Съветвам кабинета да заведе дело в Арбитражния съд, както Москва постъпи с АЕЦ “Белене”, казва депутатът и председател на икономическата комисия
Съветвам правителството да представи в парламента своя план Б, за да получи подкрепа, добавя Мартин Димитров
Още акценти:
Ключовият въпрос е кога тази безумна война ще свърши. Докато има война, ще има инфлация. До тогава ние не можем да спрем инфлацията, но можем да я намалим
Интелигентно решение на ЕС би било разполагане на ключови производства в периферията му, така че каквото и да се случи, веригите за доставка да не бъдат нарушени
Предлагам като антикризисни мерки намаляването на законовата лихва при просрочия и увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС
Смисъл от диференцирани ставки по ДДС има само при ток, парно и газ, защото цените им са регулирани и ще има ефект върху цените за крайния потребител
- Очакваното се случи - “Газпром” ни спря кранчето, г-н Димитров. Прави ли са тези, които смятат, че това е “газова бухалка” на Русия, и трябва ли да се поддадем?
- Това е форма на рекет, защото България има един перфектен търговски договор с “Газпром”, а подобни договори не могат да бъдат едностранно прекратявани, започвайки с искане да се плаща в рубли, при положение че в него има договорена валута за плащане. Това е много грубо погазване на международния договор и съветвам кабинета да проучи всички възможности и да заведем дело в Арбитражния съд по същия начин, по който Русия постъпи към АЕЦ “Белене”.
- Допускате ли, че “Газпром”, като спира подаването на Полша и България, се опитва да разедини ЕК, която да не действа единно в отговор?
- Без съмнение едната пряка цел на Русия е буквално да бъде свалено правителството. Другата цел е ЕС да бъде разединен, като бъдат използвани газовите доставки като средство за това.
- Да се върнем към България – защо след толкова години непрекъснато говорене за диверсификация на доставките се оказахме в ситуация да сме зависими само от един доставчик? И то “Газпром”, който показа, че договорите не означават нищо?
- Ние от 10 г. говорим по тази тема и обясняваме, че диверсификацията е ключова. За тези 10 години правителството, което управляваше - това на Борисов, нищо не направи и на практика я спря. И България в момента е най-зависимата от всички останали държави, никой не е в нашето положение. Липсата на диверсификация винаги е била риск за националната ни сигурност, в момента го виждат много хора, но ние много отдавна сме го видели. През всяка от тези 10 години настоявахме за газовата връзка с Гърция, предложихме ЕС да купува газ, като голям купувач може да договори по-добри условия. Настоявахме България да се включи като съакционер в газопровода за Гърция и тя наистина го направи.
- Знаете ли подробности от план Б на кабинета - кой ще “замести” доставчика ни, за да няма режим, както вече обеща енергийният министър? Чува се, че азерският газ ще е недостатъчен, че гръцката връзка още е неизползваема, а и че дори да получим достатъчни количества газ, той ще бъде с 30-40% по-скъп?
- Не знам детайли от плана на правителството. На тяхно място обаче бих го представил пред парламента и бих получил парламентарна подкрепа. На тяхно място бих отговорил на въпроси и бих казал какво правя.
- Какво още бихте ги посъветвали да направят като първи стъпки?
- Според мен, на първо място, веднага трябва да бъдат договорени допълнителни количества газ. Знаете, че вече се правят сделки, при които не е нужно количеството газ да се доставя до съответно място. Той може да дойде и през Гърция, и през Румъния. Въпросът е къде са свободните количества, знае се, че в Азия има такива. Така ще се осигури газ до май месец. Тогава ЕК най-вероятно ще е постигнала целта да договаря количества при по-изгодни условия. Другото важно нещо е през лятото, когато цените на газа исторически са били по-ниски предишни години, защото консумацията пада, да се напълни на 100% Чирен, не само на 18%. Сега има война, което усложнява ситуацията, но дано пак цените са по-ниски. Трябва да дебнем този момент. Газовата връзка с Гърция да бъде пусната в експлоатация и договорените количества азерски газ да бъдат купени.
- Как ще се отрази спирането на газа на икономиката ни, на бита ни и най-вече на цените? Може ли това да ни вкара в инфлационна спирала?
- Основният проблем в момента за инфлацията е войната. Другото са косвени развития, свързани с военните действия. Нарушено е производството на селскостопанска продукция, нарушени са производствата на стомана, има проблем с доставки на горива и свързаното с тях поскъпване на храни, горива. Ключовият въпрос е кога тази безумна война ще свърши. Докато има война, ще има инфлация. Дотогава ние не можем да спрем инфлацията, но можем да я намалим.
- Преди ден шефката на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че инфлацията може да трае по-дълго от очакваното. Въпреки че тя е вносна в голямата си част, казвате, че виждате инструменти на парламента и на кабинета, с които да я свием в по-поносими темпове?
- Имам няколко много конкретни предложения. Една от мерките, които предлагам, е за стоки с по-голямо поскъпване като горива, храни и други да се премахнат бариерите пред вноса на ниво ЕС за 6 месеца. Подобно решение е в правомощията на ЕК.Това ще увеличи вноса в ЕС, а като се увеличи предлагането, цените се успокояват. Това не означава, че няма да има инфлация за тези стоки, но ако стане факт, поскъпването ще се намали в пъти. Това е изключително интелигентно решение, което сме се разбрали нашият евродепутат Радан Кънев да го защити на всички възможни форуми. Изпратили сме го и като въпрос от парламентарния контрол до министъра на финансите и до премиера.
- Гледате ли към намаляване на акцизите и на ДДС?
- Втората мярка, която сме предложили, е намаляване на акциза за горивата. Защото акцизът е измислен да намали потреблението на горива с екологична цел. Така или иначе обаче, когато цените са високи, потреблението намалява. И тук виждаме възможност да се намали наполовина акцизът, като дори ЕК в момента да не гледа благосклонно към тази идея, ние и няколко други държави трябва да продължим да го предлагаме. Третата мярка с антикризисен характер е намаляването на законовата лихва при просрочия. Тази мярка вече е проект, който сме внесли в парламента.
- Защо законовата лихва е антикризисна мярка, какъв е механизмът, по който действа като такава?
- Много е важно да се разбере. Много хора закъсняват с плащането на сметки - към парно, ток, вода, телефони. И им се начислява най-високата от целия Европейски съюз законова лихва - основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта. Т.е, един човек, като започне да изпада в несъстоятелност, и при висока наказателна лихва отива при колекторските фирми. Ние казваме така - защо да чакаме да отиде при колекторите, защо държавата да съучаства в усложняването на финансовото състояние на граждани и фирми, които са притиснати от обстоятелствата?! За да стигат по-малко хора и фирми до колекторите, предлагаме основен лихвен процент плюс 4 за гражданите и основен лихвен процент плюс 8 за фирмите. Това е мярка, която представих пред колеги от различни политически сили, те оцениха, че е смислена, и се надявам да бъде приета. Като антикризисна мярка предлагаме да се увеличи прагът за задължителна регистрация по ДДС - от 1 януари 2023 да стане 100 000 лв., а от 1 януари 2024 г. – 166 000 лв. Ако питате защо толкова - защото има европейска директива. Този праг е много важен за малките фирми, защото оставя възможността, който иска, да се регистрира доброволно при каквито и да било обстоятелства. Това е огромно разтоварване на административна тежест. И тук виждам огромен потенциал малките фирми, притиснати до стената, да вземат глътка въздух.
- Не споменавате обаче диференцираните ставки по ДДС, които тревожат съня на много финансови министри, включително и сегашния…
- Ефектът от тях е неясен за цените за крайния потребител. Ако се мисли въобще за такива ставки, единственият сектор, в който виждам смисъл да се направи, е за тока, парното и газа, защото това са регулирани цени, при които се гарантира ефект за крайния потребител. Единствено при тях такава мярка би била смислена.
- Русия е наш основен доставчик и на горива. Можем ли да очакваме и там някакъв опит за шантаж? Следите ли какво прави единствената ни рафинерия? Вие вече попитахте какво прави представителят на държавата в “Лукойл”. Какво прави, знаете ли?
- Аз дори зададох писмен въпрос към министъра на енергетиката дали представителят на държавата в “Лукойл” изготвя писмени доклади за своята дейност. Отговорът, който получих, е, че няма такива доклади, т.е. той не се отчита и не работи съвместно с правителството. А би трябвало съвместно с правителството да имат общи действия и да дава отчет за своята дейност. Защото и доставките на петрол са под риск. При тях е по-благоприятно, че имаме задължителни запаси за поне три месеца. Извън това България, а и целият ЕС трябва да бъдат готови да заместят руския петрол с друг. И това да се мисли, преди да се случи.
- Казвал сте, че докато няма конкуренция и при горивата, цените ни ще са високи. Само смяната на състава на КЗК ли ще разплете този възел, или са нужни и други мерки?
- В две посоки трябва да се мисли. Смяната на състава на КЗК е едната - мандатът изтече, бе удължен с две години, което е много лоша практика, защото те нямат право на втори мандат веднага. А би трябвало регулаторите да са с ясен мандат. КЗК е единственият орган, който има правомощия да защитава конкуренцията и в този смисъл имаме нужда от силен състав. Освен това обаче има и други действия. Знаете колко години ние задаваме въпроса с достъпа до данъчните складове. За да внасяш горива, трябва да имаш достъп до данъчен склад. По-добър достъп, повече конкуренция.
- Ще успее ли кабинетът да се опази от изкушението да вдига доходи в отговор на инфлацията, а това да доведе до ново вдигане на цените?
- Много е трудно при война да се привличат инвестиции. А точно в тази посока трябва да се гледа - и чрез плана за възстановяване, и чрез други програми, които да бъдат така насочвани, че реализацията на проекти и реформи да благоприятства привличането на инвестиции. Защото, ако ръстът на заплатите е на база по-висока производителност, те вече не са проинфлационен фактор. Усилията обаче трябва да са насочени към инвестициите и тук виждам възможност за обща европейска политика. Опитът от пандемията показва, че веригите за доставки могат сериозно да се нарушават. Сега при войната се вижда същото. И може да има обща европейска политика за това важни индустрии да бъдат разположени в периферията на ЕС, включително България, Румъния и други, а не в далечни дестинации, защото така се гарантира сигурността. Ако искате, наречете това една политика на икономическа сигурност, с която в периферията да бъдат разположени ключови производства, така че каквото и да се случи, веригите да бъдат гарантирани.
- Споменахте, че една от целите на Русия е свалянето на сегашното правителство? То ще издържи ли?
- Не мога да правя такива прогнози. Но ще кажа, че за Европа е важно да издържи и да не се поддава на рекета, който Москва се опитва да прилага. Това правителство трябва да се фокусира в правенето на важни, неотложни неща. Иска ми се първо да се решат проблемите, преди да има избори. Така че се надявам външната заплаха да изиграе консолидираща роля в България и всички много отговорно да си дадат сметка, че е време да си обединим усилията и да свършим полезни неща, да преодолеем очертаващите се енергийни кризи. А за избори има време. Когато икономиките се стабилизират и войната, надявам се, да е свършила.
CV
l Роден е на 13 април 1977 г. в София
l Завършил е Френската езикова гимназия и УНСС
l От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика
l През 2005 г. е избран за народен представител от ОДС
l През 2009 г. става председател на СДС
l От 2009 до 2013 г. е съпредседател заедно с Иван Костов на парламентарната група на Синята коалиция
l В момента е депутат от “Демократична България” и председател на парламентарната комисия по икономическа политика
