Предоставяме достъп до постановени решения във връзка със спорове по търговски марки и дизайни в ЕС, казва председателят на апелативните състави в Службата на ЕС за интелектуална собственост
- Г-н Неграо, какви са основните цели за развитието на апелативните състави в следващите 5 години?
- Апелативният състав е важен орган в рамките на Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС), който предоставя услуги на бизнеса, търсещ защита на резултатите на своя труд и иновации. В тази връзка първи приоритет за нас е да повишим качеството на услугите, за да се гарантира правна сигурност и предвидимост за компаниите. Затова решенията ни трябва да са ясни, взети по прозрачен начин и в разумен срок и да съответстват на съдебната практика.
Вторият ни приоритет е да модернизираме дейността си, за да работим по-добре и да се справяме с увеличаващия се брой жалби по марки и дизайни, които постъпват при нас.
Алтернативното решаване на споровете е третият ни приоритет, основно по пътя на медиацията и помирителните производства. Това е много важно най-вече за малките и средните предприятия, които са 90% от бизнеса в Европа, защото им позволява да решават споровете бързо и с по-малко средства.
Четвъртият ни приоритет е сътрудничество с национални патентни ведомства, със съдилищата и специалисти в областта на интелектуалната собственост. Това е необходимо, за да се гарантира, че СЕСИС и всички национални служби прилагат общото законодателство в областта по сходен начин.
Например, ако една българска фирма търси защита на правата си върху марка или дизайн и в България, и в Германия, то тя трябва да получава еднакво третиране и в двете страни.
- В момента не се ли прилага еднакво законодателство в областта?
- В редица области вече се прилага по сходен начин, защото успяхме да постигнем сближаване, но в други - все още не. Например в областта на недобросъвестните заявления към момента все още няма много ясна практика в Европа как да се разглеждат те. Това важи и в случаите, в които търговски марки могат да накърняват публични политики, да са неморални или да се възприемат като обидни. Когато заявлението на една фирма за търговска марка е одобрено в една държава, а в друга - не, това поражда много високи разходи. А за едно малко или средно предприятие ситуацията е още по-тежка. В тези трудни времена на икономическа криза е много важно публичните органи да съдействат на европейските дружества.
В този смисъл националните служби като Българското патентно ведомство са от ключово значение. Трябва да кажа, че сътрудничеството с българското ведомство е отлично през последните години.
- Практиката в България различава ли се от тази на останалите страни, има ли такъв проблем у нас?
- Процесът на сближаване на практиките започна преди 10 г. и оттогава успяхме да постигнем успех в 12 области. Българското патентно ведомство много активно участва във всички проекти и успя да постигне сближаване във всички тези области. Тоест българските ползватели знаят, че практиката тук и в останалата част на ЕС е сходна.
- Разкажете ни малко за апелативните състави. Как ще се модернизират те в близките години?
- Една от най-важните цели е да разполагаме с най-добрите информационните системи, за да могат всички потребители да ползват услугите ни електронно и да премахнем хартиените документи. Но това не е достатъчно, трябва да актуализираме и работните си процеси. В момента работим по-скоро като съдилища - всеки съдия работи по собственото си дело. Но за да е по-ефективна дейността ни, е нужно да се приложи подход на съвместна работа и заедно да се обсъждат случаите.
За потребителите пък е важно да има богати бази от данни. В тази връзка целим да направим единна база данни за съдебните практики, в която ще предоставим информация за всички взети съдебни решения по отношение на интелектуалната собственост в страните - членки на ЕС. Всички потребители ще имат достъп до нея електронно и безплатно.
- Казахте, че тази модернизация е нужна, защото делата стават все по-сложни. В какво се изразява това?
- Имаме два типа дела - с една страна или с две, които спорят. Вторият тип са свързани с противоречия, прекратяване или невалидност. Например, когато една фирма иска да регистрира търговска марка и собственик на вече съществуваща марка оспорва това, защото новата марка е сходна с неговата. Това са по-сложни казуси и се изисква по-сериозна експертиза. Ако преди 2/3 от делата бяха с две страни, през последните 5 г. те нараснаха до 75%. Увеличава се и обемът на преписките, а освен това компаниите стават все по-добре подготвени и обжалванията им са по-добре обосновани.
- Случаите на оспорване ли преобладават?
- Да, те са най-много.
- А какви компании подават най-често жалби - от какви сектори, малки или големи са те?
- Най-активни са хранителният, фармацевтичният и технологичният сектор. Което съответства и на профила на европейските дружества. Повечето от компаниите, които подават жалби, са големи. Малките и средните предприятия не разполагат с много ресурси да сезират, тъй като за това се заплащат такси. Поради това е нужно да предоставяме и начини за алтернативно решаване на спорове като медиацията, която е безплатна услуга.
- Медиацията и сега съществува като вариант за разрешаване на спорове между дружествата, как ще развиете и подобрите тази възможност?
- Първо бихме искали да разширим възможността за медиация, така че тя да се предоставя и на първа инстанция в рамките на СЕСИС. В момента на година се издават 7000 решения по такива оспорвания. Ако предлагаме медиация още на първа инстанция, броят им ще се намали значително, а това ще е от голяма полза за всички дружества.
Важно е също да дадем възможност на страните да контактуват с нас по електронен път. Планираме да създадем център за медиация - онлайн платформа, която да заработи в следващите 2 години.
Услугата ще е безплатна за бизнеса, а разходите ще се поемат от нас. Така ще се увеличи и броят на този тип производства, който в момента е много малък.
- А с какво засилването на сътрудничеството с външни партньори, като сдружения на потребителите, ще допринесе за работата на апелативните състави?
- За нас това е начин, по който да получаваме отизиви от пазара по отношение на нашите услуги. Трябва да разберем какво мисли пазарът, преди да стартираме нови инициативи. Например центърът за медиация - ще се допитаме до сдружения и организации на потребители, защото в противен случай може да направим нещо, което пазарът не одобрява и няма да използва.
- От България в СЕСИС постъпват много малко жалби по марки и дизайни. Това говори за недостатъчно развит пазар у нас или просто за липса на конфликти?
- Може да е и двете, но мисля, че 23 постъпили жалби за миналата година е нормален брой за размерите на вашата страна. Липсата на информация също би могло да е причина за ниската активност. Това не означава, че е нужно да предоставяме повече информация на потребителите за нашата дейност. Затова и организираме тази конференция, като предвиждаме още събития през следващите години.
- Нека ви попитаме и нещо друго. Защо тази година броят на подадените заявления за регистрация на марки и дизайни в СЕСИС е по-малък?
- Според мен икономическата криза е основната причина, защото компаниите в момента разполагат с по-малко ресурси. Геополитическата ситуация - конфликтът между Русия и Украйна, също поражда несигурност и фирмите имат още по-малък капацитет за регистрация на нови търговски марки и дизайни. Но това не се наблюдава само в Европа. Дори заявленията от Китай намаляват, а китайските компании като цяло са най-активни в последната година.
- Заявленията, свързани с търговски марки, традиционно са доста повече, отколкото тези, свързани с дизайн. Има ли тенденция за промяна в това съотношение?
- Тенденцията не се променя засега, но заявленията, свързани с марки, намаляват, докато тези, свързани с дизайн, са по-стабилни. Лично аз мисля, че в Европа би трябвало да имаме много повече заявления за дизайни, защото имаме много силни пазари в тази сфера. Например Италия, Франция, както и Германия, където има силна автомобилна индустрия, биха могли да генерират по-голям брой на заявления за дизайни. Например обувната индустрия е много силно развита в Европа, бих казал, че е най-силната в света. Но повечето от тези компании не са защитили своите дизайни. А в такъв случай те могат да бъдат копирани от други фирми и няма какво да се направи срещу това. Според мен това също е свързано с необходимостта от повече информация. Във всички страни трябва да се обръща повече внимание на защитата на дизайни, особено при малките и средните предприятия.
