Трябва да има мерки, свързани с доходите, при актуализацията на бюджета
Обявените вчера мерки на коалицията за подкрепа на хората срещу кризата веднага предизвикаха полярни реакции. Попитахме икономисти:
Добре прицелени ли са мерките? До какво ще доведат за икономиката и за хората?
А как ще се отразят на политическата ситуация? На фона на няколко проучвания, които показват продължаващ спад на доверието към управлението, попитахме социолози и политолози:
1. Мерките ще спрат ли спада на доверието в управлението?
2. Какво политическо лято се очертава?
Ето коментарите им.
Общият размер на антикризисните мерки е около 2 милиарда лева, което e възможно да се финансира в рамките на бюджета, без да създава допълнителен дефицит.
Трябва да отбележим, че към края на април
бюджетът има
излишък от 883
милиона лева,
което е показателно за възможностите на бюджета. Фактът, че при растящ бюджетен излишък до април инфлацията се увеличава значително, е индикативно, че инфлацията в България не е породена от вътрешни източници.
По същия начин виждаме от данните за заплатите, че инфлацията не е породена и от прекалено високи заплати и прегряване на пазара на труда.
Всъщност заплатите в публичния сектор са замразени от началото на годината, което потиска общия растеж на заплатите в България, и въпреки това инфлацията се увеличи драстично. И това не е учудващо, защото
поскъпването
не идва от
местния пазар
на труда,
а от поскъпване на енергия, горива, храни и други суровини на международните пазари.
Преди години, през 2008 г., също преживяхме подобен ценови шок. Тогава инфлацията достигна пик от 15% - сега инфлацията през април достигна 14,4% на годишна основа. През 2008 година отговорът на инфлацията беше през увеличение на доходите – включително заплати и пенсии. И като погледнем данните, установяваме, че вдигането на доходите проработи успешно по време на инфлационния шок от 2008 г. Повишението на доходите беше по-високо от инфлацията и покупателната способност на домакинствата се увеличи.
Това е работещ
модел, който
е тестван
на практика
Основната от мерките, обявени от правителството, е повишението на пенсиите – те вероятно представляват близо три четвърти от целия антикризисен пакет. Това е смислена мярка, тъй като повишава доходите.
Положително е, че
мярката е
хибридна –
тоест има
твърдо
увеличение
от 60 лв.
за всички пенсионери плюс допълнително процентно увеличение. Това позволява всички пенсии да се увеличат, с малко повече тежест на по-ниските, което е правилно като фокус върху най-бедните.
Друга мярка за доходите е разширеното данъчно облекчение за семейства с деца, което става 6000 лева годишно – и което е по-важно, може да се ползва на тримесечие. Тоест няма да се чака краят на годината, а ще може да се ползва веднага, когато средствата са най-необходими.
С тази мярка
реално се
връщат пари на
данъкоплатците
и се намалява данъчното облагане. Индиректно на доходите може да повлияе и друга мярка – повишението на лимита за ваучери за храна.
Повечето от останалите мерки са насочени към отделни стоки – като нулев ДДС за хляба, 25 стотинки отстъпка за цената на горива за граждани, намаляване на ДДС за парно, премахване на акциза за газ и метан.
От тези мерки за отделни стоки вероятно няма да излезе нищо особено. ДДС го пробвахме с ресторантите и не доведе до поевтиняване – помогна на бизнеса, но като антиинфлационна мярка нямаше никакъв ефект.
Отстъпките върху горивата може да имат временен ефект, но знаем, че само последните седмици дизелът поскъпна с около 15 стотинки и нищо не пречи това да се случи и след влизане в сила на мерките.
По-важният въпрос е защо да даваме облекчения за отделни стоки – не е ли по-лесно и справедливо да оставим повече доход в
домакинствата
и те да решат
за какво да ги
похарчат?
Един човек, който няма кола, няма да спечели нищо от тези мерки. А друг, който шофира хиляди километри на месец, ще спести значителна сума. Поради тези причини това не е добър начин за подпомагане.
Все пак
по-добре е да
се увеличат
доходите и
за това все
още има шанс
Тепърва предстои обсъждането на актуализацията на бюджета и се надявам там да има допълнителни мерки, свързани с доходите. Например могат да се стимулират работодателите да повишат заплатите – чрез данъчни облекчения или намаление на осигуровките. Много бизнеси са във възход и нямат проблем да вдигнат заплатите, на останалите може да се окаже известна подкрепа, за да могат и те да повишат заплатите над инфлацията.
