Очертаващото се поевтиняване на енергоносителите, на зърното и на строителните материали засилва надеждите за овладяване на инфлацията. За Русия обаче това означава само едно: спад на приходите от експорт, пише "Дойче веле".
Цените на много от суровините, които напоследък поскъпнаха рязко и ускориха глобалната инфлация, претърпяха значителен спад на световните пазари. Много от тях са ключови или най-малкото важни за руския износ и валутни приходи. Поевтиняха петролът, дървесината, зърното и растителните масла и други. Кои са причините за това? И може ли да се говори за трайна тенденция или просто наблюдаваме обичайните пазарни флуктуации?
Петролът поевтиня заради страховете от рецесия
От средата на юни се наблюдава спад в цената на петрола. На 22 юни цената на сорта Брент спадна с повече от 6% по време на търговията и се доближи до 107 щатски долара. След това котировките спряха да нарастват. Но на 14 юни цената за барел петрол все още бе 125 долара, а в началото на март - дори и 130 долара.
Изглежда класическият ценови модел в икономиката се повтаря: рязкото покачване на петрола и другите енергийни стоки (сортът Брент все още е с около 40% по-скъп, отколкото в началото на 2022 г.) води до ръст на инфлацията. От своя страна, централните банки на водещите страни са принудени рязко да затегнат паричната си политика. По-високата лихва за кредитите пък довежда до забавяне на икономиката и дори до очаквания за рецесия. Това ограничава световното търсене на енергийни продукти и води до рязък спад на цените им.
Понижението в цените на петрола при всички случаи ще намали донякъде инфлационния натиск на запад. Плановете на САЩ за ограничаване на неговия ръст може да са другата причина за спада на котировките.
Всичко това може да доведе до осезаеми финансови загуби за Русия. В контекста на западните санкции и очакваното до края на годината ембарго на ЕС върху руския петрол тя трябва да го продава на Индия, Китай и други страни с голяма отстъпка. Спадащите цени на петрола обикновено означават и по-евтин природен газ.
Влияе ли палмовото масло от Индонезия на цената на рапицата в Европа?
Но да погледнем и растителните масла. Сред основните причини за силното поскъпване на олиото се посочва нападението на Русия над Украйна. Киев е най-големият доставчик на слънчогледово олио в света. Войната лиши украинските фермери от възможността да отглеждат и прибират нормално реколтата си. Блокираните пристанища ограничават сериозно износа ѝ.
Друга основателна причина за ръста на растителните масла беше, че от 28 април Индонезия - най-големият доставчик на палмово масло - забрани неговия експорт, за да контролира покачването на цените му на вътрешния пазар. Тази протекционистична мярка доведе до протести на земеделските производители, след което на 23 май президентът на страната я отмени.
Оттогава различните маслодайни култури значително поевтиняха на световните пазари. В Европа цените на новата реколта рапица на фючърсната борса в Париж спаднаха на 20 и 21 юни до най-ниските си нива от четири месеца. Огромният ръст на вноса от Австралия също допринесе за това.
Спад на цените на пшеницата: надежди за Украйна и Русия
За намаление в търсенето на руска пшеница не може да става и дума. В света нараства загрижеността за възможен недостиг на хляб, дори и за глад в много страни в Африка, Близкия изток и Азия. Същевременно на 22 юни agrarheute.com съобщи, че септемврийските фючърси за пшеница от новата реколта в Европа са спаднали с 16% от средата на май, а цените ѝ на борсата в Чикаго са стигнали най-ниската си цена от два месеца и половина.
Земеделският портал посочва "възможното решение на проблема с износа от Украйна и високите прогнози за реколтата в Русия" като най-важни причини за това поевтиняване. Очаква се през следващите седмици да се постигне споразумение под егидата на ООН за износа на украинска пшеница от блокираното пристанище в Одеса. Пазарът е оптимистично настроен и за потенциално рекордната реколта от пшеница в Русия.
Спадът на борсовите котировки се дължи не толкова на факта, че се е появило повече зърно, а по-скоро на очакванията на пазарните участници. Пазарът на зърнени култури и на маслодайни семена до голяма степен наду ценови балон, заради предвижданията за крайно негативно развитие на ситуацията.
Срив в цените на дървесината
Китай е важен купувач на дървен материал от Русия. Цените на тази суровина също се понижават, а "Зюддойче цайтунг" дори нарече случващото се "срив". Германският вестник изчисли, че в сравнение с март един кубичен метър дървесина е поевтинял с над 60 процента.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще започне да повишава основния си лихвен процент през юли. В САЩ лихвените проценти са още по-високи. В резултат на това жилищното строителство от двете страни на Атлантическия океан започна да спада. Секторът е и един от основните потребители на дървесина.
Започващото или поне очакваното поевтиняване на енергията, някои видове храни и строителни материали дава надежда, че инфлацията на Запад ще се забави. Погледнато от руската камбанария обаче, по-вероятно е тези тенденции да доведат до намаляване на приходите от износ.
