Последните 4 правителства са работили по плана
Преди да дойде нашият ред за еврозоната, ще видим какво се случва с Хърватия
В дневния ред за заседанието на правителството имаше точка за приемане на националния план за въвеждане на еврото в България.
Но тя не бе приета и се отложи по настояване на коалиционни партньори, които предложиха първо планът да бъде обсъден в бюджетната комисия на парламента. Това не е учудващо – в последно време всички важни въпроси се използват за разчистване на вътрешнокоалиционни сметки. Но няма нищо лошо от едно обсъждане в парламента, дори може да помогне.
И друг път сме имали коалиционни правителства, те са имали противоречия помежду си – но обикновено партиите в коалицията регулярно се събираха да обсъждат важните теми и да излязат с общо становище. Защо сега това не се получава, трябва да кажат политолози. В случая обаче целта не трябва да е просто разбирателство в коалицията за еврото – целта трябва да е надпартиен консенсус. За това може да помогне и дискусията в парламента.
За много хора идеята за надпартиен консенсус може би звучи като научна фантастика в настоящата ситуация, но има сериозни предпоставки за това. Разработването на националния план за въвеждане на еврото беше иницииран от правителството на ГЕРБ през март 2021 г. и беше завършен при първото служебно правителство през юни 2021 г., когато финансов министър беше Асен Василев.
Последва публикуване на плана за обществено обсъждане и работата по него продължи при второто служебно правителство и при настоящото. С други думи, четири поредни правителства с различна политическа и персонална конфигурация са работили по този документ заедно с БНБ. От тази гледна точка консенсус за приемането му е съвсем реалистична цел.
Миналата година, когато проектът беше официално представен от Министерството на финансите и БНБ, нямахме работещ парламент – тогава нямаше как да се проведе дискусия в пленарна зала. Следващото НС беше краткотрайно и непродуктивно, а в края на годината след създаването на коалиционно правителство се струпаха наведнъж множество кризи: енергийна криза, война, инфлационен шок. Това са все обективни пречки и оправдания за забавянето, но фактът си е факт – приемането на плана за еврото закъсня с една година, закъсня и подготовката за еврото. В този смисъл няколко седмици допълнително забавяне не са определящи особено ако в парламента се постигне по-широка подкрепа за процеса.
Нещо повече, съвсем скоро, в началото на юни, се очакват редовните конвергентни доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия. От тях ще получим обективна оценка какъв е напредъкът на България и къде са слабостите, които трябва да се преодолеят, за да изпълним критериите за влизане в еврозоната. Но още по-важно е, че в конвергентните доклади ще се даде оценка дали Хърватия ще влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година, каквато е целта на страната (българската цел се очаква да е 2024 г.).
Хърватия ще е първата страна, която влиза в еврозоната след реформите, създаващи европейския банков съюз. Тя ще тества за първи път доколко са затегнати правилата за влизане в еврозоната и как ще се изчисляват и тълкуват конкретните критерии за влизане. Основно предизвикателство ще бъде изпълнението на критерия за инфлацията, но Хърватия също така има и висок държавен дълг, макар че той бързо намалява в последната година. Така че благодарение на Хърватия съвсем скоро ще разберем какво точно трябва да изпълним, за да можем да приемем еврото. В зависимост от това какво се случи с Хърватия ще трябва да се промени съответно и българската стратегия.
Между другото около инфлацията има един парадокс. Дълги години ни плашеха, че ще има висока инфлация, след като приемем еврото, а реално се получи точно обратното. Високата инфлация дойде далеч преди това – още преди въобще да сме взели решение дали и кога ще въвеждаме еврото.
И причината за инфлацията не е приемането на еврото, а Русия. Така че с инфлацията се получи като вица за компютрите и компотите. Предизвикателството е, че ще трябва да преборим инфлацията, ПРЕДИ да влезем в еврозоната. Инфлацията винаги е бил основен препъни-камък за източноевропейските страни. Показателен е случаят с Литва.
През 2006 г. Литва не успя да изпълни критерия за инфлацията само с 0.1 процентни пункта и затова тогава не беше приета в еврозоната – страната успя да влезе в еврозоната едва с осем години закъснение. Въобще последните страни, влезли в еврозоната, имаха нужда от близо едно десетилетие, за да се подготвят и да влязат. Не бива да се заблуждаваме, че ще е лесно.
Освен инфлацията България ще трябва да внимава и с бюджетния дефицит, както и да задвижи други реформи, насочени към конкурентността на икономиката и върховенството на закона.
Не на последно място, важна роля за влизането в еврозоната има БНБ, съответно ще трябва да се реши и въпросът за избор на управител на централната банка.
Една възможност е да се избере безспорен професионалист, който да получи консенсусна подкрепа от управляващите, а и от опозицията. Във всеки случай приемането на плана за еврото не е край на процеса, а точно обратно – това е само първа стъпка, след която ще са необходими много други, за да имаме шанс за еврото. Затова колкото по-широка подкрепа има, толкова по-добре.
