Никога не съм отказвал да давам песните си. Това е все едно да държиш детето си в килера и да го показваш само на панаири
10 песни, чиято музика Добрин Векилов-Дони пише из всички краища на света, са събрани в албума му “Емигрантски”. Солов не беше пускал от години, а пандемията помогна да успее да завърши този и да го изпипа до най-малкия детайл. Мерките се разхлабиха, така че Дони отново влиза в обичайния си ритъм, в който някак успява да съвмести огромен брой ангажименти. Стартира поредното турне с “Фондацията”, този път отбелязвайки 55 години на “Щурците”, играе в театъра, ангажиран е в телевизията, пише музика за театрални спектакли и все пак успява да намери време и за любимите си момичета - Нети и дъщеря им Лилия.
- Г-н Векилов, дъщеря ви Лилия, която е на 11 години, също се занимава с музика.
- Тръгна година по-рано, сега е в пети клас в музикалното училище. Свири на виолончело вече неща, които са за VI-VII клас. Много добре ѝ върви и солфежът. Има абсолютен слух, което е рядкост. Английският ѝ е перфектен, според мен е дарба.
- Пее ли?
- Да, но вероятно се срамува от нас, защото го прави в нейната стая. Като свиря, я чувам да си пее, но мигновено спира, когато вляза при нея.
- На Нети ѝ се случи нещо много вълнуващо, откри биологичните си родители. Как реагирахте вие тогава?
- По това време бях в Америка и като се върнах, тя ми каза. Беше еуфорична, а аз я посъветвах да си направят ДНК тест, преди да откликна на тази радост. Направиха и естествено, покрай нейното вълнение и аз добих такова. Тогава разбрах колко е благородна и за сетен път се убедих какъв човек е. Скоро ще станат 21 години, откакто сме заедно, за цялото това време не съм я чул да каже нито една лоша дума за някого. Аз нямам този мир в себе си, уча го.
- Новата ви песен “Емигрантска” е много емоционална, хваща за гърлото слушателя, а в клипа участват българчета, живеещи по цял свят. Как успяхте да организирате създаването на това видео?
- Първоначално исках да направя концерт, който да заснема и това да е промоцията. Но после се появи идеята да снимаме деца, които изпълняват песента с липсинг. Познавам в огромната си част администраторите на фейсбук групите на българските общности по света, защото сме гостували с “Фондацията”, със “Секс, наркотици и рокендрол” и с други проекти. Не бях сигурен дали хората ще се запалят, затова започнах да се обаждам първо на по-близки приятели. Интересът се оказа огромен,
като лавина започнаха да ни изпращат видеа
от всички части на света с деца, застанали пред характерни гледки в страните, в които живеят. Стартирахме в края на януари тази година и първо пристигнаха от най-далечните места - Австралия и Нова Зеландия. Само за 15-ина дни получих доста видеа, снимани със смартфони и с по-сериозна техника. Бяха направени много от сърце и решихме да обиколим Земята. За съжаление, все още не сме ходили с “Фондацията” в Бразилия, имахме разговори, но още не се е случило. Така или иначе, решихме видеото да започне оттам. Направих контакт с един страхотен човек, който много се запали и ми помогна - проф. Михаил Кръстанов. Живее в Сао Паулу, занимава се с българското училище и присърце прие идеята.
- Как се свързахте с него?
- Покрай групите, които следвам в социалните мрежи. Не сме се виждали на живо, но и сега продължаваме да си пишем често. После във видеото минавам през Нова Зеландия, където съм бил два пъти - и с “Фондацията”, и със “Секс, наркотици и рокендрол”. Избрахме три от децата оттам. Съжалявам, че не успяхме да вкараме всички видеа, не очаквах такъв интерес, буквално от целия свят. Продължихме с Австралия. За мен беше вълнуваща линията Кувейт - Тел Авив, защото са несъвместими, но в клипа е възможно да се случат. С “Фондацията” сме правили концерт в Кувейт и бяхме първата рок група, която изобщо беше свирила там, имаше и американски войници, и местни хора. После пак там играхме “Детектив”. Във видеото имаме Дубай, Кипър, Малта. Най-малкото дете в клипа е едва на 5 години, от ЮАР. Майка му беше единствената българка, която живееше в Катманду и случайно се запознахме преди време. Впоследствие се премести в Кейптаун. ЮАР е другото място, в което още не сме свирили. Бяхме направили контактите за три концерта там, но заради политически събития ни посъветваха да не ходим. После минаваме с кадри на деца през Берлинската стена, Ирландия, Шотландия и завършваме със Северна Америка.
Обиколихме Земята
Това е третият случай, в който съм се развълнувал от нещо, което съм правил. Първият път беше от реакциите на хората на “Уморени крила”, вторият беше от възможността за комбинация между Леа Иванова и мен с виртуалния клип, който направихме.
- Колко видеа получихте?
- Над 150. В по-голямата си част пееха цялата песен. Почти всички деца са родени извън България, въпреки това имат интерес и с много страст се бяха хвърлили да учат текста. Адмирации за родителите и учителите им, бяха положили усилия да им помогнат да научат песента, на някои се беше наложило да учат допълнително български.
- Вече съм пуснал албума, но няма да правя някакво официално представяне. За мен беше вълнуващо, че всички много искаха да видят клипа. Сега българските общности по света го въртят на техни празници, учат се да свирят песента на китара. Има организация на българските училища по света - АБУЧ, тя поиска също да я изпълнят на техен празник, с който ще отбележат 15 години от създаването си. Във Вашингтон ще има детски конкурс за таланти и поискаха и там да я използват.
В този албум освен 10 песни има и 10 инструментала. Целите за това са две. Вече от 33 години съм на сцената и няма ден, в който някой да не ми поиска инструментал. Буквално са ме чакали и пред театъра. Сега реших да спестя неудобството и на хората, които не биха посмели да ме попитат. И второ, това е начин и хората извън България да пеят тези песни, без да се налага да си правят сами инструменталите.
- Щедро си раздавате труда. Има ваши колеги, които не позволяват подобно нещо, искайки пари за авторските си права.
- Непонятно ми е, когато виждам да го правят. Освен това в България няма точен регламент, преговарят на око. Част от инструменталите, които са много желани, са и от тези, които навремето с Момчил сме правили.Той е на същото мнение като мен, никога никой от нас не е отказвал да даде песен. Това е все едно да си арестуваш детето, да го държиш в килера и да го показваш само на панаири. Всяка песен си има свой собствен живот.
- Продължавате да играете и в “Секс, наркотици и рокендрол”.
- Влизаме в 30-ата си година. На 11, 12 и 13 ноември ще е същинската 30-а година на представлението. На 11 ноември 1992 г. го играхме за първи път. Надявам се да направим околосветско турне, освен ако марсианци не ни нападнат. Вече само това не се е случило. Нашите деца преживяха за кратко време повече, отколкото ние за целия си живот. Надявам се да минем през Далечния изток, Щатите, включително Хавай, Канада, Европа.
- От много години не бяхте пускали солов албум заради многобройните ви ангажименти. Вече сте готов с “Емигрантски”, кога го направихте?
- Писах го по време на всички тези концерти по света, които правихме с “Фондацията”. 80% от песните са родени извън България като музика. Когато написах шестата или седмата песен, си дадох сметка, че има няколко общи компонента.
Имат нюанс на етнозвучене,
даже някъде не са само нюанс, защото някои са с размер 7/8 и 7/4, които са характерни за нашите земи. Започна да се оформя идеята да е с общо звучене и с общи текстове. Когато започна първият локдаун, започнах да пиша и текстовете. Паралелно работех по албума с Нети - “2020”, който излезе същата тази година. Но там ми беше по-ясно, защото попмузиката е стил, в който работя. А тук бях решил да вкарам различни изразни средства, да не се опирам на характерните инструменти, които обикновено използвам. Реших да бъде със симфоничен оркестър и етноинструменти. Все неща, за които имах въпросителни, не съм подготвен да правя аранжименти за симфоничен оркестър. Не знаех достатъчно за част от етно инструментите, които исках да използвам, а звуците ми бяха в главата, като арменския дудук например. Трябваше ми време да помисля кой може да ми помогне, бях готов в средата на 2020 г., за около месец направих текстовете. Обадих се на Георги Андреев, който е композитор, инструменталист и диригент. Негова оратория беше изпълнена преди няколко години във Вашингтон със симфоничен оркестър. Той е златното сечение, защото е завършил в Широка лъка и познава етноинструментите, а после дирижиране и композиция в Музикалната академия. Поканих го и му изсвирих нещата. Смея да твърдя, че вече мога да позная кога някой харесва нещо или от куртоазия се изказва положително. И си бях казал, че дори да усетя нюанс на куртоазия, ще се откажа. Но той определено ги хареса и дори се запали повече от мен. Гореше в тази работа, през лятото на същата година направи аранжиментите и започна да работи по партитурите. Но исках да си оставя достатъчно време, за да изпипаме нещата.
За първи път в живота си да не бързам,
да нямам срок, да изчистя всички детайли до такава степен, че да не съжалявам после за абсолютно нищо. А и по това време вървеше албумът с Нети и щеше да е автоконкуренция, ако пусна още един.
- Планирате ли да правите поредица концерти, организацията със симфоничен оркестър е доста сложна?
- Трудно е, защото трябва да се съчетаят агажиментите на симфоничен оркестър с тези на много етносолисти. Трудно е, защото трябва да се събере оркестър. Има и още една особеност. Заел съм се с няколко неща, сам съм си направил да ми е трудно. С “Фондацията” до декември ще имаме концерти. През ноември имаме турне и в Германия. Проектът, който стартирахме, е “Фондацията представя Щурците на 55” заедно с Кирил Маричков, който е доайен и във “Фондацията”, вече 9 години работим заедно, ще бъдат също Георги Марков и Валди Тотев. Започна на 6 май в Русе, на 10 юни ще бъдем във Варна, ще обиколим страната. Започваме с песни, които прави “Фондацията”, и после се присъединяват “Щурците”. Звучат най-известните песни. Вече сме го правили преди пет години за 50-годишнината. Тогава дойдоха и старите щурци - Пепи Цанков, Веско Кисьов, Косьо Атанасов.
- Приключихте ли с “Фондацията представя големите БГ рок гласове”?
- Мислехме, че сме приключили, но се получи такава канонада от интерес, че приехме това турне в Германия. Ще бъдем и в Панагюрище. Много се сработихме.
- Пишете ли все още музика за театрални спектакли?
- В момента чета пиеса за Народния театър, както и за Военния театър.
- Преди пандемията имахте изключително интензивен начин на живот, как приехте ограничителните мерки?
- Освен всичко останало работя и в телевизията., така че, когато започнаха мерките, вървеше “Като две капки вода”. Не съм спирал изцяло работа. Но ако не се беше случила пандемията, нямаше да довърша албума с Нети, нито този, който излезе сега. Моите лични неща все оставаха на заден план. А и имах време най-сетне
да седна толкова вечери поред със семейството си
Успяхме да си поговорим за толкова много неща, да разкажем на дъщеря ни наши истории, да усети светогледа ни. Да гледаме заедно филми, които искахме да ѝ пуснем, но нямаше време. Да минем през Чарли Чаплин, през неща, които са ни вълнували навремето и сме искали пак да ги повторим, с нея да открием нови светове. Започнахме да гледаме южнокорейски филми, искахме да сменим гледната точка, да видим що за феномен е това. Намерихме обща тема с детето ни и това е корейската култура. Имах време да почета повече. С приятели направихме един алманах - “Лотос”, за източни култури, пуснахме вече четири броя.
- Нети също е много заета.
- Играе, пее, завърши Музикалната академия, сега прави докторантура. В очите на много хора съм свръхтрудоспособен, но се смаях от нейната смислена продуктивност. Първият път, когато изключително много се развълнувах, беше, когато излезе само с една репетиция и изпя сопрановата роля на Мюзета в “Бохеми”. Направо се изумих от тази концентрираност. Направи “Хубавата Елена”, сега учи “Царицата на чардаша”, “Севилският бръснар”. Тръгна в друга посока, отвори гласа си страхотно.
- Това означава ли, че слага театъра на заден план?
- Не, продължава да играе. Има 7-8 роли, всяка от тях по два пъти на месец, отделно пее...
