Правителството и местната власт сме в една лодка, не трябва да стоим на два различни бряга, казва кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в Република България
Искат реформи и съкращения, а има над 10 000 вакантни длъжности в администрациите
Кметът на Джебел не успя да убеди собствения си син да е IT в общината, разликата в заплатите е 3 пъти
За скъпия ток общините трябва да бъдат компенсирани не като предприятия, а като публични институции
- Г-н Панов, преди дни поставихте четири проблема пред премиера Кирил Петков при визитата му в Търново, като започнахте с компенсациите за тока на общините. Защо е важен този проблем и какво трябва да се направи, за да бъде решен?
- Още през февруари водихме разговори с Министерството на финансите. Поискаха пълна справка, която да отразява разликата в разходите за ток от 2021 и 2022 г. и средствата, които не достигат.
В Закона за енергетиката общините се третират по същия начин, както бизнеса,
но бизнесът произвежда стоки и може да калкулира повишените разходи в цената.
При нас става въпрос за детските градини, ясли, детска кухня, старчески домове. Това са социални услуги - грижи за децата и възрастните хора, те не могат да бъдат третирани като продукция.
От направения анализ се оказа, че са необходими над 90 млн. лв. Имаше ангажимент от страна на финансовото министерство тези средства да бъдат включени в актуализацията на бюджета. Всички виждаме, че в актуализацията общините не присъстват и реално от есента няма да имат възможност да понасят тези тежки цени на електроенергията.
Най-важното е, че въпреки многото опити да се срещнем с премиера и да поставим всички тези проблеми, вече 6 месеца това не се е случило.
Всяко ново правителство, когато дойде на власт, мисли, че местната власт и централната са на два различни бряга.
Те трябва да разберат, че ние всички заедно - и правителството, и местната власт, сме в една лодка. В крайна сметка кметовете са хората, които са най-близко до гражданите и всички проблеми, които идват от всяко населено място, първо стигат до кмета.
Тези проблеми се обобщават от националното сдружение на общините (НСОРБ - Национално сдружение на общините в Република България, чийто председател е Даниел Панов) и се правят анализи, на базата на които виждаме какви са реалните проблеми.
- Какво трябва да се направи, за да се реши проблемът със скъпия ток за общините и има ли правителството капацитет да го направи?
- Общините трябва да бъдат компенсирани не като предприятия, а като публични институции. Поставил съм въпроса в няколко срещи в Министерството на финансите. Когато министър-председателят Кирил Петков беше в Търново и пред него настоявах, че общините не бива да бъдат приравнявани с производствените предприятия и трябва да се намери решение.
Предложили сме краткосрочни мерки за компенсиране на общините
и останалите публични структури, докато бъде намерено трайно решение.
А то минава през промени в Закона за енергетиката, който в момента приравнява общините и публичните институции с производствените предприятия. В крайна сметка правителството е органът, който трябва да обърне внимание на тези проблеми, а законодателят да поправи грешката си.
- Ако актуализацията на бюджета остане в този вид, има ли опасност наесен общини да фалират?
- Има, особено при малките и средните общини. За да компенсираме увеличените разходи, трябва да вдигнем данъците. Как обаче да направим това в ситуация на икономическа криза?
Трябва ли да натоварваме допълнително гражданите и бизнеса в условия на постоянно нарастващи цени и растяща инфлация? В момента се тръби, че държавата отчита ръст на приходите.
Естествено е тези средства да бъдат разпределени от долу на горе, а не обратно
Не бива еднолично да се вземат толкова важни решения като актуализацията на държавния бюджет.
- В предишни ситуации подобен проблем как е решаван?
- С министъра на финансите сме провеждали не една, а няколко срещи при подготовката на бюджета, също и във връзка с актуализацията. Но тогава не е имало толкова много икономически фактори - санкции срещу Русия, енергийна криза, нямаше война и нещата са били прогнозируеми.
В COVID кризата при предишното правителство например връзката ни беше на всички нива. Всички мерки, които въвеждаше здравният министър, бяха базирани на информацията за хода процесите в страната и по места.
Бяхме в добра координация и така избегнахме големите рискове. В момента тази комуникация я няма.
- И откога се превърнахте във враг на правителството?
- За мен и за колегите ми отношението към местната власт в последните шест месеца е необяснимо. Няма го диалога, който не е липсвал дори и при служебните кабинети.
Аз го отдавам на недостатъчната експертност и недостатъчното познаване на механизмите за управление на държавата. Държавата не е само правителството, държавата са общините, хората са държавата.
Кметът е орган на изпълнителната власт на местно ниво
Той познава особеностите на общината и може да създаде нужната организация, за да се случат решенията на централната власт. Нужно е взаимодействие.
- Посочихте, че има 3 пъти разлика между заплатите в общинската администрация и министерствата. Защо е важно да бъде стопена тя и как трябва да стане това?
- Един служител в общинска администрация на експертно ниво получава 800 лв. Минималната работна заплата в момента е 710 лв. Толкова получава хигиенистката, толкова получава и младши експерт.
Общините имаме над 800 допълнителни отговорности, които са възложени с различни закони, наредби, указания, инструкции и така нататък.
Този експерт, освен преките си задачи, е длъжен да изпълнява и редица други задължения, които са прехвърлени на общините, без за това да има средства. Как да мотивираме и да задържим служители със специалности, които са търсени на пазара - архитекти, инженери, финансисти, юристи.
По данни на една от синдикалните организации
в администрациите има над 10 000 свободни работни места
Един главен архитект се споделя между две или няколко общини заради неадекватното заплащане. Отговорностите, които носи като главен архитект, изискват не само време, но и компетентност по всички въпроси, свързани с архитектурата, градоустройството и строителството, законодателството и т.н.
Всеки добър специалист предпочита да отиде или в държавната администрация, или в частния бизнес, където ще получава по-добро възнаграждение.
Кметът на Джебел Неджми Али сподели, че търси IT специалисти, но не може да привлече дори собствения си син за работа в общината. В частния сектор младежът получава 4 или 5 пъти повече от баща си като кмет на община.
Как да накара друг IT специалист да дойде на това свободно работно място?
- Този проблем би ли могъл да намери решение тази година?
- От националното сдружение на общините настояваме средствата за делегираната от държавата дейност “Общинска администрация” да бъдат увеличени поне с 30,3 млн. лв. Направили сме това предложение за актуализация в бюджета.
Това ще даде възможност заплащането в общините да се доближи до достойното.
Министерството на електронното управление отчита, че нивото на киберсигурността в общинските администрации е критично. В момента
от 28 области само 4 са инвестирали, и то много малък ресурс, за киберсигурност
Как да го направят останалите, като специалистите в тази област са едни от най-високо платените в световен мащаб. Така общините се превръщат в рискови зони за бъдещото електронно управление.
- Но нали имаме вицепремиер по ефективно управление - Калина Константинова. С нея не сте ли разговаряли?
- На общото събрание на НСОРБ тези въпроси ги поставихме. В бюджета за 2022 г. има 297 млн. лв. за “Ефективно управление и оптимизация на публичния сектор”. Общините настояваме те да бъдат разпределени не само между работещите в държавните структури, но и за общините.
От 107 000 държавни служители малко над 26 000 работят в общините,
затова НСОРБ предлага 1/3 от средствата по това перо на бюджета да бъдат насочени към общините и това да бъде ясно дефинирано в актуализацията. Все пак общинските служители предоставят 2/3 от публичните услуги.
- И срещнахте ли разбиране?
- Очевидно не.
- Кое според вас е най-неработещото министерство в момента?
- Не мога да кажа, но съм категоричен, че най-добра комуникация имахме с регионалното министерство. Договорихме се с финансовото и регионалното ведомство част от средствата от бюджета на МРРБ, които то няма да може да усвои за ремонт на пътища, да бъдат дадени за общински пътища и ВиК.
Събрахме подробна информация от всички общини, включително и по всеки проект, пълна документация.
Отделени бяха 500 млн. лева. Споразумяхме се част от тези пари да бъдат дадени за проекти за ВиК, защото в XXI век в България все още има населени места без водоподаване и канализация.
На 13 май програмата беше отворена. Вече са постъпили 160 проекта от общините с издадени разрешителни за строеж, с избрани изпълнители. Сега става ясно, че и това е било илюзия.
