Министерство успя да бъде солиден и отговорен партньор на фермерите, казва зам.-министърът на земеделието
- Г-н Бурджев, бяхте на откриването на жътвата с министър Иванов. Има ли опасност въпреки очакваните добри добиви зърното да бъде изнесено и да се окажем в продоволствена криза?
- Ще направя ретроспекция на есенниците тази година. До края на март-началото на април всичко вървеше чудесно за пшеницата и ечемика. Но през втората половина на април така жадуваният дъжд от фермерите не падна и настъпи засушаване.
Говорих с много производители и те се оплакват, че самото зрънце е по-дребно и „недоизхранено“.
По предварителни данни, а и по първите данни от началото на жътвата, се очаква обемът на произведената пшеница от реколта 2022 г. да бъде около и над 6 млн. тона и над 600 хил. тона ечемик. Предвид факта, че традиционно за вътрешно потребление в България се изразходват близо 1,5 млн. тона пшеница, очакваните количества от новата реколта ще са достатъчни за покриване нуждите от зърно в страната и за реализиране на значителен износ.
Що се отнася до динамиката на цените на хлебната пшеница, цените на вътрешния пазар в България винаги са зависели до голяма степен от световните цени и в частност от цените на украинската и руска пшеница. В момента имаме голяма степен на неопределеност на пазарите, породена от войната в Украйна. Налице са и нарушени доставки при експорта на значителни обеми зърно. Това затруднява категоричната прогноза за ръст или спад на цената на пшеницата и оттам на цената на хляба.
- Зърнопроизводителите масово се оплакват от нерегламентиран внос у нас на украинско жито, което после се представя за българско и подбива цените. Какви мерки ще предприеме министерството?
- От разговорите ни с тях и от наблюдението на пазара разбираме, че има тенденция на лек спад на цените на пшеницата и на ечемика, както на световните пазари, така и у нас. Наблюдава се и известно стабилизиране на цените на суровините.
Икономическата обстановка в света и дестабилизацията пораждат страхотни флуктуации. Слънчогледът, по това време на годината е бил 1015 лв. за тон, а в момента средната изкупна цена е 1370 лв. за тон.
Ситуацията с вноса на черен
слъчоглед е динамична
На 4 юни т.г. Европейската комисия прие решение, с което да се освободят количества от запаси в ЕС, предвид войната в Украйна, за да могат да се съхранят и запасят производителите.
Търси се решение за преодоляване на проблемите при транспорта на украинската земеделска продукция.
В момента анализираме ситуацията, наблюдаваме пазара и ще действаме адекватно.
- В последните дни и седмици имахте срещи със земеделци в цялата страна - Плевен, Долна Митрополия, Габрово, Хасково, Смолян. Какво ви казват най-често, кои са най-големите им проблеми?
- Всеки има различни проблеми според профила си като фермер. Но заради това, че съм ресорен, а и защото съм много пристрастен към животновъдството, най-големите болки и най-тежкият и неблагодарен труд е при него. Липсва механизация, фермерите нямат време за почивка, нямат качествена работна ръка, която да ги замести. Дълги години този сектор, освен че е игнориран, е и използван понякога с политически цели. И има хора, които наистина драматично преживяват през тези шокови ценови скокове на суровините и фуражите. В тази връзка ние направихме много - и аз, и министърът проведохме много срещи с българските животновъди. Вървяхме ръка за ръка в поемането на икономическите удари, които съпътстват специално животновъдството. И не позволихме този сектор да отстъпва.
- При нас обаче редица браншови организации се оплакват, че стопани са принудени за разпродават животните и да закриват фермите.
- Да, винаги се казва: продаде се ферма, отказват се. Но и в благоприятни времена хората решават да си продадат стопанството по една или друга причина. Паралелно с това обаче има и много купени и новосъздадени животновъдни ферми.
На фона на Ковид пандемията и войната в Украйна, Министерство на земеделието подпомогна сектора, така че да може да се развива устойчиво. Подпомогнахме както по Ковид мерките, така и по линия на селекционната дейност. Ставките бяха сериозно дебатирани и
бяха покрити очакванията на фермерите
- Като заговорихме за животновъдството, каква допълнителна подкрепа ще получи с актуализацията на бюджета? Защото се твърди още, че турци изкупуват овце и крави на стопани, които заради скъпите фуражи не могат да ги изхранят?
- Ръководителите на повечето браншови организации представят ситуацията малко по-тежка и трудна, отколкото е в действителност, за да убедят своите членове, че им защитават добре интересите.
Например, за голям внос на агнета от Македония, който се разпространяваше. Ами решихме го, като засилихме контрола. После гласувахме 1 млн. лв. бюджет за подпомагане на кланиците за гарантиране на базова изкупна цена от 10 лв./кг агнешко. Това е комплекс от разумни и навременни мерки паралелно с многото кризи, които решавахме.
Ние правим едни изчисления за подпомагане по дадена схема и докато я настроим, докато наберем информацията, дадем указанията хората да подават заявления, вече цените са се вдигнали. И така вървяхме няколко месеца. Мисля, че в този труден път Министерство на земеделието успя да бъде солиден и отговорен партньор на земеделците и съм уверен, че стопаните оценяват това.
Отидох на събора в Арбанаси, в Шереметя министерството подпомогна с близо 40 000 лв. изгорялата овцеферма, бях лично на благотворителния концерт. Много или малко това се уважава и виждат, че има разбиране и човечност и то не само от мен, а от целия екип на министерството.
- Все пак на какво още могат да разчитат животновъдите?
- С актуализацията на бюджета са предвидени допълнителни средства в размер на 168,7 млн. лв., от които
150 млн. лв. за осигуряване на ликводност
в сектор „Земеделие“, в това число и за животновъдите.
Тези средства се осигуряват съгласно Временна рамка на ЕК за подпомагане предвид създалата се усложнена икономическа обстановка в страната, породена от войната в Украйна. В тези 168,7 млн. лв. са включени и 18,7 млн. лв. допълнителен ресурс по схемите за хуманно отношение към свинете и птиците.
Ние заложихме всичко това в бюджета и ръководството на министерството се бори, за да го постигнем. Надявам се да се реализира и изпълни.
Убедено твърдя, че направихме много усилия като управление.
Имаше и диалог с браншовите организации – обикновено първо се покараме половин-един час, после, като поутихнат емоциите, се приемат възможните решения. В крайна сметка, имах лични обаждания, в които браншови лидери благодариха за подкрепата, ставките, отношението. Мога да кажа с гордост, че всеки ангажимент, който съм поел към даден бранш, никой не може да ме обвини, че не съм го изпълнил. Може да са по-дребни неща, може да са по-важни и сериозни, но винаги сме били коректни партньори.
- Обявихте, че сте готови с проекта на рибарската програма. Какво подпомагане се предвижда и има ли опасност и тази програма да бъде върната от ЕК със стотици забележки, както стратегическия план?
- Миналия понеделник беше последната 9-а тематична работна група. На нея нямаше никакви спорове, браншовете отчетоха, че сме зачели всички техни виждания, препоръки и критики. Това е гордост за мен, че наваксахме за тези 6 месеца голямото изоставане по преписки, анекси по проекти, контрол. Направихме и някои реформи в самата дирекция, въпреки че имаше лека съпротива. Това отпуши работата и който и да питате от бранша, няма да го опровергае.
- Правителството е в оставка. Вие как оценявате работата си за тези 6 месеца - какво според Вас е най-важното, което успяхте да свършите и съответно какво - не успяхте?
- Заедно с ръководството на Министерство на земеделието успяхме да направим един от много добрите (в горната половина на държавите членки) стратегически планове. Той отразява визията ни за баланс в тази система и с времето ще дава своите ефекти за нормализиране, стабилизиране и балансиране на системата на българското земеделие.
Бяхме качествен, уважителен и професионален партньор. Успяхме с различни средства - финансови и административни, да запазим чувствителните сектори и дадохме подкрепа, за да могат да се развиват. Ако има нещо полезно от тези тежки геополитически времена, то е, че се открои важността на продоволствената сигурност.
И нещо по-дребно. Ще остане това, че завършихме благодарение на Ангел Мавровски, зам.-изпълнителния директор на БАБХ, транзита на животни и по-специално на коне през Сърбия. За да могат да се организират престижни и големи състезания, да идват и да си сверяваме часовниците със Запада.
Транзитът на коне през Сърбия беше забранен
Направихме няколко междудържавни срещи и към днешна дата успяхме да го организираме. По този начин се дава възможност да купуваме млади качествени коне от Европа и нашият генофонд да се подобрява. Отделно да ходим на състезания в Европа, у нас могат да идват и така да популяризираме всички ефекти от този спорт. Подчертавам, че за 30 години този въпрос не беше решен. Инициирах го и ми отне 4 месеца. Но в момента имаме разрешение от сърбите и само чакаме потвърждение от унгарци и хървати, което е формална процедура, за да могат да влизат и в техните държави. Сега в понеделник изпращаме младежкия национален отбор по прескачане на европейско в Австрия и 15-20 годишни българи ще участват в това състезание. Трябва да върнем тези млади хора към бита, природата, към конете. Да са по-родолюбиви и честолюбиви.
Земеделието и животните дават друго светоусешане на хората - истинска ценностна система. Мога да изброя и много други позитивни неща. Укрепихме завода "Кабиюк", за първи път миналата година е с положителен финансов резултат. Систематизирахме, облагородихме животните, подкрепен е генофондът. Грехота е такива дадености и възможности да не ги използваме, защото след развитието на земеделието и на чувствителните сектори, ние работим и за демографската и социална картина на държавата. Да не говорим за вкореняване на морални и ценностни качества, каквито трябва да има един устойчив човек, свързан с природата, животните, растенията, с физическия труд, ако щете.
Голяма болка за мен, за която ще продължа да работя и извън министерството, е законът за браншовите организации. Когато се регулира тази система, убеден съм, че това ще благоприятства развитието на целия сектор „Земеделие“. Подобен закон е стандарт във всички развити страни. Ще дадем приемственост и докъдето сме стигнали, ще го предадем на следващите. Законът за браншовите организации е основна предпоставка за развитието на българското земеделие, да има ясни критерии и правила. Без него много реформи се блокират, а този закон не е за мен, за вас, а за да систематизираме и регулираме взаимоотношенията между браншовите организации и държавата.
Изкупните цени на млякото и месото са друга важна тема. Тук похлупакът на системата са големите търговски вериги. Те затискат преработвателите, а те от своя страна - производителите. Имахме желание първо да обясним, а после като институция и браншовите организации да седнем да разговаряме с веригите и с преработвателите. Нашата основна философия беше солидарно да се поемат както печалбите по веригата, така и загубите, а не когато има печалби, да са несправедливо разпределени основно в търговеца, по-малко в преработвателя и почти нищо при производителя. Когато има загуби, е обратното. Ако няма производители, и търговските вериги няма да имат какво да работят и да продават.
ВИЗИТКА: Зам.-министър Стефан Бурджев е магистър по международни икономически отношения от СА „Димитър Ценов“ - Свищов и бакалавър по публична администрация от ВСУ „Черноризец Храбър“.
Народен представител в 44-то Народно събрание и член на Комисията за контрол на приходните агенции и борба със сивия сектор и контрабандата, а като част от 46-то Народно събрание е зам.-председател на Комисията по земеделие, храни и гори.
