България трябва да предложи място и условия за мирни преговори
- Напоследък темите за армията и въоръжението са ежедневно обсъждани заради войната в Украйна. Какви са възможните сценарии за изхода от този конфликт, проф. Недялков?
- Сценариите са много и зависят от много фактори. За мен войната ще има продължителен ефект дори и бойните действия да спрат в близките месеци. Тази война е срещу Европа и икономическия възход на европейските държави, а
може да се окаже и
третата световна война
Аз не съм оптимист поради простата причина, че глобалните сили като че ли не се готвят за мир - иначе действията им щяха да са доста по-различни.
За съжаление, мирът може би няма да настъпи в близките 1-2 месеца. Дано мъдростта надделее и това безобразие да спре.
- Появи се информация за евентуална атака и срещу Молдова. Възможно ли е Русия да нападне и друга страна?
- Не трябва да забравяме, че на територията на Молдова, в Приднестровието, има един доста силен откъм военен потенциал контингент. Тази военна сила неслучайно е оставена там и в един момент наистина може да се активира. Ако това огнище на конфликта започне да тлее, ситуацията в Европа може да стане много по-сложна и в други държави.
- Възможно ли е да се стигне до друг вид ескалация, като въвличане на ядрени сили в конфликта?
- Не се изключва и тази възможност. Още в началото на конфликта се появи един много опасен термин - ядрено миниране, т.е да бъде взривена или ударена ядрена електроцентрала, което ще предизвика радиоактивно заразяване в Европа. И това не е монолог. След като тази идея се изказва в общественото пространство, значи има определена подготовка и сили, които могат да прибягнат до това.
Не трябва да забравяме, че в момента се водят и други войни, където не спира използването на оръжейна техника. Светът тлее на много места, на много места гори и всичко това може да доведе до крайни състояния.
В България трябва да се
готвим за крайни варианти, за да можем да оцелеем.
- Каква позиция трябва да заеме България?
- България има особени интереси в Украйна, която е, общо взето, “наша” държава. Ние сме дали там всичко необходимо, за да се създаде държавност. Всичко е започнало от племенницата на цар Симеон - Олга, родила първия държавник на Киевска Рус. Наложила е християнството, а ние сме им дали буквите и книгите. А и да не забравяме, че това ни е старата родина. Така че това, от което най-вече трябва да се интересуваме, е съдбата на българите в Украйна, за които българските политици малко говорят, повечето общи пожелания. По официални данни на Европейския съюз там живеят 500 хил. българи, които формират едно от най-големите малцинства в Украйна. За гагаузите в Молдова пък се грижат турските власти. По същия неглижиращ начин се отнасяме към българите в Руската федерация, а сънародниците ни трябва да са центърът на тежестта на всеки дебат.
Когато изработваме държавно решение за това как да действаме в тези региони, дебатът трябва да започне от нуждите на българите там, защото това е наша кръв. Вместо това мислим за въоръжение и техника, което не стига и за българската войска. Самите ние се нуждаем от тях в не по-малка степен.
- Одобрявате ли решението на парламента да ремонтираме военна техника, но да не доставяме оръжие на Украйна?
- Не знам защо въобще се взе такова решение, тъй като не виждам как може да се осъществи чисто технически и логистично. Като гледах хората в парламента и коментарите им, не видях там човек, който да изкаже мнение на експертно ниво и близко до реалността, а редактират текстове и дават мнения.
За да вземеш отговорно държавно решение, трябва да имаш познания, а най-важната фаза на познанието е практиката. Трябва да имаш практика във войските и военноремонтната дейност, а не просто да редактираш текст в чисто литературен и компромисен, политически смисъл. Мисията на България не трябваше да бъде такава. И ако ние наистина сме загрижени за нашите сънародници и украинците, единственото, което трябва да повтарят българските държавни мъже, е предложения за
предоставяне на
място и условия
за сключване
на мир,
а не с общия хор да повтарят, че българите сме солидарни. С кое сме солидарни? С проливането на кръв в Украйна?
Войната има алтернатива и това е мирът, но засега явно никой не я иска, защото всички правят мръсни пари от оръжия, петрол и газ. Реализираните печалби са милиарди на ден. Затова всички наливат оръжия и говорят, че помагат на някого. Няма оръжие, което да е помогнало в подобна ситуация и да е решило трайно проблем. В това се състои и цинизмът на ситуацията.
- Възможно ли е да бъде победена ядрена държава, каквато е Русия?
- Възможно е да изчезнем. И на Запад, и на Изток се пише за това какво ще стане при започване на ядрени удари. Поне при военните съм сигурен, че подобна ситуация е разиграна, което за мен е абсурдно.
- Какво показа войната до момента – Русия губи или побеждава?
- Това не е футболен мач. Всички губим. Войната там е сериозна, съпротивата - също. Русия води много различна война, свързана с поетапното овладяване на територии. Тук много пишман експерти говорят за блицкриг. Всъщност Русия никога не си е поставяла за цел да осъществява бърза война, защото иска наистина да установи
траен контрол
върху
определени
територии,
а не да ги
разрушава
Засега това не се случва точно така.
Русия си дава сметка, че загубата на войната е немислима, защото съществува голямата вероятност да изчезне като държавен субект. Руснаците не могат да допуснат това дори с цената на използване на ядрени боеприпаси.
- След края на войната каква ще е геополитическата обстановка и дали краят се очертава да бъде скоро?
- И Първата, и Втората световна война са започнали като настоящата. За съжаление обаче, имаме много къса памет. Нашите политици трябва добре да прочетат дебатите в Народното събрание от 13 декември 1941 г. Тогава Борис III е бил достатъчно мъдър да не се съобрази с решението на НС за солидарно обявяване на война на САЩ и Великобритания, но точно заради него започват масираните бомбардировки на България. Защото символична война няма.
Ние не трябва да следваме определени примери, защото интересите ни от тази война са много различни. Трябва да започне да се чува нашият глас за възможността преговорите за мир да започнат на територията на България.
- Какво е състоянието на българската армия в момента и дали управляващите са си взели някакви поуки от случващото се в Украйна за промени в тази сфера?
- Никакви поуки не са си взели, а дебат за Българската армия няма. Ние се грижим за въоръжението на украинската армия, но никой не обръща внимание на това, че от години Българската армия е недофинансирана, недооборудвана и с некомплектуван личен състав.
От над 20 години
армията ни
се руши,
вместо да изгражда бойни способности, с които да брани суверенитета и териториалната цялост на страната така, както е по конституция.
Ако влезете в парламента и попитате депутатите каква армия ни е необходима за тази цел, няма да чуете конкретен отговор. Но, общо взето, липсват основно въоръжение и хора. Никой не се грижи за личния състав в армията – той да бъде облечен в съвременна екипировка, да бъде нахранен и подготвен. Всичко във всяка една система започва от човешкия фактор, особено във войската, където се борави с военна техника. Не се лети например, дори с новата ни авиационна техника, пак поради липса на осигуреност.
Състоянието на армията ни е критично, а ние се караме за това кого и как да въоръжаваме. След като при тази война, която ни е до портата, не може да се вземат адекватни решения, значи, че системата за управление е в криза. Потенциалът на една нация е свързан с грамотността най-вече на тези, които управляват. А тази грамотност, която май липсва, не се изразява само в качеството на дипломата, а в практиката в живота. Защото практиката е основен източник и единствен критерий за истинност на познанието. Особено това важи за войската и войната, която е до нас. Ние като че ли не успяваме да изберем такива хора.
CV
Проф. д. н. Димитър Недялков е полковник и летец-пилот, доктор на военните науки. Роден е през 1959 г. в Благоевград. Завършва ВНВВУ “Георги Бенковски” със специалност “Летец-пилот ВВС”. Има над 1500 летателни часа.
