
И ето, че тази моя мечта ни доведе до това да имаме клуб по петанк вече 18 години, да сме многократни републикански шампиони на България, да сме участвали в много световни и европейски първенства и да изживеем много позитивни емоции.
- Като човек и на словото как оценявате езика на депутатите?
- Поскоро като махленски и, за съжаление, като език, който насажда омраза и още по-крайно разделение и в без това разединеното ни общество.
- Коя от многото кризи, прищипали държавата, е най-страшната?
- За мен лично това е острият дефицит на адекватни, качествени лидери, от които има нужда всяко общество във времена на преход и криза.
- Притеснявате ли се за бъдещето на България?
- Колкото и да изглежда невероятно, аз вярвам, че България я очаква едно много по-добро бъдеще, и то съвсем скоро.
И това не е някакъв розов, абстрактен оптимизъм, а трезв поглед на базата на факта, че като географ познавам отлично ситуацията и тенденциите в света и предимствата, които има България, и които все още не е разгърнала напълно.
А също така и потенциала, който имаме в младите си хора, които за мен са невероятни, умни, креативни, напълно адекватни на съвременния свят.
Те едновременно си обичат България и са готови да се борят за нея и в същото време са граждани на света, без комплексите и чувството за малоценност на предходните поколения. Да, с такива чудесни млади хора България има бъдеще!
- Ще гласувате ли на идващите избори?
- Да,
винаги трябва да се
гласува, това е смисълът
на демокрацията!
- Какво ново на творческия ви хоризонт?
- Много неща. С нашето издателство “Мусагена” без много шум, но уверено вървим напред. Съвместно с немското издателство Anthea и Маргарита Щайн издадохме романа ми Absolvo te на немски език и в момента полагаме невероятни усилия и инвестиции, за да разпространим по невиждан досега начин българска книга на немскоезичния пазар.
Вярвам, че до края на тази година и началото на следващата ще имаме много добри новини. В същото време миналия месец романът “Аз още броя дните” излезе на испански под шапката на издателство Almuzara и в момент книгата я има в почти всички големи книжарници на Испания.
Предстои ни турне през септември там и ще се опитаме да представим и други наши изключително интересни проекти като “Дигиталните поети” - феномен в съвременната литература, и Books$Art” - поредица, която съчетава потенциала и вдъхновението на артисти от различни изкуства.