Когато някой падне, трябва да му се подаде
ръка. Лошото е, че нямаме протегната ръка
от Министерството на културата
Министърът на културата трябва да е
добър балансьор, за да работи
егоцентризма в нашата сфера,
но и човек с твърд характер
Началната стартова заплата
трябва да е 2000 лв.
Имам фаворит за министър на
културата, но нямада му кажа името
- В миналата сряда към 12,30 часа в отворено писмо до две парламентарни комисии обявихте намерението на артистичната гилдия да стачкува. Същия ден вечерта вече нямахме правителство. После стана страшно от различни обиди и закани. Но на бюджетна комисия беше прието 1,4 милиона лева да отидат за сценични изкуства. При тази ситуация ще стачкува ли актьорската гилдия, г-н Мутафчиев?
- Между първото и второто четене има прекрояване на бюджета. Имам индикации, че милион и 400 хиляди лева ще бъдат върнати към нашия изстрадал бюджет.
След като мине гласуването, (очакваше се това да стане до вчера вечерта - б.ред.) в зависимост от това какви пари се предвиждат за Министерството на културата,
ще преценим
какво да правим
При прехвърлянето на парите трябва да бъде записано, че те отиват към фонд “Работна заплата”.
За тези пари имаме водени разговори и ако не се съгласят, че те отиват за повишаване на стандарта на хората, тогава ще предприемем действия и различни театрални акции в цялата страна.
- Вие доволен ли сте, че кабинетът “Петков” падна скоропостижно от власт?
- Не съм доволен, когато някой пада. Когато човек падне, трябва да му се подаде ръка. Така съм научен.
Лошото е, че този кабинет не прие ръката, която му се подава. Или поне до този момент не я поемаше.
Ние неведнъж и два пъти сме разговаряли с министъра на културата, за да разбере той що е това театър и защо си струва да се инвестира в нашето изкуство.
Но до този момент нямаме протегната ръка или конкретни действия от страна на Министерството на културата освен някои уволнения в администрацията, които, между другото, досъсипват картината. Защото уволниха професионалисти и специалисти, които разбират от нашата работа. Министерството на културата много се оголи. А се назначават хора без никакъв практически опит. Нещо, което е пагубно за сектора.
- Можете ли да кажете конкретни имена?
- Безсмислено беше пенсионирана Елиянка Михайлова, която беше шеф на дирекция “Сценични изкуства и художествено образование”. Тя е професионалист и наистина разбираше материята. А я пенсионираха точно когато се случва огромна криза в сферата на сценичните изкуства.
Имало указания на Кирил Петков и Асен Василев да се пенсионират всички, които са с навършена възраст, за да се назначават млади хора. Но за съжаление, ние видяхме някои от младите от този кабинет какво направиха и докъде стигнаха.
- Какво е вашето обяснение, че имаше индикации, че в актуализирания бюджет ще липсва МК и бюджетът му всъщност се намалява?
- Аз искам да задам въпрос -
кой е виновен за това
намаляване на бюджета?
Дали, от една страна, Атанас Атанасов, който не е успял да договори допълнително средства за сектора чрез аргументи и анализи?
Или самият финансов министър Асен Василев, който е решил да отреже от най-бедното министерство, и то във време на тотална духовна криза.
Време, в което обратното на война е именно създаване на култура.
Силно се надявам, че
това не е отмъщение
на единия или другия към колегите, които иронизираха онова злополучно селфи видео от прозореца на Министерството на културата.
- Вие срещахте ли се с министър Атанасов през тия няколко месеца управление на “Продължаваме промяната”?
- Да, веднъж на събитие, но там не беше мястото да говорим за сериозни неща.
- А в кабинета му в министерството не сте ли се срещали?
- Имал съм среща веднъж, но от нея не произтече нищо особено. Бюджетът беше намален. Не увеличен, а намален. Аз му заявих, че трябва да се погрижи бюджетът да бъде увеличен, така че началната стартова заплата да стане 2000 лева.
- Министърът какво ви каза?
- Той каза: “Ами то, ако аз поискам толкова пари, финансовият министър Асен Василев ще ме попита каква реформа ще направите”.
Със съжаление установих, че политическият кабинет и хората, които вземат решение в това министерство, не знаят каква точно реформа да предложат.
От друга гледна точка доверието към министъра от страна на колегите в цялата страна е много ниско. И при цялата ми добронамереност и кредита на доверие към човека Атанас Атанасов,
аз СЪМ и ще бъда на
страната на колегите си
Самият Кирил Петков в началото на управлението на “Продължаваме промяната” каза, че театрите в България трябва да работят като театрите по света - да се самоиздържат.
- Това може ли да стане в България?
- Това са пълни глупости и означава тотално непознаване на сектора. Някой подвежда министър Атанасов и му прави лоша услуга, като му вменява да говори за реформи. Защото те не се правят с лека ръка от днес за утре. Тъй като реформа вече е направена, ако си спомняте, още преди доста години.
Добра или лоша, тя е направена. Съществуващите театри продължават да живеят в тази реформа. Единственото, което може да се направи в действащата методика за финансиране, е да се помисли за надграждане, развитие с оглед на съхраняването на българския театър и така желаното от всички ни излизане извън границите на България и достигане до европейското културно съдържание.
А това кореспондира много тясно с политиките на управление и финансиране на културните институти извън страната. Голяма част от добрите постижения от българската сцена не могат да бъдат показани навън именно поради липсата на средства.
- Значи става дума да се направи реформа на реформата, така ли?
- Да, нещо такова. Но за да започне да се мисли за нова реформа, трябва да се изготви един много сериозен анализ поне за година и половина напред. Защото, ако в еди-кой си град театърът не функционира добре, трябва да се открие каква е причината.
Дали директорът му е лош мениджър, дали има демографски срив в района и няма потенциална публика, дали икономическото състояние в района е много лошо и покупателната способност на хората е ниска и те не могат да си купуват билети.
Или са всичките тези неща,
взети заедно
И когато направиш този анализ, който, както казах, се осъществява за година, година и половина, и помислиш какво трябва да се промени, трябва да стигнеш до някакво предложение, трябва да го предложиш първо на синдикатите, на асоциациите на работодателите, да се представи за обществено обсъждане и чак тогава, след като се огледа от всички страни, може да се пристъпи към извършване на самата реформа.
Защото неминуемо трябва да се направят и промени в законодателната уредба.
Ако за тях реформата е от 31 държавни театъра да останат пет в цялата страна, лично аз ще им счупя ръцете на всичките.
Защото не можеш да разрушаваш нещо, което не си изградил. Аз поне съм се учил на това. Разговорите ни протичаха именно в този формат. И нищо сериозно повече от това.
- Какъв човек според вас трябва да управлява културата в България?
- Смятам, че първо трябва да е добър човек.
Но пък добър човек
не е професия, нали?
Не е задължително да е от нашите среди и от нашия сектор, да е човек с административно и икономическо мислене, но и човек, който обича изкуствата.
Защото, ако сложиш един математик, който никога не е стъпвал в театър или концертна зала и мисли само в цифри, приходи и разходи, може да обърка нещата много сериозно.
Министърът на културата трябва да е много добър балансьор, да се справя във всяка ситуация, да познава и да работи добре с егоцентризма в нашата сфера, но и човек с твърд характер, за да не се поддава на влиянията на различните браншове и нездрави интереси. Ситуацията е много особена.
- Вие имате ли свой фаворит за министър на културата?
- Имам, но си го пазя в тайна.
- Защо?
- Защото много бързо ще разнесат лика му в малка България, жълтите медии гракват и ще го унищожат, преди още човекът да се е появил.