Депутатите от БСП като поведение са по-близо до ДПС - демонстрират спокойствие и увереност
Агресията в пленарна зала истеризира трибализираното общество
След агресията в парламента между лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов и депутата от “Продължаваме промяната” Искрен Митев потърсихме психолога Росен Йорданов да тълкува как изглежда този парламент като профили.
Една от характеристиките на сегашния 47-и парламент безспорно е инфантилизмът. Този факт се дължи на по-рядко срещаната конфигурация от опитност и пълна неопитност - тези, които за първи път са депутати, сякаш преобладават и понеже са наравно с другите,
дават този инфантилен профил на общата картина
Да обърнем внимание и на следното – връщането на заседанията на парламента в старата сграда. Това беше символичен акт, който трябваше да демонстрира връщането на парламентаризма. Очевидно е, че това не се състоя. Но тези, които измислиха този ход, не дооцениха нещата. Старата сграда на парламента е заредена с доста опасни подводни течения, а духът на тази сграда в никакъв случай не отразява надписа, който посреща всеки посетител на Народното събрание. Това е доста конфликтно средище, което си има и своите пространствени обяснения – например залата е и по-тясна. И
когато се съберат над 200 души в тясно пространство,
е съвсем нормално да се очаква повишаване на напрежението, съответно повече конфликтни ситуации и сблъсъци. Нашият парламент е зареден в духа на конфликта, особено през последните 30 години, и това не е съвсем случайно.
Много често вече се чуват твърдения, че по някакъв странен начин почваме да се връщаме назад, вместо да вървим напред – почнаха аналогии с Виденовото време и инфлационните години. В парламентарно отношение като че ли се забелязва нещо подобно -
регрес в нивото и културата на дебата
А именно начинът, по който се коментира, обсъжда и спори, служи за пример на обществото. И показва, че ние не сме се научили да водим един ефективен спор по важни въпроси.
Също така не е намалял броят на егоцентричните брътвежи,
които особено много личат в изказванията на новоизпечените депутати на “Продължаваме промяната” и “Възраждане”, а в миналия парламент – при депутатите на ИТН. Защо егоцентрични – защото излизаш да изявиш себе си, а не да кажеш нещо смислено. Или се прави опит да се уязви противника персонално, а не толкова идейно. Тези неща вгорчават вкуса и впечатлението за парламентарния ни живот.
Това, което на практика се случи на 1 юни в пленарната зала, не е нещо ново като събитие. Но в контекста на ситуацията не може да не се направи връзка с коментарите за общото състояние на нарастваща тревожност на премиера Кирил Петков, който едновременно е лидер на партията, чийто депутат провокира ситуацията на 1 юни – виждаме
състояние на изнервеност, стрес, напрежение, дори уплах
Вероятно тези импулси, идващи от лидера на партията, се прехвърлят върху депутатите, чието поведение става все по-нервно. Тази нервност се разчита и в елементите на странно високомерие и арогантност от изказванията на представителите на тази формация, което не приляга нито на тяхната дълбока неопитност, нито на тяхната довчерашна анонимност. Случката с бежанците беше реална илюстрация на това.
Този парламент отразява нервността, която личи от поведението на правителството. В този ред на мисли поведението на ГЕРБ е като на уверена парламентарна сила, която използва всеки един момент да илюстрира неопитността. Това донякъде дразни част от публиката, но то е неизбежно. Те се възползват от своя парламентарен опит и общо взето приличат на хора, които бавно и методично водят жертвата си към капана, който са ѝ поставили.
Това, за което може да бъдат упреквани, е, че биха могли на базата на този опит
да демонстрират по-голяма степен на култура в поведението си от гледна точка на изказванията
В това отношение ДПС пък демонстрира една добро ниво на поведение, което действа положително на репутацията и авторитета им пред хората. Но там ограниченията са от друго естество – някои стереотипи все още не са преодоляни и те не могат да калкулират достатъчно голям брой допълнителен вот. Ако ГЕРБ леко модифицира тона си, използвайки поведението на ДПС, ще добавят доста периферия към нарастващия си рейтинг. Оберат ли тона, могат да покажат, че статуквото не е с толкова грозно лице, колкото беше изкарвано.
Но все пак живеем в много ожесточена и изнервена обстановка, а комбинацията влошаване на качеството на живот и впечатленията за дезориентирано управление няма как да успокои хората.
В тази ситуация пиперосването с агресия съвсем влошава нещата. Така партии като “Възраждане” може да добавят някой друг процент, но за хората, които търсят цивилизован изход от тази напрегната обстановка и от това трибализирано общество, този модел на поведение не е от полза.
И ако “хулиганът” е “Възраждане”, то
“тихият психопат”
е “Продължаваме промяната”, тъй като понякога правят неща, които ги показват като доста по-враждебни - враждебни намерения зад усмихнатите лица, които се опитват да демонстрират. На 1 юни въпросният депутат от ПП беше човекът, започнал с дърпането на връзката на Костадин Костадинов, който в крайна сметка не предприе пръв насилствени или враждебни действия.
В този ред на мисли поведението на БСП е по-близо до ГЕРБ и ДПС. Тя се опитва
да се възползва имиджово
от парламентарното си представяне и да демонстрира спокойствие и увереност. И те не остават незасегнати от общата истеричност, която беше пренесена в парламента, но на фона на останалите като че ли стоят по-солидно и уверено.
Това, което прави парламента ни толкова неприятен за гледане, не е нищо друго освен нивото на диалога. Трябва да се разбере, че има начини да отстояваш себе си, да изразяваш ярки позиции, без да бъдеш агресивен. Това се нарича
самоутвърждаващо поведение –
начинът, по който се изразяваш, отразява твоята ментална нагласа и култура. А именно от това са недоволни българските граждани – от липсата на прогрес в нивото на диалога.
