Пропагандният арсенал на Путин не е измислен вчера. Отричане на престъпления, обвинения в зверства, премълчани загуби - същите нагли лъжи ги е имало преди повече от 100 години. Зловещи измишльотини раждат кръвопролития, предаде "Дойче веле".
Нахлуването в Украйна Путин нарече "специална операция" – в този момент прозвуча първата и най-драстична лъжа в тази истинска и кръвопролитна война. Но лъжата на Путин просто предхождаше лавината от фалшиви информации, манипулирани снимки, видеа и чисто пропагандни твърдения, която се надигна след 24 февруари.
Нищо ново под слънцето – твърди германският седмичник „Ди Цайт“, който припомня, че почти целият пропаганден арсенал на Владимир Путин е измислен преди повече от сто години. Защото още през Първата световна война една агресия се представя като самозащита, пораженията се премълчават, докато загубите на противника се преувеличават, извършените военни престъпления се замитат под килима, а врагът отвъд фронтовата линия се сатанизира.
Епидемия от слухове и лъжи
Авторът Франк Вернер с право отбелязва, че това е първата война, която всички участници водят и като медийна битка за умовете и сърцата на хората. „Пропагандата се превръща в решаващото оръжие, а лъжата – в най-опасния боеприпас. Неслучайно тъкмо след Първата световна война по света тръгва крилатият израз, че първата жертва на войната е истината“, пише Вернер. Той припомня, че дори световно известни интелектуалци като писателят Герхард Хауптман, физикът Макс Планк и художникът Макс Либерман първоначално подгряват пропагандната машина в Германия с подписки за това как тази война „била наложена“ насила на германците.
Войната още от началото започва като епидемия от слухове и фалшиви обвинения, а воюващите страни създават специални пропагандни бюра, които непрекъснато подшушват лъжи на медиите, пише авторът. За съжаление, медиите са жадни за измислени сензации, а опиянената от национализъм публика с радост вярва на какво ли не, констатира Вернер и дава пример с така наречените „златни автомобили“. Според германската пропагандна версия 80 френски офицери в пруски униформи тайно проникнали в Германия с 12 автомобила, натоварени догоре със злато – военна помощ за Русия.
Тази официална новина скоро набъбва, хората в Германия виждат навсякъде мистичните автомобили, чийто брой също набъбва на 25. Германците започват да издигат барикади по пътищата, селяните се въоръжават с вили и лопати, ветераните лъскат ръждясали саби. Ала от автомобилите със златото няма и следа. Прехвърлили са златото на велосипеди! – бие тревога поредният германски вестник. Народът пощурява дотам, че самото главно командване, което навярно е пуснало в обращение „златната история“, се чуди как да спре истерията, отнела междувременно поне 28 човешки живота.
Зловещи измислици
Но не са само „златните автомобили“. С цел мобилизация на хората, из страната витаят какви ли не други слухове: за монахини-бомбаджийки, за заразени с холера кладенци, за белгийски свещеници, които убиват германци с отрова, с хладно или огнестрелно оръжие иззад олтара, за пури, натъпкани с динамит, за цели кофи с извадени очи на германски войници и какво ли не още. Авторът припомня, че всички тези зловещи измишльотини логично възпаляват съзнанието на германските войници, които в отговор избиват хиляди цивилни белгийски граждани и опожаряват стотици къщи – при това с твърдото убеждение, че се сражават срещу „снайперисти“.
Германските военнопрестъпления в Белгия са добре дошли за противниковата пропаганда, която гневно се надига срещу „хуните“ и „варварите“. След истинските новини бързо следват фалшиви информации, включително и в авторитетни издания като „Таймс“, където се появява историята за белгийско бебе, изтръгнато от обятията на майката, на което германски войник отсякъл крачетата. „Дейл Мейл“ пише за жени с отсечени гърди, за разстреляно малко момче, което носело пушка играчка, за татуировки с имперския орел върху лицата на военнопленници и за сварени на сапун противникови бойци. По-късно кореспондентът на вестника признава, че от редакцията му искали ужасяващи истории – и той ги пишел.
Снимките като оръжие
Авторът на „Ди Цайт“ припомня, че през Първата световна война и фотографията се оказва мощно оръжие. И още тогава се появяват първите фейкове. Военните фоторепортери инсценират драматични епизоди или пък представят кадри от учения за реални бойни действия. Няколко френски и британски вестника за пръв път използват и един друг инструмент на фалшивото новинарство, който е особено популярен днес. Те публикуват фотографии от съвсем различни, предишни събития, като ги оформят с текстове за зверствата на германските войници през водещата се в този момент война.
Пред австрийския вестник „Курир“ фотоисторикът Антон Холцер добавя по същата тема: „По време на Първата световна война военното ръководство и политиците осъзнаха, че големи войни се печелят единствено ако на домашния фронт се помпа въодушевление и добро настроение“. Той обяснява, че тогавашните частни медии били крайно недоволни от суховатите военни комюникета и официалните съобщения за постигнати победи, защото искали да достигнат до широка публика и съответно да спечелят повече пари. А снимките се продават много по-добре от текстовете, установява Холцер.
"Хората искат да бъдат лъгани"
А в „Ди Цайт“ Франк Вернер обобщава: „С какво започва лъжата по време на война? С премълчаване. Всички участващи нации цензурират описанията и картините от войната. Но кореспондентите, хората на изкуството и авторите на писма до семейството също се самоцензурират – всичко това наблюдаваме и в Русия днес. Касапницата по фронтовете се представя като мъжкарска авантюра, която задължително ще завърши с победа – защото на поражение от съдбата са осъдени единствено противниците. (…)
Повечето лъжи обаче постигат целта си по една причина: те удовлетворяват острата необходимост на хората да видят някакъв смисъл. Германският историк Клаус-Юрген Брем го нарича „доброволна самоизмама“: лъжите намират благодатна почва във всяка воюваща нация, просто защото хората искат да бъдат лъгани, защото искат да продължат мечтанията си за една добра, справедлива и успешна война.“
