80% от БВП на страната се произвежда около магистрала “Тракия”, на север от Балкана има само отделни острови на бизнес активност
На въпроса спряно ли е строителството на магистрала “Хемус”, може да се отговори по много начини и всеки отговор ще е верен.
Миналата година служебното правителство твърдеше, че не е спирало процеса и там, където той вече е почнал, строителните работи продължават.
В същото време прибра обратно в бюджета близо половин милиард лева, предназначени точно за “Хемус”, и сега се разбира, че на строителите оттогава не е плащано. Заради което те толкова са забавили темпото, че почти са спрели.
Може би има основание първо гордиевият възел с инхаус договорите да се разплете от парламента, за да тръгнат после нещата начисто, но към момента вече има около половин година забавяне. Като имаме предвид колко време му трябваше на парламента, за да разреши да се плати ланшното чистене на снега и кърпенето на дупките, със сигурност този далеч по-сложен казус ще се бистри, когато почне лятната ваканция. А ще се избистри евентуално наесен. През зимата, както знаем, по нашите географски ширини не се строи.
Отсега се вижда, че една година забавяне е в кърпа вързано. Може и да не е много на фона на 30 години туткане дали, как и с какви пари магистрала “Хемус” да бъде довършена. Но късогледата политика обрича Северна България не само на икономическо изоставане, а я засяга вече и демографски. Двете неща са свързани – трайното обезлюдяване дърпа надолу потреблението, а това по естествен път намалява още повече инвестициите.
И проблемът далеч не опира само до “Хемус”. Северна България има остра нужда от изграждане на мрежа от пътна свързаност, която да ѝ позволи да се изравни с Южна България, а едновременно с това и да оползотвори географското си положение.
Към 80% от произвежданото от промишлеността в Габровска и Великотърновска област например е предназначено за износ. Но той би бил много по-конкурентен, ако излизането на товарите от този регион и достигането им до Южна България, а оттам - до Гърция и Турция, можеше да става по най-прекия път – през тунел под Шипка.
Това е друг проект, който също изостава, и то много повече от “Хемус”. Идеята за него е на 130 години, през 2020 г. най-после тръгна, но служебното правителство направи каквото можа и него да забави. Вследствие на което към днешна дата още не е сключен договор с избраната фирма.
От друга страна, обходният път на Габрово с бъдещия тунел би бил естествено продължение на бъдещата магистрала между Русе и Велико Търново, която трябва само да пресече “Хемус” (ако някой ден аутобанът стигне дотам) и макар и под формата на скоростен път да улесни връзката с Габрово, а оттам и с бъдещия тунел под Шипка. Така товари и пътници ще достигат по най-бързия начин до Южна България, т.е. до магистралите “Тракия” и “Марица”, а това осигурява излаз до Турция.
От трета страна, тази връзка север - юг има естествено продължение към Румъния, а оттам до Полша, балтийските държави, Швеция и Финландия. Такава свързаност в този край на Европа сега няма. Товарите от беломорските пристанища не стигат до Балтийско море, както си мислим, по най-прекия път, а минават през пристанището в Ротердам. Подходящ път от Бяло море примерно до Талин няма, на товарите и на пътниците сега им трябват два дни, за да пропътуват този маршрут.
Ясно защо – в тази част на Европа с инфраструктурата през последните десетилетия се е правело само това, което е било изгодно на Съветския съюз и на Русия. Затова има пътища запад - изток, но направлението север - юг не е развито.
Но ние в България на север от Балкана нямаме дори свързаност изток - запад. И последиците от това, че изграждането на магистрала “Хемус” се забавя, се виждат много ясно в икономиката. Около магистрала “Тракия” през последните години се оформи истински мегаполис от икономически активни зони, които вече почти са се слели една с друга. Като се почне от София и се мине през Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково и се стигне до Бургас.
На север има само отделни острови на бизнес активност: Габрово - Севлиево, Велико Търново - Лясковец, донякъде Русе и разбира се – Варна.
Това, че икономически активните зони в Южна България са разположени по протежението на “Тракия”, не е учудващо.
Улесненият транспортен достъп, фактът, че оттам до Истанбул се стига за броени часове, както и синергията между тях направиха така, че през последните години близо 80% от брутния вътрешен продукт на България се произвежда около магистрала “Тракия”. Само индустриалните зони на Пловдив правят една десета от икономиката ни.
Всички тези градове в Южна България привличат хората и на практика три четвърти от работещите в България миналата година живееха именно тук, а населението на цяла Южна България обхваща 62% от цялото.
Северна България може и да разполага с най-големия воден път на Европа – река Дунав, но това не се използва. А и да се използваше, не би било достатъчно.
Положението със Северозапада пък е тежко не само за българските мащаби – това е най-бедният регион в целия Европейски съюз. При това отсрещните региони на Румъния и Сърбия също са най-слабо развитите за техните държави.
Това, че магистрала “Хемус” ще се довърши някой ден, не означава, че нещата в този регион ще се променят като с магическа пръчка още от следващия ден.
Трябва да минат години, една сполучлива инвестиция да доведе до още три други, ефектът да се удесетори, населението да се върне обратно и т.н. Но и всяко забавяне дори само от 1 година заплашва да отдалечи икономическото възраждане на Северна България с още поне 10 години.
