- Само вторият кабинет на Луканов през 1990 г. живя по-кратко от “Петков” – всичко за края на 14 редовно избрани правителства
Правителството на Кирил Петков е 21-ото по време на прехода след 1989 г. 14 от тези правителства са редовно избрани, 7 са служебни.
Кабинетът на Петков е 10-ият редовен, който си отива предсрочно. Избран бе на 13 декември 2021 г. и свален с вот на недоверие на 22 юни - издържа 6 месеца и 9 дни до 22 юни, когато мина вотът на недоверие. Така се оказва редовното правителство с втория най-къс живот след 1989 г. Рекордьор в това отношение е вторият кабинет на Андрей Луканов, който изкара 3 месеца през 1990 г. Първият му пък управлява 6 месеца и 13 дни.
Правителствата, закръглили пълен 4-годишен мандат, са на Иван Костов (1997 - 2001), на Симеон Сакскобургготски (2001 - 2005), на Сергей Станишев (2005 - 2009 ), и третото правителство на Бойко Борисов (2017 - 2021)
Лукановата зима
Първото правителство на Андрей Луканов управлява, докато минават изборите за Велико народно събрание през лятото на 1990 г., спечелени от БСП. Андрей Луканов не иска да формира нов еднопартиен кабинет, настоява в него да влязат и представители на други политически сили. Въпреки нежеланието му обаче червената парламентарна група го задължава да състави правителство. Той преговаря с много хора във и извън БКП, но всички отказват.
На 21 септември все пак кабинет е съставен. В края на 1990 г. цялата страна е залята от протести. В София студентите окупират Ректората. България е тотално изолирана от света. Задава се “Луканова зима”. На 20 декември Андрей Карлович подава оставка след 3 месеца и 11 дни мъка.
Кабинетът
“Попов”
е експертен
и в него участват политици от БСП и СДС. Наричат го “правителство на националното съгласие”. Според поета Стефан Цанев правителството на Попов е единственото в нашата демократична история, което не е обвинено в корупция. Тайната е проста: седесарите дебнат комунистите да не крадат, комунистите дебнат седесарите, всички останали дебнат и едните, и другите...
Правителството има две основни задачи - да извърши реформата в държавата и да осигури приемането на новата конституция. Необходима е промяна в три важни неща - цените, лихвата и валутния курс. То ги прави и на 8 ноември 1991 г. се разпуска.
Филип Димитров
поиска вот на
доверие и
го изгуби
На 13 октомври 1991 г. СДС печели парламентарните избори “с малко, но завинаги”. В 22,34 ч на 8 ноември 1991 г. кабинетът на Филип Димитров полага клетва. Стоян Ганев го нарича “правителството на чистите ръце”. То е на малцинството, но с подкрепата на ДПС.
Кабинетът изпада в особено тежко положение, след като на 30 август 1992 г. на ливадата зад резиденция “Бояна” президентът ЖелюЖелев дава пресконференция. На нея обвинява правителството, че е влязло във война с всички - медиите, профсъюзите, църквата, извънпарламентарните партии. Отношенията с ДПС постепенно се влошават, появяват се и “сините мравки” - депутати, които напускат ПГ на СДС. През октомври 1992 г. премиерът Димитров внася вот на доверие в парламента, но губи гласуването, тъй като ДПС не го подкрепя и така пада от власт.
На 30 декември 1992 г. е съставен кабинет начело с проф. Любен Беров, съветник на д-р Желев, по абсурдната формула
правителство с
мандата на ДПС,
подкрепяно
от БСП,
изпълняващо
програмата на
СДС под егидата
на президента
Депутатите от СДС, които се обявяват против това, кръщават проф. Беров “Сламения човек” - бил параван за корупционните схеми на икономическите групировки.
Стачки и протести срещу обедняването принуждават кабинета “Беров” да подаде оставка през есента на 1994 г.
“Виденовата
зима”
В края на годината БСП печели изборите, а младият лидер на червените Жан Виденов съставя правителство на коалицията “Демократична левица” - БСП, БЗНС “Ал. Стамболийски”, ПК “Екогласност” и безпартийни експерти.
Кабинетът “Виденов” стартира на 25.01.1995 г. и завършва с най-голямата в историята на прехода катастрофа - след зърнената криза, хиперинфлацията и банковата криза от 1996 г. и протестите, при които гневни хора нахлуват в парламента и Виденов подава оставка.
Николай Добрев е посочен от Висшия съвет на БСП за министър-председател за мандата при завъртането на парламентарната рулетка. Но на 4 февруари 1997 г. той и новият партиен лидер Георги Първанов връщат мандата на току-що избрания президент Петър Сотянов, за да се спаси мира в страната.
Бойко Борисов
управлява три
правителства,
но само третото изкарва пълен мандат - от 2017 г. до 2001.
ГЕРБ печели с разгромна победа (39,72%) изборите на 5 юли 2009 г. Но има 117 депутати и прави правителство на малцинството. Очакванията към 90-ия министър-председател на България са огромни. Именно затова, въпреки че по парламентарната аритметика не му достигат 4-ма депутати за пълно мнозинство, никой не поставя под въпрос стабилността на самостоятелния кабинет на Борисов. Но през февруари 2013 г. започват протести заради високите енергийни цени, има и самозаплавния. На 20 февруари Борисов подава оставка.
На 29 май 2013 г. парламентът одобрява
кабинета на
Пламен
Орешарски,
избран с гласовете на БСП и ДПС плюс “златния пръст” на Волен Сидеров, който осигурява кворума. Животът му продължава малко повече от година. Време, белязано от протести и шествия. Кабинетът е атакуван от опозицията с общо 5 вота на недоверие. Подава оставка на 23 юли 2014 г. Междувременно вече е започнала кризата с КТБ, завършила с фалита на банката.
Второто
правителство
на Борисов
е коалиционно Партньор на ГЕРБ след парламентарните избори през 2014 г. е Реформаторският блок. Към тях се присъединяват Патриотичният фронт на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов и депутатите от АБВ на Георги Първанов.
Когато Румен Радев печели първия си мандат през ноември 2016 г., Борисов използва загубата на ГЕРБ на президентските избори като мотив да подаде оставка на кабинета си.(24часа)
