Това ще стане ако се задълбочи войната в Украйна и не спре ръстът на цените
Влизането на България в еврозоната ще е трудно заради бюджетния дефицит и инфлацията
Споделената отговорност между частния сектор и правителството за работните места е по-добрият вариант спрямо директното отпускане на обезщетения и социални помощи
В бюджета са необходими фискални буфери при неблагоприятно развитие на ситуацията
Още акценти от интервюто с икономиста:
Необходими са по-балансиран подход и мерки за развиване на бизнес средата
Българската икономика е добре интегрирана към европейските пазари
Да се осигурят фискални буфери при допълнително неблагоприятно развитие на ситуацията у нас
Двата основни риска за нашата икономика произтичат от доставките на енергийни ресурси и по линия на затруднения износ на храни от Украйна
- Доц. Златинов, българската икономика бе подложена на неочаквани удари - първо COVID, след това и войната в Украйна - по какъв начин ѝ се отрази това?
- Нашата оценка за развитието на българската икономика през 2021 г. показва, че директните ефекти от кризата, породена от COVID-19, постепенно отслабват вследствие на ограничаването на заразата. Не можем да предвидим обаче дали поредна вълна на COVID-19 през есента няма да предизвика нови ограничения с всички произтичащи от тях последици, които вече сме наблюдавали.
Към настоящия момент отчитаме, че ефектът от военния конфликт в Украйна все още е предимно на секторно равнище. Двата основни риска за нашата икономика произтичат от доставките на енергийни ресурси и по линия на затруднения износ на храни от Украйна.
Въпреки че се отчита известно интегриране на украински бежанци на пазара на труда у нас, то остава с ограничен обхват и не очакваме да окаже съществено въздействие.
Преките експозиции във финансовия сектор към страните, обект на санкции, са ограничени и не сме застрашени от блокиране на банкови трансфери, преустановяване на обслужването на кредити и запори по банкови сметки у нас.
- Преди дни Институтът за икономически изследвания при БАН и екипът, който ръководехте, предвещаха стагфлация, забавяне на икономическия растеж до 2%. Има ли начин да се противодейства на негативен сценарий като този?
- Според нас при задълбочаване на военния конфликт в Украйна и допълнително ускоряване на инфлацията в страната стагфлацията е възможен сценарий за развитие на икономиката.
В световен план все по-често също се споменава за подобни процеси и неминуемо бихме били засегнати от тях. Малко се говори обаче за политиките от страна на предлагането и създаването на условия за разширяване на производството в секторите, в които неговото свиване води до нарастване на цените.
Според нас това също е възможен ход на икономическата политика и той не следва да се пренебрегва. Понастоящем акцентът на провежданите политики е изключително върху потреблението и търсенето, а знаем, че изходът от такава политика е допълнително ускоряване на инфлацията или вкарване на икономиката в рецесия.
И в двата случая резултатът е загуба на покупателна способност, докато разширяването на предлагането осигурява доходи и по линия на конкуренцията по-ниски цени.
- Изследванията показват, че въпреки мерките на властта, делът на продължително безработните продължава да расте. Означава ли това, че мерки като 60/40, “Запази ме” и другите антикризисни, насочени към стимулиране на бизнеса да не освобождава хора, не проработиха?
- В годишния доклад на БАН за 2022 г. се отбелязва, че споделената отговорност между частния сектор и правителството за работните места е по-добрият вариант за провеждане на разходна политика спрямо директното отпускане на обезщетения и социални помощи.
Нашата оценка е, че посочените мерки за запазване на заетостта имат положителен ефект и това се вижда от поддържането на ниска безработица в страната. Въпросът за продължително безработните и забавения преход към пазара на труда е много комплексен и по същество обект на структурни политики, които са с дългосрочен обхват.
Тук опитът на Ирландия би бил много полезен - изграждането на функционираща система за професионално образование е съществена предпоставка за включване и интегриране на пазара на труда в най-трудоспособната младежка възраст, а респективно и за икономически растеж, социална кохезия и ограничаване на демографския срив. Хърватия също тръгна по този път (на второ място в ЕС е по дял на население между 15 и 19 години със завършено професионално образование след Ирландия - б.а.) и виждаме, че резултатите вече са налице - от 2023 г. става член на еврозоната.
- Правителството ни обяви план за влизане в еврозоната през 2024 г. Реалистична ли е подобна цел предвид настоящата икономическа ситуация?
- Присъединяване към еврозоната през 2024 г. ще е силно затруднено. Оценката в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ показа, че не изпълняваме инфлационния критерий за настоящата година и са налице предпоставки за поддържане на по-висок инфлационен растеж в страната.
Според нас в средносрочна перспектива съществуват и рискове относно изпълнението на критерия за бюджетния дефицит. Въпреки че номиналното нарастване на данъчните приходи в условията на растяща инфлация дава възможност за увеличаване на бюджетните разходи, то крие рискове догонващият инфлацията растеж на доходите по линия на фискалната експанзия да задвижва допълнителни инфлационни процеси в страната.
Трябва да се отчита, че при социалните разходи се проявява висока обществена чувствителност и трудно би се приело последващо тяхно съкращаване, което изисква да се осигурят устойчиви приходоизточници с ниска циклична зависимост. В противен случай навлизането в дългова спирала е много вероятно.
- Обществото е крайно разделено по темата трябва ли България да приема еврото - едните смятат, че това е предателство към лева, другите, че само това е пътят към пълната ни евроинтеграция. Каква е истината?
- Моето мнение е, че за еврозоната трябва да се говори с икономически аргументи. Опитът на Естония, Литва и Латвия показва, че конвергенцията на доходите към средните равнища в ЕС в рамките на еврозоната е много по-ускорена, отколкото извън нея. Опасенията за рязко нарастване на инфлацията също са неоснователни.
Същевременно нека бъдем реалисти - от 25 години сме в режим на паричен съвет и естественият изход от него е влизането в еврозоната, което е заложено и като наше задължение с присъединяването към ЕС. Затова изключвам тук чисто политическите аргументи, те са ясни. Българската икономика е интегрирана във висока степен към икономиката на еврозоната и европейските пазари чрез взаимовръзките във външната търговия, инвестициите и трудовия пазар и присъединяването към еврозоната само ще усили тези икономически позитиви.
- Това не е първото правителство, което уж ускорява влизането в еврозоната, но нищо не се случва. Политически или фактически са пречките?
- След влизането ни във Валутен механизъм II през юли 2020 г. като че ли затрудненията от политически все повече придобиват икономически измерения.
Вече споменах за растящата инфлация и рисковете пред запазването на фискалната стабилност в страната. Не е изключено критериите за присъединяване към еврозоната да бъдат модифицирани и променени, но едва ли поддържането на макроикономическата стабилност може да се поставя под въпрос, когато става дума за присъединяването.
- Управляващата коалиция се раздели по част от предложенията си като намаляване на ДДС на някои основни храни, този на хляба обаче все пак бе редуциран. Ще има ли реално изражение върху цените този ход?
- В годишния доклад на БАН за втора поредна година се посочва, че ефектът от намаляването на ставките на ДДС зависи от степента на сиви практики в съответните сектори на икономиката, както и от механизмите на правителството да контролира цените, които с изключение на административно определяните цени са почти нулеви.
Реално би се осигурила скрита държавна помощ за определени производители и търговци без ясна представа за въздействието върху заетостта, работните заплати и компенсаторното намаляване на цените.
- Предстои актуализация на бюджета, върху кои секторни политики трябва да се акцентира?
- Предвид наслагването на рискове от различен характер - растящите цени, неяснотите относно развитието на военния конфликт в Украйна и евентуалното разрастване на бежанската криза или необходимостта от допълнителни военни разходи, следва да се осигурят фискални буфери при допълнително неблагоприятно развитие на икономическата ситуация в страната.
Подкрепата от страна на фиска по отношение на доходите трябва да бъде в по-голяма степен диференцирана и основана на ясни критерии за компенсиране на покупателната способност на определени групи от населението.
През 2021 г. капиталовите разходи на правителството спадат с 24%, с което допълнително се свива и без това сериозно засегнатата инвестиционна среда в страната и не се съдейства за изграждането на производствен капацитет за догонващо развитие и сближаване с държавите - членки от ЕС и еврозоната.
Накратко, необходим е по-балансиран подход за предоставяне на реципрочни на социалните мерки за развиване на бизнес средата, което гарантира запазването на фискалната стабилност.
* Стагфлация - икономическо явление, което съчетава в едно инфлация, забавяне на растежа и експлозивно нарастване на безработицата. Смята се за най-черният възможен сценарий пред световната икономика.
CV
Роден е през 1987 г. в Пловдив
Доктор по икономика от СУ “Св. Климент Охридски”, магистър по статистика и финансова иконометрия от СУ, бакалавър по макроикономика от ПУ “Паисий Хилендарски”
Заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и ръководител на катедра “Икономика”
Изследовател в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките и ръководител на годишния доклад за 2022 г. “Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания”
