Изгонването на 70 руски шпиони подобно на лакмус отново прояви истинската принадлежност на българските политици по оста Изток - Запад. Започнаха с изненада и "огорчение" от "едноличното решение" и преминаха към оправдания, че на Министерски съвет се обсъждал "проблемът", но не и "решението" му. Ние сме на прага на нови поредни предсрочни избори, които ще бъдат проведени от пореден служебен кабинет. Тази ситуация е заплаха за българската национална сигурност.
В продължение на десетилетия предупреждавахме, че съвместяването на българското членство в НАТО и ЕС със съхранените властови афинитети и пряко подчинение на интересите на Москва не е възможно. Това съвместяване бе толерирано - в известна степен - от нашите партньори докато отношенията между Кремъл и Запада се намираха във фаза на относително спокойствие. Откакто Путин дойде на власт преди повече от две десетилетия, Москва - първо плавно, а след това рязко - напускаше сферата на общ интерес и партньорство с евроатлантическия свят. Тенденцията се очерта публично на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г., на която Путин заяви прекратяване на партньорството със Запада. След поредица от арогантни провокации през август 2008 г. Путин нахлу в Грузия. Шест години по-късно - след провала си да удържи своята колониална клептокрация на власт в Киев - Путин нахлу в Украйна.
И в най-добрите времена на отношенията между Кремъл и Запада, съвместяването на покорството към Москва със съюзническите ангажименти на България не е било лесно и безвредно. Подчинението на криминалната логика на постсъветската олигархична система и възпроизводството на тотална енергийна и корупционна зависимост на България от руската олигархия винаги е било в разрез с ангажиментите на българската държава да приведе своите институционални и обществени стандарти към тези на другите страни членки на ЕС. Но когато отношенията между Москва и Запада бяха по-"слънчеви", на очевидното разминаване между стандарти и практики на управление в България не се обръщаше фокусирано внимание. Нещата се променяха с нарастващата неоимперска агресия на кремълския режим, системен елемент от която е целенасоченото подкопаване на институциите и общественото равновесие в страните, разглеждани от Кремъл като уязвими. България е на първите места в основната мишена за подривна дейност на Москва - Източна Европа.
През второто десетилетие на 21 век и особено след агресията срещу Украйна от 2014 г. Кремъл прибави нов, трети инструмент към своята стратегия за контрол върху бивши сателити като България. Енергиен монопол, системна корупция по върховете на властта и интензивна пропагандна - хибридна война, фокусирана върху дестабилизация на източноевропейските държави и общества. България е особено лесна цел, предвид силната зависимост на посткомунистическия колониален елит на страната от руско влияние и контрол. Русия не може да завладее обратно източна Европа и директно да възстанови съветската империя. В настоящия период Москва се стреми да възвърне контрола си върху постсъветското пространство (оттук и бруталната агресия срещу Украйна) и системно, из основи да дестабилизира дългосрочно страните от източния фланг на ЕС и НАТО - като първи етап за възстановяване на геополитически контрол.
Хибридната война произвежда организирана лавина от лъжа и манипулация, насочена към пораждане и максимизиране на вътрешния политически, обществен и културен конфликт в страните от източна Европа. Погледнете България.
Вижте изкривените от злоба лица на млади хора, носещи руски знамена, отхвърлящи българското членство в ЕС и НАТО. Да, те са малцинство - и слава Богу. Но зад това малцинство и фашизоидните му лидери стои неубедително прикритата машина на завладяната държава, в която поредица от "демократични лидери" се чудят как да прикрият срамотиите на своята зависимост от Москва във време на сблъсък между демократичния свят, към който България принадлежи, и безчинствата на евразийската империя, разрушаваща Украйна и избиваща нейния народ. Угнетяващо е да гледаш как тези хора се гърчат като червеи за да съвместят несъвместимото - официалния си статут на лидери на европейска страна и същинския си статут на прислуга на евразийската сатрапия.
Войната направи този "баланс" все по-трудно възможен. Днес всеки трябва да направи своя избор. За съжаление играта на срамежлива политика, споделяща декларирана европейска принадлежност и леко замаскирана източна зависимост продължава.
Тази игра е преди всичко проява на самоунижение, но същевременно е растяща заплаха за българската национална сигурност в условията на агресия и военна заплаха. Но колкото и парадоксално да звучи, пряко зависимите от Кремъл български политици днес не са най-голямата заплаха за страната. Най-голямата заплаха са тези, които се идентифицират като "евроатлантически" ориентирани, но се държат по начин, който разтваря портите на държавата за великоимперско влияние и контрол.
Днес България няма нужда от избори. Избори днес означават служебен кабинет на Радев. За вас това може да е нещо рутинно. За мен не е. Защото помня как и с чия помощ Радев стана президент. Служебен кабинет веднъж... И ако се повтори поредицата от миналата година? Служебен кабинет втори път... Може ли и трети път? В условията на все по-фрагментирана партийна инфраструктура това става все по вероятно. Имаме ли добър ход? Да. Ако успеем да направим повече или по-малко нормален кабинет под парламентарен контрол, който да поеме управлението под основни приоритети на кризисната ситуация, в която се намираме. Известни са "червените линии" между партии на статуквото и партии на промяната. Самият аз съм бил в много случаи безкомпромисен към присъствието на ключови олигархични интереси в управлението на държавата.
Днес трябва да си дадем сметка, че не можем да изчистим Авгиевите обори на държавата с "един замах". Създаването на европейско и атлантическо мнозинство, което да ограничи кремълското влияние върху България в условията на все по-опасната за всички ни агресия срещу Украйна е единствения разумен изход от настоящата кризисна ситуация. Наречете това "програмно правителство", композирайте го по какъвто начин намерите за добре.
Не давайте държавата под контрола на еднолична власт в условия, в които всяко политическо решение може да има съдбовен характер за България.
