Разбидомницата е фигура извън връзката, която иска своето и знае как да го получи
Македонският въпрос е истинският “скелет”, който дори министър-председателят иска да премести в чужд гардероб, казва социалният психолог
- ГЕРБ е в чудесно положение – опозиция, а държи цялата администрация. Не бърза за избори, чака да види настроенията на местния вот
- В “групов брак” като този винаги има повече от един незадоволен, но е заблуда, че ИТН е слабото звено
- До края на годината избори са малко вероятни, освен ако премиерът сам не си бутне правителството
- Г-н Димитров, видимо е, че в управляващата коалиция като че ли не умеят или пък не желаят да си говорят като партньори, на какво се дължи това?
- Тя е сбор между две немощни партии и два по-скоро бизнеспроекта и е нормално да има разнопосочни очаквания, различни поети ангажименти и различни представи за време на случването им.
Иронично, но у нас години наред си говорим колко хубаво би било да е както в Германия - да управляват широки коалиции, чиито членове взаимно да се контролират дали и как си спазват обещанията пред избирателите. И когато най-накрая имаме и ние, ни налегна тъгата, че сякаш си го побългарихме. Но то далеч не е някакво чудо невиждано, просто не сме свикнали на коалиционно управление, нашият политически опит е кратък и беден. А и в Германия, и в Австрия правителства неведнъж са падали заради проблеми в коалицията. По-рано или по-късно и това правителство ще си отиде, няма причина да има изненадани. Но ще устиска още известно време.
- Дали горещи теми като мерките срещу инфлацията, отношенията със Северна Македония и пенсиите наистина са червени линии, или имаме преекспониране на различията от страна на всяка партия в опит да защитят идентичността си пред избирателите?
- Всички разногласия - както се видя и с оръжието за Украйна, са преодолими. Но “Македонският въпрос” е нещото, което е истинският “скелет в гардероба”, който вече и самият министър-председател, инак много активен в началото, все по-рядко иска да вади на показ, и в последните дни иска да премести в чужд гардероб. И тук, по-лесно или не чак толкова, разногласията се преодоляват. Но е добре, че явно някой подшушна на премиера, че този въпрос е по-сложен, отколкото той си е представял, повече кръгове, партии и хора ги вълнува, а някои от тях са и достатъчно радикални и биха отишли доста далеч - меко казано, ако нещата се развият по начина, по който той си ги е мислел.
- Преиграването и скарването убедителни ли са за електората им?
- Никой от коалиционните партньори няма интерес правителството да падне. И това, че от време на време има някое и друго по-остро изказване, е въпрос по-скоро на изпращане на периодични дежурни послания към партньорите и собствения електорат. Интерес към разклащането му би бил по-вероятен отвън - и извън коалицията, и извън България.
Мнозина мислят, че слабото звено, понеже се държат най-нервно, са ИТН, а то е самата водеща партия. Слави Трифонов можеше буквално с щракване на пръста да спечели още първите избори миналата година - въпрос на един концерт на Орлов мост. На вторите имаше реалната възможност за правителство, още повече че другите партии искаха. Но целта явно е била ИТН да заеме овакантеното място на т.нар. балансьор - играча, дето хем не носи отговорност, хем е незаобиколим фактор за решенията. Кротко и удобно, да не кажа изгодно. Което стана от третия опит, макар и с по-малък пай от желаното. Но големият проблем на изборите беше, че ДБ не взеха, колкото всички очакваха, а БСП взеха повече, отколкото всички искаха.
- Делят ли се избирателите им освен по идеология и на стара генерация срещу млади, градска интелигенция срещу чалга, системни срещу нови играчи, Харвард срещу Москва...
- Само две от партиите имат твърди ядра, ИТН има някакво полутвърдо, докато ПП нямат все още и там е по-трудно с комуникацията надолу, защото и нямат местни структури. Другите три успяват да приспят електоратите си, та да са окей едни с други.
Засега звучи достоверно, че е по-добре да изчакаме да минат кризите. ПП е протестна партия, нейните гласоподаватели ѝ дадоха доверието си импулсивно, емоционално, ситуативно. Отделно твърде големите очаквания бяха фокусирани само върху Кирил Петков и неговата лична харизма привлече подкрепата. Но харвардският мит започва да се развенчава от ежедневните му прояви и стила на говорене. Все по-видимо става и това, че хората около него са твърде набързо събрани, а това ще докара още вътрешни проблеми.
- Ако трябва да се приложи някаква форма на “семейна терапия” за коалицията, каква трябва да бъде тя?
- То да беше нормално семейство - да се приложи. При такива “групови бракове” винаги има повече от един недоволен и незадоволен. На първо време е добре премиерът да поработи по сплотяването на отбора си и комуникацията му навън - чести са “волните съчетания”.
- В този дух, има ли опасност от развод?
- Естествено - нищо невъзможно няма. Но засега по-скоро не. Още не са си изпълнили личните планове и не са се отблагодарили на когото и където трябва. А достатъчно заинтересован отпор не се очертава, защото “буржоазията” получи управлението от “аристокрацията” и няма причина да “насъсква раята” практически срещу себе си. Проблем ще дойде, ако “аристокрацията” не получи очакваното “по право”.
Много е романтично да мислим, че на едни “презрени парии” просто им кипва и тръгват на революция, но истината е, че зад политическите промени и революциите стои буржоазията, а пролетариатът е пушечното месо, което осигурява желаната още власт на икономически активната класа. Така че разпад е неизбежен, но не се е появил. Ще използвам една много рядка, неизвестна, но много интересна българска дума - разбидомницата. Това е онази фигура извън връзката, която ще си поиска своето и ще знае как да го получи.
- Кабинетът отново търси вина за икономическите и дори политическите си несгоди във външни фактори, не е ли това симптоматично за всички български правителства?
- Симптоматично е. Този път наистина по-големите проблеми на България не са заради някого тук, а и решенията им не зависят особено от никого в държавата. Но в такава ситуация правилният подход е да капитализираме лоялността си.
Между другото, с кризата започва златно време за левите партии в глобален мащаб, но у нас БСП ще проспи много дълбоко и този си шанс. Все повече си мисля, че ще е съзнателно. Лошото е, че останалите леви проекти не са сериозна алтернатива. А всичкото това ще отвори място на националистическите формации.
- Очертава се поредица от коалиционни кабинети, въпреки че отново избирателите заложиха на непознат “спасител”. Има ли умора от традиционните политически играчи?
- В коалиционните кабинети и в изборите няма нищо лошо! Ние имаме лош опит и мислим, че е уморително и поначало проблемно.
Но пак казвам - макар и всичко да е възможно, до края на годината избори са малко вероятни, освен ако премиерът сам не си бутне правителството. От умора. И физическа, и психическа. Между другото, вижте снимки или видео с него, докато беше министър, после погледнете от първите дни на премиерстването му, накрая вижте актуални. Няма как да не забележите промяната в изражението му. Даже не говоря за настроението. Ще видите колко много му личи умората, недоспиването е променило лицето му за съвсем кратко време. Но освен сенките под очите и уморения глас ще забележите и че той вече е все по-припрян, по-изнервен, неспокоен. И колкото и да се опитва да го прикрива, то все повече му личи. Уморените очи е трудно да прикриеш с усмивка, която все повече преминава в озъбване.
- ГЕРБ обявиха, че се готвят за избори, в същото време така и не пристъпват към вот на недоверие или явно участие в протести. Каква е причината - страх или нещо друго?
- Всяка партия започва да се готви за избори на следващия ден след току-що проведените. Но за ГЕРБ е чудесно да си опозиция в парламента, когато управляваш на местно ниво и администрацията повсеместно е твоя. Така имаш удобно оправдание. Второ, знаят, че нови избори в близко време няма да променят нещата радикално за тях и биха били безсмислено пропиляване на ценен ресурс за ненужно стягане на редиците. Трето - ще изчакат местните, за да видят настроенията.
Ако някой има интерес от избори, това са новосформираните и националистическите партии, които сега имат златна възможност да привличат симпатизанти. Но очакванията им са преувеличени. Във време на криза обикновеният човек много повече гледа към масата си, отколкото към телевизора. Това колективно усещане за безизходица резултира в индивидуално примирение, което пък всяко управление би разчело като доверие.
CV
- Роден в Пловдив през 1977 г.
- Завършил е психология в Софийския университет
- Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
- Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
- Автор на редица научни трудове и публикации
