За Украйна датата има по-голямо значение - дава повече жертви във Втората световна война от РСФСР
В тази конфликтна ситуация България е по-добре да има правителство
Изненада ме боят в подлеза на СУ между защитаващите Украйна и Русия - това е сателитният синдром
Русия е в по-неблагоприятна позиция, отколкото в студената война - тогава имаше за съюзник Източния блок, сега - не
“Възраждане” е доста дясна, “Български възход” се обявява за консервативна, “Изправи се България” - за лява. Защо да играят в полето на БСП? Избирателите са много объркани
- Какво значи датата 9 май за Русия и Украйна и как ще я посрещнат тази година, проф. Баева?
- 9 май и за двете държави е много важен ден, защото е символ на победата във Втората световна война. Може би за Украйна традиционно има по-голямо значение - страната дава многократно повече жертви, отколкото РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република), тъй като основните военни действия се водят на украинска територия.
Всъщност Украйна и Белорусия са двете съветски републики, които са най-тежко пострадали от германската инвазия и дават най-много жертви. Това е и причината те да станат учредителки на ООН.
Тази година в Русия и Беларус, предполагам, че ще е традиционното честване, което сме виждали и в предишните години. Но за Украйна ще бъде различно. Тя отново е във война, но срещу съвършено различен противник и отново дава жертви, тъй като основната част от жертвите и разрушенията са на нейна територия. Предвид положението, в което се намира Украйна, не знам доколко ще се отбелязва тържествено, но във всички случаи ще има антируски характер.
- Украинският президент Володимир Зеленски покани германския канцлер Олаф Шолц да посети Киев на 9 май. Как го тълкувате и какъв отзвук може да предизвика?
- Спомням си времето, когато Владимир Путин канеше Ангела Меркел да посещава Москва на 9 май. И тя беше един от малкото западни лидери, които посетиха този паметен за Русия ден. Това си го обяснявам с убеждението на германците, че те трябва да се извиняват за Втората световна война – и то напълно основателно.
В момента обаче има един актуален аспект, който стана с непоканването на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер и търканията, които се получиха между Украйна и Германия. Това беше косвено обвинение срещу Германия, че не помага на Украйна толкова, колкото и други държави, които са ѝ съседки.
- Историята се пише от победителите, а това важи и за 9 май. С руската инвазия в Украйна Владимир Путин дискредитира ли Русия до степен, в която да я лиши от правото да пише история за тази дата?
- До голяма степен я дискредитира. Най-малкото сложи много тежка сянка върху онази епохална победа на СССР. Ние не живеем в абсолютно застинала история, а в реалности и затова няма как тази война да не се отрази върху отбелязването на победата от Втората световна. Но ако оставим политиката настрана, трябва определено да кажем, че Русия има пълното основание да отбелязва победата на Съветския съюз.
Сега обаче в тази ситуация, с този конфликт и с тази изолация, която Западът организира по отношение на Руската федерация, нещата придобиват съвършено различен облик.
Вярно е, че историята се пише от победителите. Но все повече професионалните историци се опитваме да обърнем внимание и на другата страна, за да може картината на едно такова събитие да бъде пълна. През последните десетилетия все повече се включваше и германската гледна точка, както и другите гледни точки за Втората световна. Предполагам и за тази война ще настъпи някакво успокояване и опит за безпристрастен анализ, но в момента това не е възможно.
- Макар и в по-малък като мащаб в сравнение с Втората световна война, все пак могат ли да се направят паралели между сега и тогава?
- Вероятно могат да се правят и ще се правят. Но ако говорим за сравнения между сегашната война с предишни подобни събития, по-скоро ми прилича на продължение на студената война с горещи средства. Само че тогава Съветският съюз има свои съюзници в лицето на Източния блок, а сега Руската федерация няма. И другата разлика е, че линията на разделение тогава минава през центъра на Европа, а сега минава през бившето съветско пространство, т.е. противопоставянето е вътре в бившия Съветски съюз.
С други думи - Русия е в много по-неблагоприятни условия, отколкото по време на студената война. Трябва да се напомни обаче, че за Европа тя беше студена, но за света - не. Тогава имаше няколко войни, които си бяха напълно горещи и кръвопролитни. Затова бих направила този паралел. Втората световна война е голямо събитие, което противопоставя на практика почти всички страни в света. Въпреки че повечето не участват активно, има едно голямо обединение на сили и държави, които допреди това не е изглеждало да са способни да го направят, но се обединяват пред голямата опасност. Сега нещата изглеждат по друг начин, но вече се виждат и аналогиите – сегашният американски президент Джо Байдън възроди един закон, лансиран от Франклин Делано Рузвелт – Lend-Lease (заем/наем - б.р). Горе-долу по същите причини тогава Рузвелт го пропагандира с думите, че САЩ се превръщат в арсенал на демокрацията.
Но ако погледнем глобалната история, по-скоро е продължение на студената война без идеологическото противопоставяне.
- Ако идеологията я няма, това означава ли, че честванията на 9 май не са обърнати с поглед в миналото, а по-скоро са станали инструмент на политиците за настоящето?
- Характерно е за политиците да използват историята, защото все пак тези чествания се правят от настоящите политици. Не е случаен и фактът, че на 9 май Западна Европа отбелязва друг паметен ден – Деня на Европа. Затова 9 май навсякъде ще се използва по политически начин – в западния свят за осъждане на Русия, а в Руската федерация и Беларус – за отбелязване, напомнящо миналото и обърнато към настоящето с антинацистки послания, които неоснователно видяхме в днешната война. Също толкова неоснователно, колкото и определянето на съвременна Русия като фашистка държава.
- Говорейки си за история, наскоро премиерът Кирил Петков сравни войната в Украйна с Априлското въстание. Съгласна ли сте с него?
- Това е абсурдно сравнение, защото тогава на никого не му минава през ума да помага на Априлското въстание. Ако Априлското въстание се превръща в крачка към освобождението на България, то е благодарение на реакцията на много европейски държави, между които Русия, Англия, Франция, но това става след въстанието. И то не като реакция на самото въстание, а на начина, по който то е потушено.
- Петков го каза във връзка с оказването на военна помощ на Украйна. Ремонтът на украинска военна техника прави ли ни част от войната, каквато е позицията на президента Радев?
- Не мисля. Ремонтът на техника е нормална икономическа дейност. Да, говорим за военна техника, но ние сме част от това противопоставяне. Затова и от самото начало на войната ние като държава, като парламент, включително и президентът Радев, заехме позиция в защита на Украйна. Ние сме част от ЕС, който е заел страната на Украйна. Така че не мисля, че това е драстично решение, което води до някаква принципна промяна в позицията на България. Използва се чисто политически. За мен то спаси управляващата коалиция. И може би в крайна сметка независимо от критиките, които може да имаме към кабинета, е по-добре България да има правителство, отколкото да няма в тази изострена и конфликтна ситуация в Европа и света.
- От двете страни на “Дондуков” се чуха реплики за политически шарлатани и позорни позиции. Беше ли въпрос темата Украйна да предизвика искри между президента и правителството?
- Тези искри са въпрос на еволюция на противопоставянето на различните гледни точки между държавния глава и кабинета през последните месеци. Те се разделиха от момента, в който правителството почна да реализира своята концепция, която очевидно не съвпада с тази на президента. Просто на повърхността излязоха съществуващите отпреди това противоречия и това е нормално. Познавайки историята на България през годините на прехода, винаги се е стигало до противопоставяне между президента и изпълнителната власт. И то независимо колко близки са те - както когато са били представители на СДС, така и като са били от БСП, така и сега, когато няма никакво съмнение, че сегашното правителство успя да получи мнозинство, благодарение на позицията на Румен Радев.
- На политическия терен се появиха две нови партии – “Изправи се България” на Мая Манолова и “Български възход” на бившия служебен премиер Стефан Янев. Вие къде ги позиционирате, каква ниша ще заемат?
- Те сами се позиционираха. Струва ми се обаче, че на българите малко им омръзна от нови политически проекти. Затова не мисля, че тези две нови партии ще променят съществено съотношението на политическите течения в страната. Ние сме очевидно в състояние на разделение на обществото на различни политически виждания в различни партии, и ще се иска голямо майсторство в бъдещите проекти отново да се създаде някакво ефективно управление на България.
- Социолози и политолози обясняват, че новите партии играят в полето на БСП. Същото твърдят и за “Възраждане”. Това така ли е и самата БСП в кондиция ли е да противостои?
- Това би било вярно, ако БСП, както навремето БКП, е обхванала пространството от ляво до дясно - тъй като “Възраждане” е доста дясна формация, “Български възход” се обявява за консервативна, “Изправи се България” - за лява. Проблемът е по-скоро в липсата на ясна идейна ориентация на БСП, отколкото на тези формации.
Мисля, че БСП не е много наясно със себе си, или по-скоро хората, които ѝ симпатизират, членуват и гласуват за нея, са с много различни идейни виждания. На това се дължи особеното впечатление, че формациите отляво и отдясно крадат от БСП. Това също така означава, че либералното пространство е стеснено. България е много объркана - и като политици, и като население.
И не може да оформи някакви ясни позиции, които да определят и партиите, и политиците, кое е ляво и кое е дясно, кое е либерално и кое е консервативно, та да може да се състави правителство, което да има ясна идейна платформа.
Сегашното правителство е също такова - от ляво до дясно. Това обърква и хората, защото за партиите в това правителство са гласували и от двете страни и всеки от тях очаква от кабинета да действа в посоката, която на него му е симпатична. А то се оказва в ступор, защото не може да определи една ясна политическа линия.
- Виждаме вече как от онлайн ругатни се премина и върху физическо посегателство - визирам случаите под моста на СУ и пред Паметника на Съветската армия. Очаквахте ли да се стигне дотук?
- Противопоставянето около Паметника на Съветската армия не ме изненадва - той е вътрешен проблем повече от 30 години и е свързано със самия паметник. Искрено се изненадах обаче от ръкопашния бой в подлеза на СУ между защитаващите Украйна и защитаващите Русия, въпреки че вторите май бяха с български знамена. Не ми се вижда редно да се караме и да се бием за спор между други две държави, а да няма същото ожесточение в спорове, които засягат българското общество. Това отново говори, че сме обърнати по-скоро към външния свят, отколкото да решаваме собствените си проблеми. Според мен това е сателитният синдром - вживяваме се в ролите на другите държави, а не в своята.
CV
Родена е на 12 януари 1951 г. в София
Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1974 г.
Специализира в департамента по политически науки на Варшавския университет, Историческия институт на Варшавския университет и по програмата за изследване на студената война в центъра “Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ
Научните ѝ интереси са в областта на съвременната световна история
