Заради високите нива на колебливост към ваксините и недоверие в науката страната ни наред с Румъния е с най-ниска оценка за способност да овладява здравни кризи
Европейският суверенитет е “добре” изразен в сферите здравеопазване и икономика, “задоволително” в отбрана, климат и миграция, и “слабо” в технологии. Това показва новият индекс на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който съпоставя приноса и прогреса на държавите членки по изпълнението на ключови политики.
В три сфери - технологии, климат и отбрана, ЕС се справя много по-добре с обещанията и ангажиментите, отколкото с наличието на способности за изпълнението им. Това е сигнал за силна политическа воля, възпрепятствана от липсата на ресурси или провал на европейските лидери да изпълнят посланията си.
България, редом с Унгария, е сред най-слабо представящите се страни,
със среден резултат 3.8 от 10. Страната ни не достига “добър” резултат в нито една сфера. Най-ниски са резултатите й в областите икономика, отбрана и технологии (виж графиката).
Новият инструмент на ЕСВП, „Индекс на европейския суверенитет“, изследва степента, до която всяка държава членка изпълнява потенциала си да допринесе за европейския суверенитет в шест ключови сфери: климат, отбрана, икономика, здравеопазване, миграция и технологии. Анализът се основава върху приноса в рамките на ЕС и други инициативи за засилено сътрудничество. Индексът позволява на читателя да се информира за специфичните тенденции и профилите на държавите членки, да проследи различията помежду им, както и основните силни и слаби страни на всяка държава.
Опасения от руско и китайско икономическо влияние
По отношение на икономиката, индексът показва, че ЕС като цяло е способен да предприема търговски и инвестиционни политики без опасения от вредни последици от Москва и Пекин. Средният резултат е 6.2 от 10. Съществуват значителни разминавания между държавите, 8 от които показват слаби резултати поради зависимост или близки връзки с Русия и Китай. Според ЕСВП това може да създаде проблеми, тъй като много от икономическите политически решения на ЕС - като например санкциите срещу Русия или общата политика към Китай, се приемат с единодушие.
Ангажименти срещу способности
В три сфери - технологии, климат и отбрана, ЕС се справя много по-добре с обещанията и ангажиментите, отколкото с наличието на способности за изпълнението им. Това е сигнал за силна политическа воля, възпрепятствана от липсата на ресурси или провал на европейските лидери да изпълнят посланията си.
По линия на “климатичния суверенитет” резултатът на ЕС е “задоволителен” - 5.4 от 10, и поражда притеснения за способността на ЕС да изпълни климатичните си цели докато минимизира геополитическите рискове. Държавите са оценени спрямо прогреса им към зелен преход с фокус върху енергийни доставки и значението им за ролята на европейските лидери в глобалния зелен преход. Като цяло ЕСВП открива значими различия в резултатите на отделните държави. Швеция получава 7.8 точки, а Румъния - 3.5. Това говори за значими разминавания в отношението на държавите членки към климатичните цели на ЕС. Данните предполагат, че докато европейските ангажименти към климатичния суверенитет, в частност от страна на гражданите, са високи, способностите на държавите в тази сфера са ограничени.
Според Индекса на европейски суверенитет на ЕСВП:
ЕС е сравнително добре подготвен да устои на друга здравна криза. Резултатът за здравен суверенитет е 6.7 от 10. Въпреки това се наблюдават значими различия в отделните резултати на държавите, като централно и източноевропейските страни отбелязват много по-нисък резултат в сравнение с държавите на север. Германия, която отбелязва 8.6, се превръща в лидер по линия на европейския здравен суверенитет. Дания (7.9), Люксембург (7.7), Нидерландия (8.1) и Швеция (7.6) също отбелязват високи резултати, следвани от Франция (7.2) и Белгия (7.3). Най-слабите резултати са на Румъния (4.0) и България (4.1), Полша (4.4) и Латвия (4.6). В тези четири държави се наблюдават високи нива на колебливост към ваксините и недоверие в науката.
ЕС като цяло е способен да предприема търговски и инвестиционни политики без опасения от вредни последици от други големи сили, но спектърът на влияние на Пекин и Москва остава висок. С резултат от 6.2, „икономиката“ е втората най-голяма сфера на европейски суверенитет, но ЕСВП предупреждава, че Германия – най-силната икономика в ЕС, не се представя най-добре. Това се дължи отчасти на немската уязвимост от китайско и руско лоби. Три държави – България, Унгария и Кипър, имат слаби резултати в тази категория (под 4 точки). Това отразява прекомерната зависимост от Китай и Русия, склонност към чуждо лобиране и липса на защитни механизми (като скрийнинг на преки чужди инвестиции и антикорупционни мерки). По подобен начин, въпреки силната политическа и обществена подкрепа за европейски икономически суверенитет, Италия и Полша получават задоволителни резултати (между 5 и 6). В противовес на това, Нидерландия води благодарение на връзките на Хага с международната търговия и инвестиции и подкрепата, която страната отдава за инвестиции, засилващи устойчивостта на ЕС, включително икономически санкции срещу Русия.
По отношение на климатичния суверенитет, държавите членки отбелязват общ резултат от 5.4. Този показател поражда притеснения за способността на Съюза да изпълни ангажиментите си около Зелената сделка, докато минимизира геополитическите рискове. Трите държави с най-добри резултати са Швеция, Дания (по 7.5 точки) и Финландия (6.6), следвани от Португалия, Австрия и Люксембург. България отбелязва 4.0 точки.
Въпреки силната политическа воля за лидерство в дигиталните иновации, Европа изостава по отношение на технологичен капацитет. Това е най-слабата сфера по линия на европейския суверенитет, с общ резултат на ниво ЕС от 4.8. Държавите членки средно постигат значително по-високи оценки по отношение на ангажираността, отколкото по отношение на способностите с обща оценка за ангажираност от 6,7 в сравнение с обща оценка за способности от едва 3,0. Нито една от петте големите европейски държави — Германия, Франция, Италия, Испания и Полша — не достига до третата водеща в общия си резултат.
Съществува разделение Север-Юг в категорията дигитализация. Финландия, Люксембург и Швеция са първенци в Европа с общ резултат от 7.4, 7.1 и 6.8 докато Румъния, Унгария и Словакия са на дъното на класацията с резултати не по-високи от 3.4.
Държавите членки продължават да гледат на миграцията през национална призма и нито една държава не допринася значително за суверенитета на Съюза в тази сфера. Швеция – държава с най-много бежанци на глава от населението, оглавява списъка с резултат от 6.3. Общият за ЕС е 5.2. Германия, която пое водеща роля в публичния дебат за миграцията от 2015 година, е втора с резултат от 6.2, редом с Малта.
С изключение на Германия, големите пет не успяват да укрепят европейския суверенитет в областта на миграцията. Класирането на Франция на 19-о място отразява доминиращата роля на крайнодесните по въпроса в националния дебат на страната, докато Италия, на 22-о място, се сблъсква с голям брой пристигащи по море. Полша е на последно място. Това не е учудващо предвид действията на правителството по време на предишните кризи и скептицизма по отношение на мигранти извън Европа въпреки усилията на Полша в настоящата криза с украинските бежанци.
Европа има ограничени способности за отговор на кризи и конфликти в съседните региони без американска военна помощ. Общият резултат за отбранителен суверенитет са умерени – 5.9. Съществува значимо разделение между държавите членки – Ирландия отбелязва резултат 2.1, а Франция – 8.7. Това е най-голямата разлика между първия и последния в цялото проучване.
Има силна обществена подкрепа и политическа воля за европейски отбранителен суверенитет, но слаби способности. Държавите членки дават средно два пъти по-високи резултати за ангажиране в сравнение със способности. Изключение са Дания, Швеция, Италия, Испания и Гърция, които получават приблизително еднакъв брой точки и за двете.
Едноличната преднина на Франция (8,7) по отношение на европейския суверенитет в отбраната предполага, че Макрон досега не е успял да убеди останалите европейци в своята визия за „суверенитет в отбраната“. Германия, на второ място, изостава с почти две точки.
Индексът за европейски суверенитет на ЕСВП подчертава, че пред лицето на големи международни предизвикателства – от войната в Украйна, през климатичните промени и напрежението между САЩ и Китай, ЕС следва да има ключова роля в световния ред. Индексът показва, че макар европейците да са добре запознати, че най-добрият начин да постигнат това е чрез изграждането на европейски суверенитет, те все още нямат споделена концепцията и разбиране за произтичащите от нея последици. Това е валидно за европейския отбранителен суверенитет и може да се промени значително в светлината на кризата в Украйна. Всъщност вече няколко държави членки заявиха плановете си да увеличат националните разходи за отбрана, а Швеция и Финландия заявиха намерението си да се присъединят към НАТО.
Според Индекса, ЕС трябва да е готов да преодолява пречките, идващи както отвътре, така и от неговите международни партньори. Като предупредителен сигнал например трябва да послужат неотдавнашната заплаха на Турция да наложи вето на членството на Финландия и Швеция в НАТО, както и враждебността ѝ при предоговаряне на пакета за подкрепа на ЕС за бежанците в Сирия през 2021 г. Същото може да се каже и за решението на Беларус през зимата на 2020-2021 г. да транспортира хора до полската граница. От индекса на ЕСВП става ясно, че що се отнася до миграцията, повечето страни от ЕС са виновни за общия посредствен резултат на ЕС в тази област.?Следователно има реална нужда от по-голямо сътрудничество и колективни европейски отговори в тази област.
Яна Пулиерин, ръководител на изследването и главен изследовател в ЕСВП споделя: “Събитията от последните години – влошаването на отношенията между Китай и САЩ, пандемията и руската инвазия в Украйна, показаха ясно, че Европа трябва да изгради и отстоява суверенитета си. Това не означава, че Европа трябва да гледа само в себе си или да се оттегли от световната сцена. По-скоро става дума за повишаване на капацитета за управление на сложни взаимозависимости, като тази ЕС-27 да разчитат на САЩ за своята сигурност или отношенията на отделните държави членки с Русия. Това ще позволи на ЕС да преодолее ключови глобални предизвикателства и ще му даде възможност да оформя произтичащия световен ред.“
Павел Зерка, изследовател в ЕСВП и съавтор на доклада добавя:
„В зараждащия се глобален ред Европа трябва да може да действа според своите принципи и ценности, без да бъде тормозена от други. Това изисква собствени възможности и надеждни съюзи; откритост и устойчивост; някои стратегически защити, но без да се стига до протекционизъм. За да успее ЕС, всички държави членки трябва да дадат своя справедлив дял и ЕС не може да си позволи слаби звена, които другите биха могли да използват, за да разбият Съюза.“
