- За да не е пропутинска, проевропейската коалиция трябва да предложи промяна в данъчното облагане
- Идейно “Продължаваме промяната” са класически технопопулисти
- Личните нападки и обиди са всичко друго, но не и политически език
- Сред елита има консенсус за неолиберална държава, а огромно мнозинство отдолу приема тази държава за чужда
- Предсрочните избори наближават, а “Продължаваме промяната” все още нямат регистрация. За какво говори това протакане, г-н Делийски?
- Това е технология, но е симптоматична за характеристиките на този политически стартъп. Това е проект, който така и не можа да стане партия. Парадоксално е, че 7-8 месеца в управлението мандатоносителят все още не е регистриран. На пръв поглед е странно, но е обяснимо с оглед на концепцията, зад която стои - на проект, който трябва да свърши определена работа за определено време. Такава е организационната му характеристика. Идейно “Продължаваме промяната” са класически технопопулисти. Имаме стари корумпирани елити, които трябва да бъдат изметени и всичко ще се оправи. Това е популистката заявка. И имаме заявката, че те ще бъдат заменени от технократи, които знаят как се управлява, за които държавата е фирма, партията е проект, политическото действие е предприемаческо... Това е тип технократска оферта, която е деидеологизирана. Да не забравяме - “леви цели с десни мерки”. Това е класическа деидеологизирана идея на политическа оферта. Този тип проект на технопопулизма явно ще продължи да бъде развиван и ще си остане в сърцевината на “Продължаваме промяната”.
- Четворната коалиция трябваше да измете старите елити. И доведе до колаборация на привидно несъвместими политически субекти - ДБ и БСП. Политическият опит или политическият интерес ги събра?
- Не бих говорил за БСП в случая. Имаме ПП и ПН - “Проекта на Нинова”. Това, което представлява проектът на Нинова, няма нищо общо с БСП. Нито ценностно, нито идейно, нито организационно, за радост на един малък проектен елит и за съжаление на огромна база на левицата и БСП.
- Все пак би трябвало да защитава леви цели, за да държи някаква база...
- Какво значи защитаване на леви позиции? Може да го видим през т.нар. червени линии, които уж нямаше да бъдат прекрачвани, но постоянно се влиза в обяснения защо не са спазени! По парадоксален начин темата за Македония бе лично наложена от Нинова като червена линия. Тази тема няма нищо общо с дневния ред на избирателите на една левица!
При преговорите с ИТН Корнелия Нинова триумфално излезе и заяви, че имат 80-90% препокриване на програмата, единственото разминаване било в областта на преразпределението. “Ние като лява партия искаме повече държава, те като дясна - по-малко, но това са нюанси...” Тези неща не могат да бъдат нюанси, когато става въпрос за лява партия.
Казваме - събрали се някакви различни ценностни субекта. Нинова казва: “Имаме 80-90% припокриване с ИТН”, ИТН имали 80-90% препокриване с ПП, ДБ казват: “Имаме почти 100% с ПП”. Това очевидно не са толкова ценностно различни политически субекти. Препокриването, за което говорят основно, касае икономическата политика, ролята на държавата. Де факто целият политически елит, всички с ефективно политическо представителство в парламента, споделят общия консенсус, че типът държава, в който живеем, е приемлив - малкото държава, в която ниските заплати и ниските данъци продължават да бъдат нашето конкурентно предимство, в която данъчната система няма нищо общо с европейската... Това е консенсусът, около който се намират допирни точки.
- Това ли е причината на техния фон да пробиват патриотични формации с националистичен дух - преди имахме “Атака”, НФСБ, сега “Възраждане”?
- Забележете, че те въобще не поставят под въпрос икономическия модел. Имаме класическо предложение от дясно-популистки тип.
“Възраждане” не са отворили и дума за данъчната система например, което е ключов инструмент на държавата. Да, подобни алтернативи минават по линията Русия-Запад, по линията глобално-национално, но не засягат и не отварят политически разломи като неравенство, доходи, бедни-богати. Или ако го говорят, то не е през българския капитализъм.
В този смисъл този икономически десен консенсус е завладял политическия елит и ние не бива да се учудваме защо той се ползва с все по-малко доверие.
Има политически елит, който има консенсус, че българската неолиберална държава е най-доброто, и огромно мнозинство отдолу, което приема държавата като чужда, защото тя не работи за тези отдолу, а за тези отгоре.
- И все пак, парламентарните партии упорито говорят за консенсус и формирането на евро-атлантическа коалиция...
- Коалиция на евро-атлантическото знаме, или на евро-атлантическите ценности? Проевропейска коалиция трябва да предложи проевропейска данъчна система. Бих подкрепил такава проевропейска коалиция, която ще каже: Ние ще увеличим корпоративния данък с 5-7%, ще направим прогресивно подоходно облагане, ще облагаме дивиденти, наследство, държавата ще преразпределя допълнително 10%, както е средно за Европа. Ето, програмата на една проевропейска коалиция. Ако не предложат такъв тип проевропейски политики, ще имаме пропутинска коалиция, защото икономическият и данъчният ни модел са като на Путинова Русия, не като данъчната система на Европа. С огромен интерес очаквам да видя дали тази проевропейска коалиция нама да е пропутинска.
- Напоследък партиите си разменят обвинения във формирането на нови коалиции покрай съвместното гласуване на различни законопроекти, в същото време сякаш политическият език на партийните лидери се изостри един срещу друг. Това начало на предизборната кампания ли е, или тя просто не е спирала?
- Предизборната кампания наистина не е приключвала. Особено когато става въпрос за проекти. Те са създадени да генерират електорални дивиденти. И най-добре се чувстват в предизборен контекст, защото те не могат да управляват - те могат да обещават.
Политическият език обаче е много симптоматичен. Говоренето на равнището на личните нападки и обиди е всичко друго, но не и политически език. Политик е човек, който представлява големи социални интереси. Да говориш политически, означава да говориш на езика на социално-икономически културни разломи, а не да говориш на езика на домашните отношения.
Полисът е извън дома. Те си представят политическото говорене като говорене помежду си. А то е разговор, който трябва да касае широките социални слоеве. Иначе се учудваме защо тези социални слоеве въобще не се интересуват от разговора между политика Х и политика У. А е така, защото това не е разговора на политика Х с общността, с полиса.
- Заради това ли и условията, които се поставят напоследък, са този или онзи да не бъде лидер, премиер, министър..
- Именно. Това не е политически разговор! Видяхме огромния консенсус и припокриване по отношение на приоритетите, тогава за какво да се скарат? Лошото е, че зад условието “с този и без този конретен политик” явно не стои политическа логика, а нещо друго. Особено след последния месец и разговорите между политиците, по всичко личи, че зад политиците стоят определени интереси на спонсори. Все пак политическият стартъп, ентърпрайз или проект не може без инвеститори. В една партия тази инвестиция обикновено се поделя от социалните групи, които тя защитава - членове, симпатизанти и т.н. Докато в един проект, който няма демократична връзка със своите избиратели, е ясно, че инвеститорите и спонсорите идват от средите на едрия капитал. Това не е някаква девиация, а е системна характеристика не само за българския ултранеолиберален държавен режим. В политологичната литература е изписано много за т.нар. Инвестиционна теория за демокрацията. Ясно е, че политическите елити формулират публични политики, които защитават интересите на много малък процент от най-богатите хора в държавата.
- Може ли да очакваме тези интереси да се преформатират?
- Това правителство падна именно поради невъзможността да се балансира между интересите на различните спонсори и инвеститори. Дори не го криеха. Македония бе формален повод, но покрай него излязоха всички конфликти - на кого да бъде дадена поръчка, какъв трансфер към коя фирма да отиде... Толкова им липсва политическо мислене, че дори не могат да си представят как малко по-приемливо да разкажат тези конфликти. Те бяха разкрити едно към едно и ние като изследователи можем само да им благодарим. Това правителство падна поради невъзможността да балансира между тези интереси. Нещо, което дълго време Бойко Борисов успяваше да направи и това бе ключът към неговото управленско дълголетие.
- Може ли да се върне тогава?
- Не мисля, той е представител на част от тези големи корпоративни интереси. А има и други. Ето, транспортният министър в оставка - официално е дал 300 хил. за кампанията и изведнъж става министър. Има и други такива. Има логичен сблъсък, защото логиката на ултранеолибералната държава е такава. Всеки голям корпоративен играч има желание да е близо до държава, която е склонна да преразпределя към него. Това вероятно още дълго ще бележи българския политически процес.
- Ако се изпълнят призивите за премахване на партийната субсидия, ще се официализира ли този корпоративен интерес?
- Повече от 20 г. в САЩ се води дебат за ограничаване на големите пари в политиката - основно през кампании. Дори се търсят варианти за публично финансиране на партиите, каквото имаме в Европа и България. Вероятно американската политическа система ще тръгне в тази посока заради усещането, че големите пари в политиката деформират демокрацията. Тук вървим по обратната линия.
