В момента има 22 320 - преуморени, със смени на няколко места, за да си докарат достойна заплата. Много от тях са над 60 г. и щом се пенсионират, системата просто няма да може да работи
Още акценти от интервюто с председателя на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:
Погрижете се за нас, за да има кой да се грижи за вас - това е апелът ни към обществото
Всяка година по 1000 напускат, повечето отиват в Германия, Швейцария и Белгия
За да получава сестра 10 хил. лв. заплата, трябва да работи на 10 места
Младите може да се мотивират да работят тази професия само когато знаят, че им се предлага добро образование и след това добра заплата - равна поне на 3 минимални
Ако политици ни принудят, сме готови на национална стачка
- Г-жо Василева, днес е професионалният празник на медицинските сестри - световен ден, в който признаваме смелостта и отдадеността им. Колко са смели сега те и кои са най-тежките им ежедневни проблеми?
- От 2005 г. сме възприели този ден като празник на професионалистите по здравни грижи. А днес идеята е да благодарим на всички, които безотказно работиха през последните две безумни години.
А доколко са смели - много, но уважението към тях е само на думи. От днешния ден излизаме с идея да има повече милосърдие и повече усмивки, защото пациентите имат нужда от това. Оттам трябва да се тръгне, а след това е лекарят, който поставя диагнозата, и отново са сестрите, които я изпълняват и се грижат за пациентите.
- За да се усмихват сестрите обаче, трябва да са удовлетворени, спокойни и отпочинали.
- Да работят при добри условия най-вече. За съжаление, липсата на сестри е в целия свят, което означава, че тази професия е недооценена. Световното мото на 12 май тази година е “Нашият глас води към инвестиции в здравните грижи за глобално здраве”. Ние казваме обаче: “Нашият глас води към повече милосърдие, хуманизъм и усмивка за пациентите”. За да се случи това обаче и да имаме по-здрава нация, хората, които оказват здравни грижи, трябва да усещат върху себе си грижата на обществото.
От много години казваме: “Погрижете се за нас, за да има кой да се грижи за вас” - трябва достойно заплащане и достатъчен брой сестри, акушерки, рехабилитатори, рентгенови лаборанти, фелдшери, лекарски асистенти. Те трябва да отговарят за определен брой пациенти в зависимост от тежестта на лечебното заведение и отделението.
От години искаме това и се обръщаме непрекъснато към управляващите с нашите искания, но за съжаление, стъпките в тази насока са изключително малко и доста противоречиви. И понякога водят до разделение в съсловията на здравната система.
Без нас тя не може да съществува. През последните 20 години отчитаме липса на 30 хил. само медицински сестри. В същото време лечебните заведения непрекъснато увеличават своя брой. Поради тази причина, за да могат да съществуват, сестрите работят на няколко места. Иначе не могат да получат достойно заплащане. Крайно време е това да приключи. Сестрите са преуморени, носят изключително висока отговорност и дават своето здраве за здравето на пациентите. Това няма как да продължи до безкрай.
- Сега липсват 30 хил. сестри, ако станат още повече, какво следва?
- В момента в България има 22 320 медсестри на средна възраст 53 години. В различните области в страната е различно, но тенденцията е към намаляване на броя на сестрите и увеличаване на средната възраст. В същото време продължава тенденцията за напускане на страната и работа в западния свят най-често, където условията са значително по-добри.
За да има някаква промяна и мотивация младите да започнат да учат нашата професия, е нужен най-вече политически консенсус - партиите трябва да решат, че здравните грижи са важни за хората и за националната сигурност на страната. Трябва да бъде гарантирано уважението към нашите професии.
- Как може да се гарантира уважение обаче?
- Може да има повече медийни събития, които показват доброто в професията. Ние правим всичко възможно да събудим интерес у младите, посещаваме училищата и разказваме за работата си. Обществото като че ли забрави какво е медицинска сестра и акушерка и трябва да му се напомни.
- Какво може да мотивира един млад човек за тази професия?
- Може да се мотивира само когато знае, че му се предлага добро образование и след това ще получи добра заплата. Доброто образование вече е гарантирано, защото сестрите и акушерките завършват с образователно-квалификационна степен “бакалавър” в медицинските университети и дипломата е автоматично призната в света и движението на кадрите е много улеснено. Трябва обаче да се направи така, че да са доволни и да останат в България. За да има финансова мотивация за един млад човек, стартовата му заплата трябва да е поне 3 минимални работни заплати. Трябва да има възможност за допълнително заплащане, където да се отчитат индивидуалният принос и тежестта на отделението, в което работи.
Трябва да има добра организация в лечебните заведения, където да работи пълноценно и без излишно натоварване. Тези неща вече са регламентирани - има наредба за компетенциите по различните професии, стандарти, кодекс за професионална етика. Продължаващото обучение също е жизненоважно за професията и ние като организация в последните 2 г. го правим онлайн. Благодарни сме, че колегите, независимо от безумните трудности, имат желание да се учат. Медицинските сестри са останали да работят, защото обичат професията си и имат голямо чувство за отговорност. Но когато характерният за професията синдром на изпепеляването се прояви, някои колеги не издържат. Има около 1000 сестри годишно, които напускат работа.
- Имате ли наблюдения къде отиват да работят след това?
- По-младите правят всичко възможно да продължат в лечебно заведение в друга държава. Друга група заминават в Германия, Швейцария, Белгия и Северна Италия, където работят в социалния сектор отново като медицински сестри. Обикновено са домашни грижи, което е легален законен труд.
Дипломите ни имат много висока оценка на Запад и сестрите отиват много добре подготвени. Тези, които остават тук, са също толкова добре подготвени, но неоценени. При тази липса на персонал изпълняват само основните лекарски назначения, реално нямат време да окажат всички грижи на пациента. В нашата система има само санитари, сестри и лекари. Би било възможно да се назначат болногледачи или здравни асистенти, които да подпомагат сестрите в базовите грижи за пациента - хранене, обличане, подкрепа за адаптация. Така малкото останали сестри ще могат да извършват висококвалифицираната дейност, която трябва.
Хората, като чуят “медицинска сестра”, се сещат за инжекции. Инжекциите са само едно от многото неща, които прави сестрата.
В България имаме около 4 медицински сестри на 1000 души население, това е 50% от необходимия брой. Трябва да са 7-8.
- Споменахте, че добрата заплата е мотивация за сестрите. Достатъчни ли са тези 500 лв., които са заложени в Колективния трудов договор за увеличение на заплатите?
- Това е само заложено в Колективния трудов договор (КТД), а как и дали ще се изпълни, все още никой не знае. Изтекоха много изказвания, че трябва да се направят много процедурни стъпки, за да има евентуално увеличение на заплатите. КТД е един добър документ, но не е задължителен. Дори нивото от стария Колективен трудов договор за 900 лв. стартова заплата на повечето места не е постигнато. Добре е да бъде 1500 лв. заплатата, макар според нас да не е достатъчно. Ние не искаме да има конфронтация с лекарите относно заплащането.
- Здравната министърка проф. Асена Сербезова спомена наскоро за медицинска сестра, която е получавала 10 000 лв. заплата. Възможно ли е?
- Възнамеряваме да поискаме по Закона за обществена информация достъп до информация в коя болница е, как се случва това. Имаме съмнения.
- Тоест не е възможно сестра да получава такава заплата?
- Реално не е възможно. Ако тя работи на два тежки щата, ако е получила добавката за COVID, ако участва в екип за научни изследвания, ако, ако... Тя трябва да работи на 10 места, за да ги получи! Би трябвало министърката да попита в лечебното заведение по какъв начин се случва това. Едно такова изказване настройва хората в съсловието. Това означава, че няма контрол в системата и няма ясни правила. Ние искаме от много години да са ясни правилата за разпределение на средствата.
Проблемите в нашата система са наистина сериозни, защото медицинските сестри работят на много места. Отново се връщам към това, че трябва политически консенсус - партиите да решат какво смятат да правят в следващите поне 5 години. А не всеки следващ министър и всяко правителство да започва от нулата.
- Имаше подобна идея от “Демократична България” - да се създаде здравен борд, който да изготвя дългосрочната здравна политика в страната, но докъде стигна?
- Доникъде. Такава стратегия сме имали ние като организация, сега ще подготвим нова, но тя е само за това, което като организация може да изискваме от нашите колеги. Държавата е тази, която отговаря за здравеопазването, и тя трябва да вземе сериозни мерки.
- А за една друга идея на управляващите - медицинската сестра да стане защитена професия, какво мислите?
- Такава идея имаше и преди, но не се получи, сега пак остана по желание. Сестрите не се радват на устойчиво увеличение на заплатите и идеята беше да бъде призната за защитена професия с определен пакет от мерки. Да е ясно каква ще е стартовата заплата, какви са възможностите за по-нататък. Това отново изисква политически консенсус обаче.
- Да разбираме, че основният проблем в здравеопазването според вас е липсата на политическо разбирателство?
- Да, партиите са длъжни да мислят по този въпрос, защото здравеопазването е стратегически отрасъл. Ако няма здрави хора, няма кой да работи.
30% от специалистите по здравни грижи са на възраст над 65 години, 31% са над 61. Остават 40%, които все още биха могли да работят в следващите десетина години, ако не напуснат професията. В момента сме 50% от необходимия брой. Когато пенсионерките (бел.авт. - това прави 60%) изчезнат в рамките на една две-години, означава, че системата няма как да работи. Това означава самоликвидиране на болници. Трябва да се вземат мерки, всички уж мислим по един и същи начин, но когато дойде ред управляващите да вземат решение, не се случва. През 2018 г. направихме протестен митинг с около 4500 професионалисти по здравни грижи, показахме, че можем. Не искаме да стигаме до национална стачка, което означава 100% напускане на професията. Ако политиците ни принудят, може и това да се случи.
- Какъв период давате на управляващите, преди да вдигнете национален протест?
- Проблемът е, че в определени лечебни заведения заплатите са добри, а в други много лоши. В едни градове са прилични, в други много зле. В университетските центрове са по-добре, но и там има лоши заплати.
- Какво пожелавате на празнуващите днес професионалисти по здравни грижи?
- Да са здрави, да имат самочувствие, да вярват в себе си. Те са безкрайно можещи и здравеопазването разчита на тях, макар да не го демонстрира.
CV:
Милка Василева е родена в Русе и завършва Медицинския колеж там
Няколко години по-късно завършва бакалавър в Медицинския университет в София, специалност “Управление на здравните грижи и преподавател по практика в медицински колеж”, а след това и магистър “Управление на здравните грижи”
От 2011 година е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
