Кисинджър срещу Сорос – какво да правим с войната в Украйна?
Дали ще имаме топло в предстоящата зима? Това зависи от развръзката на войната в Украйна. А развръзката не зависи от нас, а от войниците на фронта и най-вече от волята на Чичо ви Сам. Засега той съветва Зеленски да се бие до победен край, което спокойно може да продължи до година-две.
По тази тема на форума в Давос кръстосаха шпаги двама знаменити американци, които често са дърпали конците на Чичо Сам. И двамата, впрочем, не са се отървали от чуждестранните си акценти. Според почти 100-годишния Хенри Кисинджър до 2 месеца би трябвало да се започнат мирни преговори и Украйна да се съгласи с някои териториални отстъпки. Но според 8 г. по-младия Джордж Сорос войната трябва да се води до победен край, Путин да бъде свален и Русия да се превърне в “отворено общество”. След което идва ред на Китай.
Както знаем, на форума в Давос глобалният елит споделя с публиката своите нови планове за човечеството. За да е по-демократично, обикновено се кани и някой дисидент. В случая дисидентът е Кисинджър. Неговите идеи в миналото осеменяваха външната политика на САЩ, когато президентът е републиканец. Преди изборите през 2016 г. той общуваше с Тръмп, спрягаха го дори за съветник по националната сигурност. Вероятно в резултат от неговите съвети Тръмп обеща да не се занимава със смяна на режими в неудобни държави и що-годе си спази обещанието. Но сега властта в САЩ е изцяло в ръцете на демократите и смяната на лошите режими отново е на мода.
При това Сорос е реалният авторитет в Демократическата партия. Така че Киев ще воюва до дупка или поне до победен край, а военната помощ ще пристига във все по-високи количества и качества.
Както е известно, Кисинджър е привърженик на “реалполитиката”, т.е. на реалните силови отношения между държавите, без много-много да се задълбава в тяхната природа, дали са демократични и етични, или лоши тирании. Важното е да се търси баланс и стабилност, да се избягват хаосът и рисковете. На Кисинджър като главен дипломат по времето на президента Никсън се приписва краткото разведряване в отношенията между САЩ и СССР в началото на 70-те г., както и сближаването на САЩ с Китай. Това бе огромен успех за американската глобална игра, но в наше време Китай се превърна в конкурент и заплаха.
Лично аз смятам, че да се приписва цялата заслуга на Кисинджър и да се подценяват както хитроумният Никсън, така и тогавашният китайския елит, не е справедливо. Нищо чудно сближаването със САЩ да е замисъл на Мао. Нищо чудно той да е дал указание за конфликта на Даманския остров през 1969 г., с което да поразмекне Чичо Сам.
91-годишният Джордж Сорос пък не е просто идеолог, той е и демиург, който стои на върха на огромна мрежа от институти, аналитични центрове (всъщност идеологически развойни бюра), фондации и грантоеди от всякакви породи – медийни, образователни, малцинствени, джендърни, партийни. Става дума за милиарди долари, които се инвестират в развитието на демокрациите по света. Сорос не е просто милиардер благотворител, той е глобална властова институция, която е заета с овладяването на националните държави. На практика неговите фондации създават паралелни институции вътре в държавите, които постепенно вземат властта. Ако се наложи – с помощта на цветни революции, като например в Киев през 2014 г.
За Сорос мирът не е самоцел, много по-важно е затворени общества да се отворят. Но напоследък според него тенденцията върви в обратната посока:
“След 9/11 2001 вълната се обърна против отворените общества. Репресивните режими са във възход и отворените общества са в обсада. Днес Русия и Китай представляват най-голямата опасност за отвореното общество. Дълго съм мислил защо се случва това. И намерих част от отговора в развитието на дигиталните технологии, особено изкуствения интелект (ИИ). На теория, ИИ би трябвало да бъде политически неутрален: той може да се използва и за добро, и за лошо. Но на практика ефектът е асиметричен. ИИ е особено добър в създаването на инструменти за контрол, които помагат на репресивните режими и застрашават отворените общества. COVID-19 също помогна да се легитимират тези инструменти за контрол, защото те са полезни в борбата с вируса..”
Аз бих добавил друг, доста по-важен фактор – след като се убедиха в опасността от цветните революции, някои правителства започнаха да закриват и гонят фондациите на Сорос. За Китай водоразделът бе Тянанмън. Кой знае, ако не бяха онези бунтове, днес Китай щеше да е по-демократичен. За Русия това бяха серията митинги и демонстрации срещу манипулирането на изборите през 2011 г. От този момент започна постепенно затягане на режима срещу всички организации, които се спонсорират от чужбина, били те фондации, медии или индивидуални блогери. Днес цветната революция в Москва и Петербург изглежда невъзможна. Нещо подобно се случи и в демократична Унгария, в Египет и навсякъде в арабския свят. Дейността на организациите от съзвездието „Отворено общество“ взе да се пренасочва от диктатурите към демокрациите, дори и срещу властта в САЩ.
Вина за настъплението на затвореното общество според Сорос има и Меркел,
тъй като със своя меркантилизъм тя е обвързала Германия със суровините на Русия, а външната търговия – с Китай.
“Това превърна Германия в най-добре представящата се икономика в Европа, но трябваше да се плати тежка цена – подчертава Сорос. – Германската икономика трябва да се преориентира. И това ще отнеме доста време.” Слава Богу, новият канцлер Олаф Шолц си е научил урока и е започнал да се отказва от суровините и пазарите на “затворените общества”. Това ще направи Германия по-идеологически правдива, макар и по-бедна.
След като изразява оптимизъм за най-сетне събудилата се Европа и разгромява диктатурата на Си Дзинпин в Китай, Сорос определя главната задача: “Докато войната бушува, битката срещу климатичните промени минава на заден план. Но експертите ни казват, че вече сме изостанали много и климатичната промяна е на границата да стане необратима. Това може да бъде краят на нашата цивилизация... Затова трябва да мобилизираме всичките си ресурси, за да приключим войната рано. Най-добрият и навярно единственият начин да запазим цивилизацията, е да победим Путин колкото се може по-скоро.”
С други думи, войната тепърва ще ескалира. Не се надявайте на евтино отопление догодина. Както казах, на власт в момента е Сорос. Нужни са още много боеве и много жертви, преди да настъпи времето на Кисинджър.
