Етажната собственост ще е вече юридическо лице и ще открива банкова сметка, казва зам.-министърът на регионалното развитие
- Господин Аспарухов, с промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) предлагате контролът върху почти всички строежи да отиде в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а общините да контролират само незначителни неща като малки къщи, пристройки и т.н. Защо трябва да се връщаме там, където бяхме преди 11 години?
- В момента ниското строителство е изцяло в правомощията на общините. Това са строежите от най-ниските - четвърта, пета и шеста. В Министерството на регионалното развитие сме залети с жалби от граждани срещу незаконно строителство. Почти никой не се жалва срещу строежи от първа до трета категория, в които влизат енергийни централи, язовири, магистрали и високи сгради. Жалбите са изцяло срещу строежи, които са в правомощията на местната власт.
С измененията на закона не централизираме контрола изцяло в държавата. Местните власти ще имат абсолютно същите правомощия – да издават разрешителните за тези строежи, да контролират дали се изпълняват съгласно одобрените проекти и да ги въвеждат в експлоатация.
Нашата цел е да ускорим и изясним процеса по контрола и ДНСК вече да може да дава срок и указания на кметовете за премахване на незаконните строежи. За неизпълнение на предписанията на ДНСК ще се налагат глоби.
В момента хората се въртят в омагьосан кръг. Органът, който издава разрешение за строеж примерно на къща или пристройка, проверява сам себе си. Служебните лица, които издават разрешенията след това трябва да контролират дали същите тези разрешения се прилагат правилно. Затова най-често няма реакции от тяхна страна и затова се трупат жалбите. Хората се жалват на държавата, ние изпращаме сигнал на ДНСК за проверка по компетентност. ДНСК обаче констатира, че предметът на проверката не е в нейните правомощия, а на общината. Това не е ефективен контрол.
- Колко общини в страната могат да си позволят да имат нещо повече от един главен архитект? Даже знам за случаи, в които главен архитект в общината има само на половин работен ден. Цяло чудо би било да има време и да проверява какво правят строителите.
- Нямам точна статистика, но имаме общини в двете крайности. Такива, в които има развита икономика, следователно и активно строителство, имат раздута администрация.
Както и обратното – само един главен архитект, и то на няколко съседни общини.
Съгласно закона главните архитекти и експерти в администрацията нямат право да прилагат професията си в общината, в която работят. Това налага сложни рокади за запълване на дупки в администрациите, така че да се избягват конфликти на интереси. Специалистите ходят от една община в друга, защото един проектант, ако е член на одобряващ или контролен орган в една община, няма право и да работи като проектант в нея – в съседната обаче може.
- Този по-силен контрол, който получава ДНСК с промените в закона, не е ли обаче продиктуван от това, че повечето общини в страната са на ГЕРБ?
- В закона ясно е написано какви са правомощията на местната власт и те по никакъв начин не се пипат, не се ограничават. Целта на промените е наистина хората да усетят, че държавата си изпълнява функциите.
- А премахват ли се изобщо незаконни строежи в България, ако изключим спорадичните кампании по събаряне на къщи в циганските гета? Пътят май е много дълъг.
- Миналата година по отчетите на ДНСК са премахнати 25 незаконни строежа. През първото тримесечие на тази година има още 7, но доброволно премахнати. Отделно има към стотина административни процедури, които не са приключили. Може би не са много, но ДНСК работи по сигнали. Само за първите 3 месеца ДНСК е направил над 8500 проверки. Когато след проверка се констатира незаконен строеж, в зависимост от категорията му или се предприемат действия от ДНСК, или се дава предписание на местната власт. Процедурите са много дълги. Има издаване на административен акт, който може да се обжалва на две инстанции. Когато съдът окончателно потвърди, че строежът е незаконен, следва покана за доброволно премахване и ако това не стане, се обявява обществена поръчка за фирма, която да го премахне.
Искам да подчертая, че тази година ДНСК има целеви средства в бюджета си за премахване на незаконни строежи.
- Когато и ако минат промените в закона през парламента, този дълъг процес с колко ще се съкрати?
- При всички случаи обществената поръчка за избор на фирма ще остане, няма друг начин да се премахне, когато се стигне до това.
Въпросът е по-скоро в превенцията на незаконното строителство, как да направим така разпоредбите, че да не се стига до него. В момента процедурите по самото разрешаване на строителството са толкова дълги и ресурсоемки, че за една пристройка ще ви отнеме повече време за одобряване на проекта, отколкото за самото изграждане. А парите, които ще дадете за проекта и всички консултанти по него, може да се окажат повече от тези, които ще похарчите за самия строеж. По тази причина хората най-често правят такива градежи, които после се оказват незаконни.
- Браншът от доста време настоява Законът за устройство на територията да се раздели на две – да има нещо като строителен кодекс с всички правила за самото строителство и отделно да има закон за устройствено планиране. Сегашният ЗУТ обхваща и двете неща и е доста голям и тромав.
- Всъщност само част от браншовите организации искат изработване на такъв кодекс. Целият инвестиционен процес в строителството е едно цяло – от устройственото планиране та до разрешаването за ползване, дори и след това. Впрочем всички организации бяха помолени да си дадат мнението за това, тъй като и в коалиционното споразумение се споменава едно евентуално разделяне на закона на две. Оказа се, че по-малко от половината от браншовите организации искат такова разделяне.
- Споменахте, че сроковете за издаването на документи за строителство често са по-дълги от самото строителство. С колко ги съкращавате с тези промени?
- Това е едно от най-спешните неща, които променяме. Сега например, за да одобри главният архитект един инвестиционен проект, трябва да направи проверка дали той съответства на градоустройствените параметри, така и с “правилата и нормативите за застрояване”, което се тълкува различно от администрациите. С промените запазваме само частта с градоустройствената проверка. Като бивш главен архитект мога да потвърдя, че тази проверка може да се направи и за 10 минути при по-малките обекти. В момента обаче законът дава възможност на главния архитект да проверява проекта не само за съответствие с градоустройствените параметри, а и за това дали отговаря на всички изисквания по всички закони, което веднъж вече е направено от консултанта-надзорник. Това отнема много време, а от него няма смисъл, защото консултантът носи отговорност с подписа си за тези съответствия и главният архитект няма смисъл да се занимава наново с това. Освен горепосочената мярка за намаляване на сроковете, премахваме възможността за общината да оценява проектите от ниските категории. Вече за всички строежи срокът за одобряване на проектите и издаване на разрешенията ще бъде 14 дни.
С друго изменение казваме, че административният орган има право само веднъж да върне проекта за доработване и отстраняване на несъответствия, а не да го връща безкрайно, както се случва сега. Ако има нередовности, предприемачът има 14 дни да ги отстрани и тече още един 14-дневен срок за утвърждаване. И административният орган има още 14 дни да издаде разрешителното или да откаже с писмен мотивиран отказ. Който представлява административен акт, следователно може да се обжалва. Това означава, че нито една от преписките не би трябвало вече да се бави с повече от два пъти по 14 дни в двете посоки, затова мога да заключа, че строителните разрешителни вече ще се издават за месец и половина.
С промените на ДНСК вменяваме и контрола по спазването на тези процедури, те трябва да проследяват дали администрациите спазват тези срокове, което също ще съкрати драстично процедурите.
- Вие отговаряте и за жилищната политика. В какво се състои тя?
- В България имаме една реалност – около 4 милиона жилища в панелни блокове с 97% частна собственост Другото, с което трябва да се съобразяваме, е, че тези сгради не се поддържат както трябва.
Подготвяме в момента и промени в Жилищната стратегия и в Закона за управление на етажната собственост, до есента трябва да сме готови с тях, защото по плана за възстановяване и устойчивост има финансов ресурс за саниране и трябва да имаме законовата основа тези процедури да протекат по най-добрия начин.
Има три неща, които трябва да променим в този закон. Едното е свързано с бързото вземане на решения от страна на етажната собственост. В момента процедурите са много тромави, докато се стигне до общо съгласие по каквито и да е въпроси, засягащи един вход или един блок.
Другото нещо, което обмисляме, е да се даде законова възможност етажната собственост да стане юридическо лице и да има право примерно да открие банкова сметка. По време на националната програма за саниране отпреди години, да кандидатстват за средства можеха само специални сдружения на собствениците, които трябваше да се регистрират като юридически лица. Ще трябва тази възможност да дадем и на всяка етажна собственост.
И третата група промени са свързани с професионалното управление. То трябва да се регулира и да има специални законови изисквания за професионалните домоуправители. След около месец ще знам по-подробно какво ще правим с този закон, за промените в него също сме създали работна група.
CV
l Доцент в УАСГ и доктор по архитектура на сградите, конструкции, съоръжения и детайли
l Има магистърска степен по архитектура от УАСГ и по икономика, специалност “управление на международни проекти” от УНСС
l В периода 2016 - 2020 г. е главен архитект на община Елин Пелин
l Автор е на десетки научни публикации в областта на архитектурата за национални и международни издания
l Член е на Съюза на българските архитекти и на Камарата на архитектите в България
l Владее английски и руски език
