Вече сме на част от процента от последната висока инфлация в България
В разгара на отпускарския август през 2007 г., броени месеци след като България влезе в ЕС, тогавашният премиер Сергей Станишев се принуди да свика спешно заседание на създадената в началото на същата година Държавна комисия за наблюдение и анализ на цените.
Причината беше твърде високата инфлация, която мнозина тогава свързваха с това, че сме влезли в ЕС.
Същата година “24 часа” публикуваше почти всеки ден репортажи как едно или друго нещо е поскъпнало. Например как хлябът минал психологическата граница от 1 лев за килограм. Или как бензинът още малко и ще стане 1,50 лева за литър, а нищо чудно да удари тавана от 2 лева.
За тройната коалиция, която управляваше тогава, също като за четворната сега трудно може да се каже, че не вземаше присърце случващото се, за което в общи линии също като сега управляващите не бяха виновни.
Причините тогава бяха изцяло външни, също като сега, макар и от друг характер. В годините след началото на хилядолетието китайската икономика започна толкова бързо да набира скорост, че годишният ѝ ръст често надминаваше 12-14%.
Това бе съчетано с внезапно опаричване на големи слоеве от нейното население, които започнаха да консумират все повече стоки, внасяни от Европа, САЩ и други части на света. Както се шегуваха икономистите, в Поднебесната империя изведнъж откриха, че оризът бил само гарнитура, а не основно ястие.
Отклоняването на огромни количества хранителни суровини за този необятен пазар доведе през 2006-2007 г. до трайно поскъпване. Например пшеницата бе поскъпнала с 44% от реколта 2006-а до реколта
2007-а, царевицата пък с 59%.
Това повлече крак и храните в ЕС и у нас видимо започнаха да поскъпват, помпайки инфлацията. През 2007 г. тя бе достигнала и се задържаше до около 10-12% на годишна база, но през 2008 г. достигна до 15,1%, т.е. само с 0,7 процентни пункта по-висока от отбелязаната през април 2022 г.
Въпросната комисия за наблюдение и анализ на цените се оглавяваше от икономическия министър на Станишев Петър Димитров. Който даде доста любопитни обяснения за поскъпването. За пшеницата и царевицата например беше обвинена сушата през предишното лято.
Когато го попитаха защо тогава пилешкото е поскъпнало с над 20% за една година, а млечните продукти - с 15%, обяснението му граничеше с комичното. Всичко това според министър Димитров се случило, защото сме в разгара на отпускарския сезон и у нас има прекалено много чужди туристи, които се хранят тук. Щом си тръгнат наесен, цените щели да се успокоят и всичко да си дойде на мястото.
Естествено, нищо такова не се случи, дори напротив - годишната инфлация стигна 15,1% и се кротна едва когато през есента на 2008 г. избухна световната финансова криза. После настъпиха години на дефлация
и чак при възстановяването около 2012-2014 г. цените пак тръгнаха нагоре. Но инфлацията никога не стигна онези 15,1% от навечерието на рухването на големите американски банки и световната криза. Годишната се движеше максимално между 6 и 7%, а през първата година от пандемията падна до минусови нива.
Сега световната икономика отново е в процес на възстановяване, при това съчетано с нарушаване на логистични връзки и търговски вериги по целия свят, а на всичкото отгоре има незапомнена от десетилетия криза с енергийните цени. Войната в Украйна също засегна силно преди всичко европейската икономика, от която България е много зависима. Всичко това, естествено, подхранва инфлацията и нищо чудно скоро да задминем процентите от 2007-2008 г.