Палестинците имат интерес от залеза на САЩ като единствена сила в света, казва лидер на “Хамас”
- Точно година след края на войната между Израел и Газа, кое е най-важното условие за запазване на примирието?
- За нас примирието е нещо временно. Основата на отношенията между нас и окупатора е съпротивата. Войната е една от формите на съпротива, но тя не е всичко. Войната е максимумът, който можем да достигнем. Съответно примирието е периодът между две войни, то е само временна стабилност.
Но езикът на съпротивата стана по-разбираем след случилото се между Украйна и Русия. Когато американският интерес се изразява в “протакане” на събитията, в поддържане на конфликта с Русия, вече се говори често за съпротива срещу окупатора. Тоест имаме окупирана страна и окупатор, на когото трябва да се оказва съпротива.
Ситуацията в Палестина днес е същата. Не бива да има никаква стабилност в отношенията между палестинците и израелците. Основата на отношенията е в съпротивата.
- Не изпитвате ли ревност, виждайки как украинската съпротива се радва на толкова силна подкрепа от Запада, за разлика от вашата, която често е определяна като терористична дейност?
- Не. Аз съм от хората, които разбират закономерността. Израел е западен проект на палестинска земя, затова Западът защитава интересите си и проекта си. Западният свят избра Украйна да бъде арена за осъществяване на интереси. Следователно най-вече Америка ще се бори до последния украинец срещу Русия. За огромно съжаление, украинският народ е жертвата и аз съм съпричастен с угнетената Украйна, съпричастен съм със страданията , но аз не съм с Америка и Запада, които жертват Украйна, за да продължи Америка да господства над целия свят. Това е много голяма несправедливост за света, за угнетените и най-вече за украинците. Разбира се, давам си сметка за американската и западна позиции, тъй като те се изразяват в това те да диктуват правилата, те да са източникът на международната законност, те да определят кой е терорист и кой не е. Логично е да съм против Америка и Запада в битката им в Украйна.
- Войната в Украйна ще се отрази ли на вашата кауза и как?
- Да, тя влияе на каузата по няколко причини. На първо място влияе на способността на Америка да остане доминиращата сила в света и това има пряка връзка с палестинската кауза. Моментът, когато Америка стана главен лидер в света, оказа натиск върху всички държави в региона, за да нормализират отношенията си с Израел и успя. Преди това, когато имаше баланс между силите, т.е. преди края на студената война, Америка не успяваше да нормализира отношенията между нито една държава и Израел. Оттук следва, че залезът на Америка като единствена велика сила в света е от абсолютно чист палестински интерес.
Второ, войната засяга израелската версия относно това защо Западът ги подкрепя на палестинска територия. Днес руснаците започнаха да говорят ясно за версията, докато много от западняците я прикриват. Става въпрос, че евреите не са единствените жертви на нацизма, дори напротив - имало е евреи, които са сътрудничели и са предавали събратята си на нацистите.
Следователно пропада най-важната израелска претенция, а именно, че те са угнетен народ, единствена жертва на нацистите, че затова целият свят е длъжен да ги подкрепя в тяхната окупация на Палестина. Днес аз съм жертва на тази версия, палестинците са жертви на тази версия. Но версията се пречупва днес, защото руснаците са наясно с фактите, но са ги криели, а сега започнаха да ги оповестяват, след като Израел зае страната на Запада срещу Русия в Украйна.
Със сигурност това ще повлияе значително идеологически и исторически. Трето, балансът на силите в Близкия изток: взаимодействието между присъстващата в Сирия Русия и Израел ще бъде различно от преди. Да, това влияе на отношенията, а и без съмнение, ако световните сили се уравновесят, то всички угнетени, сред които и аз, ще си поемат дъх, ще имат повече възможности.
- “Обстрел за обстрел, ескалация за ескалация”. Това са ваши думи за тактиката ви срещу Израел. Но така може да продължавате до безкрай. Нямате ли алтернативен план?
- Във физиката съществува закон, който гласи, че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие. Този закон е подобен на закономерността на силата да се отвръща със сила, на насилието – с насилие. Нека ви отговоря така: не, това не е вечна закономерност. В края на това “уравнение” има страна победител и победена страна. И аз съм твърдо убеден, че палестинският народ накрая ще бъде победител. Всички фактори – географски, политически, идеологически и исторически, сочат, че ние ще победим.
В историята се е случвало, когато една група хора дойде, заеме земята и домовете на друга група хора, да помоли за мирно съжителство. Получавало се е. Странното сега е, че Западът се опитва да удължи живота на Израел в арабския регион, на палестинска територия. Единствено удължаване на живота на Израел, нищо друго. Но Израел няма бъдеще в региона. Можем, разбира се, да кажем, че сегашната закономерност ще приключи, когато позволят на палестинския народ да живее на собствената си земя, да се завърне в нея и да се свърши с историята на народа бежанец, прогонен от земята си.
- “Йерусалим е червена линия” - друг цитат, в който обаче има специфика. Може ли да поясните?
- С Йерусалим има няколко проблема. Първият е, че съществува израелски план за юдеизация на кварталите в Източен Йерусалим. Затова Израел се опитва да прогони от домовете живеещите там от десетилетия. Водят преселници, например украински евреи, и ги заселват на мястото на палестинците. Това не е справедливо, а аргументът, който изтъкват, е, че преди 4000 г. дедите им са населявали местността. Естествено, дедите им може и да са живели по тези земи, но на земята чист етнос не съществува, т.е. възможно е предците им изобщо да не са били евреи. Истината е, че светът не вярва на подобни приказки.
Това, че преди 4000 г. предците ни са живели тук, та затова и ние сега искаме да живеем на тяхно място… Тоест ти помниш корените си, но другите нямат право да ги помнят – ти си единственият, който знае дедите си отпреди хиляди години? Другият проблем е конфликтът около светините. Това, което те наричат Соломонов храм, а ние – джамията “Ал Акса”. Те смятат, че там се намира храмът и от 70-те години на миналия век се опитват да разкопават около “Ал Акса”, за да разкрият поне нещо от храмовите останки, но досега не са открили желаното. Намерили са останки от друга джамия, която преди хиляда години е построил на това място Маруан ибн ал Хакам. Няма храм в този район, но заради историческата претенция те настояват, че има.
Разбира се, това е политически, а не религиозен въпрос, защото от религиозна гледна точка нещата са ясни: джамията “Ал Акса” трябва да бъде разрушена от земетресение по волята на Бог, Господарят на световете трябва да я заличи, а храмът ще дойде от небето, ще бъде спуснат на земята на това място и ще се позволи на евреите да се молят там. Затова и днес няма сред равините им, дори сред висшите сановници, нито един, който да проповядва позволение за молитва в “Ал Акса”. Но политически те се стремят да разделят джамията “Ал Акса” пространствено и времево.
- Как по-точно?
- Времево разделение е, като фанатично настроените преселници идват от 7,30 до 11 часа. А пространствено - смятат, че джамията “Ал Акса” е само покритата молитвена сграда с оловен купол, намираща се по посока на Мека, докато Купола на Скалата те смятат за Соломоновия храм. Това също е грешно твърдение. Те искат да съборят Купола на Скалата и да построят на негово място храма. И това е вторият проблем.
Третият е, че има палестинци, които казват: “Йерусалим е столица”, а също има израелци, които казват: “Йерусалим е столица”. И всеки си изготвя закони, според които той разполага с автономия в столицата. От това са породени последователните кризи с палестинците, когато те издигат знамена, пеят химни и съответно се стига до сблъсъци.
Това са трите полета на взаимодействие, те са разделителната линия между “избухване” и “неизбухване”. Следователно това са червените линии, които ако бъдат прекрачени, ще доведат до действия от палестинска страна. Сетне ще има ответен удар и е възможно да се стигне до война.
- Въпросът с палестинското единство, изглежда, е оставен за времето след президента Махмуд Абас, така ли е?
- В епохата на Аббас няма да има помирение между палестинците, това е вярно.
– Какво смятате за нормализирането на отношенията на няколко арабски страни с Израел? Промени ли се нещо за палестинците?
- Нормализирането на отношенията не се случи по искрената воля на арабите. Нормализацията се случи заради американския натиск върху тези режими, които от известно време са слаби. Те не събраха сила, за да се противопоставят, затова и откликнаха на американския натиск и склониха за нормализиране на отношенията с Израел. Народите, въпреки всички изкушения и облаги, все още отхвърлят тези отношения с ционисткото образувание. Израел не е приветстван в региона – нито от народите, нито от правителствата. Изключение са малък брой правителства, които в различна степен откликват на американския натиск.
Нашата позиция е неутрална спрямо арабските правителства, които установиха отношения с Израел. Би било хубаво да се приложи натиск, за да променят позициите си. Не бива да бъдат поощрявани за вече предприетите от тях стъпки. Напротив, ние ще направим всичко допустимо: чрез народен натиск, чрез гражданското общество, учените, писателите, чрез тези, които имат мнение и се ползват с влияние, ще целим да бъде упражнен натиск върху тези правителства, за да отстъпят от нормализирането на отношенията.
Такава е политиката на движението “Хамас” спрямо нормализацията. Не може и дума да става за това ние да променим позицията си относно мира с Израел. Ние се стремим към мир, но той трябва да е справедлив. Не може да настъпи мир въз основа на тирания и отнемане на права. Следователно ние ще продължим да воюваме в името на свободата на нашия народ, за разрушаване на блокадата, за отхвърляне на окупацията от земята ни. Това е цел, която не допуска компромиси. Няма окупация и полуокупация, няма блокада и полублокада. Аз, както палестинския народ, искам свобода, нищо повече. Искам независимост, не повече, искам да живея на собствената си земя – нищо повече. Няма компромиси, няма промяна в тези ни позиции, защото това би значило да сложиш край сам на себе си, да се затриеш. Ако пожелая да призная съществуването на Израел, аз какъв ще съм в края на краищата? Затова няма как палестинският народ да признае съществуването на Израел.
Палестинският народ ще продължи да воюва срещу окупацията, докато защити земята си и укрепи позициите си на нея, докато прокудените се завърнат. Ние вече 70 г. търсим убежища като бежанци и въпреки това не преставаме да воюваме срещу този западен проект. Западът сега, в наши дни, е господстващ, но ще настъпи време, когато политическото равновесие ще се промени и ще приключи бягането в търсене на убежища, ще приключи тази блокада.
- Не се ли притеснявате от нормализиране на отношенията между Турция и Израел?
- Аз, разбира се, не съм съгласен на каквото и да било нормализиране, на каквито и да били отношения или каквото и да било укрепване на отношения между Израел и която и да било страна в света. Тревожи ме това, че западните държави застанаха на страната на Израел против палестинския народ. Тревожи ме, че западните държави подкрепят Израел, защото с това те убиват палестинците. Днес палестинците умират от западното оръжие – американското, британското, немското... Това много ме терзае.
Ето защо, всяко сътрудничество между държавите от региона, били те ислямски, светски, арабски или други, с Израел силно ме притеснява. Това е сътрудничество с насилника срещу жертвата. Това е нечовешко отношение, антихуманно е със сигурност.
Тук говоря съвсем накратко: всички хора – от запад и изток, от юг, трябва да видят, да разберат, че израелецът избира между това дали да остане и да се бие, или да емигрира, тъй като всеки в Израел има и друг паспорт. Докато палестинецът при избора си между оставане в лагера и излизане от него нарамва оръжие, за да се върне в родината си.
Това ви разкрива на кого принадлежи бъдещето. Затова и хората трябва да разберат, че балансът на силите се променя, а истината и справедливостта остават неизменни. Истината и справедливостта са непреходни, а балансът на силите търпи промени.
- На фона на всички тези нови съюзи и промени в света как планирате да продължите борбата си за Палестина?
- Основната причина, която ни кара да се съпротивляваме, е историческата несправедливост, която изпитва палестинският народ. Това чувство и оставането на палестинците под регионалния и международен натиск, в добавка към тиранията, ни кара да се борим повече, да оказваме по-силна съпротива. Така се заражда волята, която кара палестинеца в региона да оказва естествена съпротива и няма кой да го разубеди, да промени това. Та дори и без тази целенасочена съпротива например участниците от Осло промениха тактиката. Те предприеха тактика за достигане до част от палестинската земя, която да е началната им точка в бъдеще. Но балансът на силите не им позволи подобно нещо. В същото време Израел не бе насърчен да изпълни предвидените за него намерения.
Следователно говорим единствено за възможност за продължение. Този епизод даде на палестинците друг урок, а именно, че не съществуват компромиси, които да дават успешни резултати с окупацията. Волята на палестинците стана по-силна и укрепна в името на продължаването на борбата и продължаването на оцеляването.
И последно - пред палестинеца има само два варианта: да оказва съпротива и да оцелява или да се предаде и да бъде отречен. Трети вариант няма, затова той се съпротивлява – за да оцелява.
