За да отиват повече компании в слаборазвити райони може да има и директна държавна помощ, казва председателят на Българската агенция за инвестиции
Два проекта за производство на водород са в процес на сертифициране - за 60 и за 100 млн. лв. И двете компании са европейски, единият проект е за Източна, другият - за Западна България
84 млн. лв. се влагат в предприятие за микрооптика и ендоскопи в Пловдив
Имаме запитвания за релокиране на украински инженери и регистриране на компании
- Г-н Богданов, министър Лорер ви назначи, за да донесете нова енергия в работата на Българската агенция за инвестиции. Как ще използвате предишния си опит като човек от бизнеса и образованието ви от чужбина?
- За моя огромна радост имах възможността през последните години да работя както за български, така и за международни компании и да пътувам много. Така осъзнах колко много България може да предлага на местни и чуждестранни инвеститори. Едно от основните неща, които са важни за мен, е да подобрим имиджа на България
Има много направления, по които трябва да работим - съдебна система, предвидимост на инвестиционния процес - това са проблеми, с които, сблъсквайки се, инвеститорите могат да се откажат още в самото начало.
Имайки гледната точка на бизнеса, смятам, че можем значително да подобрим целия процес от първоначалната среща с инвеститора до това той да реши да разшири инвестицията си в България, да създаде стратегически партньорства с локални компании или да създаде свой развоен център в страната. Привличане на високотехнологични и иновативни процеси ще създаде желаната висока добавена стойност. За да се случи това обаче, инвеститорите трябва да ни се доверят, а доверието се изгражда с реални примери, последователност и професионално отношение.
- Какво конкретно ще пренесете от бизнеса?
- В следващите седмици работим да структурираме и имплементираме цялостна концепция за привличане, обслужване и последващо развитие на инвеститори, и то в стратегически сектори. Привличането на инвестиции е само един от четирите основни етапа. До момента ние сме били фокусирани само върху него, но БАИ трябва също да съдейства и да подпомага инвеститора по време на изпълението на целия проект. За това е необходима координация с другите държавни институции и набор от адекватни услуги, които да предложим.
Следващият аспект е, когато инвестицията вече е изпълнена локално, да създадем подходяща среда, в която инвеститорът би могъл да комуникира обратно към нас своя опит и своите нужди. Нашата цел тогава ще е да работим с него, за да може той да продължи да разраства своята инвестиция в България. В този процес ние търсим колаборация с образователни институции и местни компании.
Инвеститорът би могъл да бъде един от нашите основни маркетингови инструменти - когато той е доволен, вижда добавената стойност от това, което е направил, имайки сигурността да бъде в България, той много често препоръчва страната ни и на своите контрагенти.
Последната стъпка в целия процес е да създаваме взаимовръзките между съществуващи инвеститори и нови, които искат да влязат в България. Това е особено важно днес заради затруднените канали за доставки, проблемите с компонентите в световен мащаб - все повече от компаниите целят да имат локално, близко и по-сигурно партньорство.
- Как ще подобрите имиджа на България?
- Структурираме маркетингова стратегия, която целим да имплементираме в следващите 18 месеца. Тя ще обхване комбинация от дигитален маркетинг, референции от изпълнени инвестиции, координация с бизнеса, търговските камари и 16 мероприятия по света с основна цел популяризиране на България като инвестиционна дестинация.
Нещо, което е изключително важно, е правилното присъствие на БАИ в социалните мрежи, защото това е един от основните канали.
По план ще направим шест основни мероприятия с четири роудшоута по света. Три са в Европа - в Рим, което ще е първото в края на юни, есента ще сме в Барселона и Дюселдорф, а в края на годината Сан Франциско, и две локации в Азия, които тепърва ще потвърдим. Те са организирани от агенцията в тясна координация с търговски камари, асоциации и чужди и български посолства, и ще включват срещи с потенциални инвеститори, но приоритизирани по индустрии.
Например в Италия приоритет ще е автомобилната индустрия, машиностроенето, енергетиката. Целим в момента да променим първоначално зададения план, за да сме подготвени и самото мероприятие да е крайният резултат, при който да имаме конкретни проекти и теми за обсъждане - в конкретния сектор какви са ни политиките, насърчителните мерки, и така да стигнем по-близо да инвеститорите. Ще направим посещения на място в заводите, за да имаме реално представа какво да очакваме.
Другата част от плана е насочена към участия в различни иновационни форуми и изложения. Ние ще бъдем на 10 такива по света за срещи с конкретни компании, които имат вече заявен интерес.
- Какви други приоритетни сектори сте набелязали, например какви ще са в Китай?
- Основните приоритети са няколко - автомобилна индустрия, машиностроене, химия, биотехнологии, ИТ, балнеология. Секторът, който не е пряко обвързан със Закона за насърчаване на инвестиции, но в момента е приоритетен, е енергетиката. Енергийната независимост не само на България, но и на ЕС се превръща в една от основните теми, така че това е едно от направленията, които включихме допълнително към програмата. Искаме да привлечем в България някои от световните енергийни топкомпании, за да може бъдещите проекти да са с необходимото качество, надеждност и изградени в кратки срокове.
- За какви проекти говорим?
- За възобновяеми енергийни източници например. Диверсификация на енергийните ресурси чрез изграждане на соларни и вятърни централи. Имаме също няколко проекта, свързани с водород, които вече са заявени в БАИ. Те са за производство на водород по метода на електролизата. Два от тях в момента са в процес на сертифициране. Единият е за 60 млн. лв., а другият - за над 100 млн. лв. Те са за инвестиция клас А и ще получат съкратено административно обслужване. И двете компании са европейски, единият проект е за Източна, а другият - за Западна България. БАИ трябва да е близо до такива инвеститори, за да съдейства за ускоряването на енергийния преход на България и да показва отговорност към изпълнението на такива проекти.
- Един от тези два проекта за бившето военно летище Равнец ли е, където фирма “Бургас хайдръджън” с участието на датчани и Иво Прокопиев иска да прави завод за водород?
- БАИ по закон трябва да пази конфиденциалност по отношение на своите инвеститори. Ако те желаят да обявят своите намерения, могат да го направят.
- На какъв етап е подготовката на промените в Закона за насърчаване на инвестициите? Какви нови насърчителни мерки се предвиждат?
- Доколкото коментирахме и с експерти, законът е доста остарял и не кореспондира със ситуацията към момента и трябва да се актуализира. В момента се работи по него, има сформирана работна група в Министерството на иновациите и растежа. От БАИ ще излезем с наше становище за мерките, които би следвало да се променят, секторите, които в текущата ситуация следва да се включат. Координираме с търговските камари, с представители на компаниите, те също ще излязат с предложения за подобрения на закона. Очакваме в следващите месеци да има предложение.
- Какво е вашето виждане, какво трябва да се промени в закона?
- Едно от основните неща са секторите, които трябва да бъдат приоритизирани, да са с висока добавена стойност. Бихме могли да имаме ясно разграничение на мерките за насърчаване в зависимост от сектора, от добавената стойност, но те трябва да бъдат описани в контекст на текущата ситуация. Давам отново пример с енергетиката - тя в момента не е включена в закона и ние не можем да сертифицираме проекти от този тип, но според мен трябва да се въведе по-бързо административно обслужване за тях. Също за производствените компании - има разлика дали ще се създават иновации и добавена стойност, за тях бихме могли да имаме допълнителни мерки, с които да ги насърчават.
Например имаме възможности в момента за колаборация между локални и световни институти. Като част от този процес държавата би могла да помага на такива институти да оперират в България и по този начин да помогнем на компаниите да развиват кадри и съответно иновации. Ще работим и с университети и образователни институции. Ще работим активно и за привличане на българи от чужбина, както и на чужденци, които искат да се развиват у нас.
- ЕК ни даде възможност да увеличим държавната помощ до 60% за слаборазвитите райони, ще се възползваме ли от нея?
- Тези райони са приоритетни и в момента, ние имаме различни възможности за финансиране в тях и се опитваме да насочваме инвеститорите натам. Пример са последните четири сертификата, връчени от началото на годината. Два от тях са клас А, другите два - клас Б. Те са на обща стойност малко над 30 млн. лв., като три от тях са в райони с по-висока от средната безработица, така че приоритетът на правителството и на агенцията е в тази посока.
Стойността на държавната помощ ще зависи от проектите, всеки един се разглежда индивидуално. Има проекти, за които е необходимо да има директна държавна помощ, за други има друг тип насърчителни мерки.
- БАИ ще си сътрудничи ли повече с Фонда на фондовете и по какъв начин?
- Ние ще си сътрудничим с всеки, който има някаква добавена стойност в процеса по привличане на инвестиции - дали ще бъде Фондът на фондовете, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, ББР.
Една от дейностите, които много искаме да развием в БАИ, е звено, което да координира процесите и да можем ние вътрешно да имаме една базова, но достатъчна експертиза и да консултираме инвеститори в аспекти като инженеринг, възможности за пряка държавна помощ, за финансиране по европейски програми, чрез грантове, така че инвеститорите да си структурират бизнес модела. БАИ трябва да е едно място, в което, дойде ли инвеститорът, ние да можем да покрием основните му очаквания, предоставяйки качествени услуги и консултации.
- Какви нови инвестиции може да очакваме в следващите месеци? Водеха се преговори с китайски производител на електромобили, с компания за чипове?
- Тези преговори продължават. Има много интересни проекти, по които работим. В момента има още 5 проекта за над 100 млн., които са във финална фаза за сертифициране.
В България ще се изпълни нова инвестиция за 84 млн. лв. в предприятие за производство на микрооптика и ендоскопи в Пловдив. Това са продукти с висока добавена стойност, насочени изцяло в медицинската индустрия. Ще бъдат отворени и над 100 нови работни места. Имаме много добра координация с местната власт и всички работят като един екип, за да изпълним този важен проект.
Допълнително имаме подадени заявления за над 1 млрд. лв. Което ще рече, че инвестиционен интерес към България не липсва.
Автомобилната индустрия все още е и ще бъде приоритет за държавата. Водят се разговори с автомобилни производители, целим да привлечем и други участници в мрежата за доставки на части, включително локално производство на батерии. Разговори се водят с компании, които произвеждат различен тип електрически превозни средства. Целта ни е да използваме синергията и вече наличната мрежа на доставчици у нас, за да можем да привлечем цялостно асемблиране.
Разговорите с китайската компания продължават, както и с други производители, например американски. Продължаваме разговорите и с компанията за чипове. Сферата на електрониката е важна, тъй като цяла Европа е в недостиг на такъв ресурс.
- С премиера Кирил Петков проведохте разговори с “Гугъл” и “Амазон”, до какво ще доведат те?
- Те са доста заинтересовани от България като пазар в момента, обнадеждени са от ситуацията и промените, които настъпиха в края на миналата година. Тепърва парафираме основните аспекти, в които бихме могли да заработим с тях, защото идеите и възможностите са много. Показателен е и фактът, че “Амазон”, “Гугъл” и “Дийпмайнд” вече инвестираха над 6 млн. лв. в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (Инсайт) в България.
- Как се отразява войната в Украйна на инвестиционната среда у нас, носи ли ни нови възможности? Има ли украински граждани, които искат да инвестират у нас?
- Една война винаги всява несигурност и ние можем да го видим в нивата на пазарите в момента, със сигурност инвеститорите преосмислят своите намерения и са по-предпазливи. От друга страна обаче, войната би могла да доведе и до доста възможности за България от гледна точка на това, че ние бихме могли да привлечем компании, които излязоха от украинския и руския пазар и се насочват към европейския.
България се намира в добра позиция по отношение на кадрите, близък славянски народ сме и в момента има немалко украински граждани, които са релокирани тук и вече работят. Ние получаваме доста запитвания от украински компании, които искат да релокират техни служители инженери в България.
Започнахме разговори и с общините, към които има интерес, за да получим информация за свободни места в училища, детски градини, здравна система, колко хора би могла да интегрира общината, и когато имаме запитвания, да насочим компаниите към един или друг район. Има интерес и към регистриране на компании. Основно са софтуерни, но има и производствени. Например имаме запитване от производител на торове, производство на опаковки и др. Осъществихме вече и директен контакт с Украинската търговско-промишлена палата. Опитваме се да съдействаме на компаниите не само да продължат икономическа дейност в България, но и да погледнат на нас като на дългосрочен партньор.
