Сценариите за изход от настоящата политическа криза, какъвто и развой да имат събитията, не са кой знае колко благоприятни.
Ще е изненадващо, ако правителството на Кирил Петков оцелее идната седмица и ако още депутати от групата на “Има такъв народ” се отцепят, това ще е поредният пирон в ковчега на тази политическа система, която не функционира в унисон с писаните правила в законите, а в интерес на властимащите. Резултатът е, че властта се отдалечава от хората и ги отвращава, свидетелство за което е и ниският рейтинг на Народното събрание, който депутатите се правят, че не виждат.
Тези дни мнозина се питат как ще се развият отношенията между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков. Ако върнем лентата година назад, тогава Радев помогна Кирил Петков да стане министър-председател, защото страницата “Борисов” трябваше да се затвори. За съжаление, по тази причина неуспехът на Кирил Петков сега тежи донякъде и на президента. Защото ако не беше Румен Радев, нито щяхме да познаваме Кирил Петков, нито той щеше да бъде министър-председател.
Отношенията между двамата днес не изглеждат стабилни, защото Кирил Петков очевидно има собствено виждане за политиката и за много от нещата, които зависят от прерогатива на изпълнителната власт. Със сигурност с президента имат различия, особено по отношение на външната политика.
Ако се стигне до назначаването на служебен кабинет, със сигурност Радев ще носи отговорност за него. Редовен кабинет обаче се случва след преговори между парламентарно представените партии, така че Радев едва ли ще има кой знае каква роля при съставянето му.
Успее ли вотът на недоверие следващата седмица, със сигурностще има нови избори вероятно в началото на есента. Но това е бегло предположение, защото в уравнението има много неизвестни.
По-интересната част на въпроса е какво ще се случи оттук нататък. Виждаме преформатиране на българския политически живот отново в две групи, но те не са точно партиите на промяната и тези на статуквото. Сега една срещу друга застават групите партии на новото поколение в политиката, които споделят по-скоро възгледите на по-младите хора България да вдигне ветото и да пусне Република Северна Македония за членство в ЕС. Тук са и хората, които безапелационно подкрепят Украйна и смятат, че смисълът и бъдещето на България като държава е само и единствено като член на ЕС и НАТО. В тази група са “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
В другата група са партии, според които България трябва да е по-суверенна, по-самостоятелна, да има право да формира собствена външна политика и към Македония и Украйна. Всичко това, разбира се, преминава и във вътрешнополитически план, където деленията са още по-видими. Тук са ГЕРБ, ДПС, “Възраждане”, “Има такъв народ”.
БСП обаче е разчленена между първата и втората група.
Следващата коалиция ще бъде отново странна. Много малко вероятно е да се осъществи, освен ако не се намерят някакви точки на помирение.
