Потреблението сега може да се покрие от един танкер втечнен газ месечно, а локдаунът в Китай работи в наш интерес - освобождават се големи количества гориво
ЕС трябва да работи за общ договор за покупка - така цената ще падне
Преди много години, вече почти десетилетие, на една енергийна конференция изказах становището, че не е роля на държавата да търгува с руски газ, а по-скоро ролята на държавата е да осигури инфраструктура (като газовата връзка с Гърция), по която да може да се внася газ от други източници и да се получи реална конкуренция. Това е стандартна икономическа теза, не е нещо иновативно – но на конференцията
видни български газовици се изказаха категорично против
и заявиха, че газовата връзка с Гърция не е нужна и никога няма да се изплати. Обаче от днешна гледна точка виждаме, че газовиците сгрешиха – ако газовата връзка с Гърция беше изградена в срок, тя щеше да спести милиарди левове на българската икономика, щеше да се е изплатила още в първите месеци на своята експлоатация и да ни осигури реална диверсификация.
Твърде интересно е, че още преди много години беше осигурено финансиране за газовата връзка с Гърция, но винаги все нещо пречеше на нейното изграждане. На този проект в газовата индустрия
се гледаше като на изтърсаче,
което никой не желае, но го изпълняваме само защото европейците го искат и са ни дали финансиране. Дори ми се струва, че активно се работеше против този проект и той по всякакъв начин се спъваше в интерес на запазване на руския монопол. Но все пак, въпреки тази съпротива проектът се задвижи, като България дори подписа договор за доставка на азерски газ и през 2019 г. се включи в изграждането на терминал за втечнен газ в Гърция.
Показателна е и случката от миналата година – далеч преди войната, - когато имаше силно търсене на природен газ, но Русия ограничаваше доставките и създаваше изкуствен дефицит на газ в Европа, вдигайки цените. Преди Коледа на 2021 година цената на газа
достигна пик от около 900% поскъпване
спрямо предходната година (в началото на войната и този пик беше задминат с много). Антитръстовите органи в Европа вече разследват дали това представлява манипулиране на цените и забранена търговска практика. Но в България такова нещо няма, нашите регулаторни органи никога не виждат никакъв проблем, що се отнася до руския газ и руските горива. Напротив, “експерти” продължават да ни убеждават по телевизията за “евтиния” руски газ.
В тази среда може би спирането на руския газ ще подейства изтрезняващо на газовия сектор и ще видим по-целенасочени усилия за алтернативни доставки. Както и да го гледаме, не е нормално доставчик на газ да вдига цените със стотици проценти, нито пък едностранно да спира газа, когато му хрумне, в нарушение на договорите. Обратно, ако имаме алтернативи и различни доставчици, тогава ще сме в по-силна преговорна позиция и ще можем да избягваме ексцесии в цените. Какво може да се направи след спирането на газа? Всъщност “Булгаргаз” имаше повече от един месец да се подготви – преди месец писах в “24 часа”, че е добре “Булгаргаз”
да плати авансово в долари
(което се случи), за да има един месец да помисли какво да прави. Надяваме се, че “Булгаргаз” наистина е използвал този месец и се е подготвил с алтернативни маршрути и доставки, които да могат да се активират веднага, а не в неясното бъдеще.
Положителното е, че отоплителният сезон току-що приключи и влизаме в шестте месеца с най-ниско потребление на газ – потреблението на газ от май до октомври е близо три пъти по-ниско, отколкото в най-студените месеци на зимата. С други думи, в краткосрочен план потреблението е ниско и “Булгаргаз” би трябвало да може да осигури достатъчно доставки, още повече че и в Чирен все още има резерви за около един месец. Да не забравяме, че “Нефтохим” - Бургас, един от най-големите потребители на газ, от миналата година
вече не купува природен газ от “Булгаргаз”,
а си го осигурява самостоятелно, което намалява необходимите количества, които “Булгаргаз” трябва да осигури. Реално потреблението на България е толкова ниско, че може да се покрие от един танкер с втечнен газ месечно. По стечение на обстоятелствата точно в момента Китай влиза в тежка карантина, поради което рязко намалява вноса на природен газ. Китай е най-големият вносител на втечнен газ в света, така че намаленото търсене там освобождава големи количества и те се пренасочват към Европа, защото тук цените са най-високи в света.
САЩ също насочва рекордни доставки на втечнен газ към Европа
В момента не е проблем да осигурим доставки на втечнен газ, с които не само да покрием потреблението на страната, но и да запълним хранилището в Чирен и да се подготвим за зимата. Въпросът е, че ни е необходима газовата връзка с Гърция, за да получаваме безпроблемно тези количества газ.
Имаме и договор за 1 милиард куб.м годишно евтин газ от Азербайджан, които не може да получим, защото нямаме необходимата инфраструктура – от този евтин газ получаваме само една трета. Отново, важно е да се ускори завършването на газовата връзка с Гърция, за да си вземем евтиния азерски газ и с него да поевтиним газовия микс, който стига до българските потребители. Не на последно място, България е вносител на газ, но в същото време е износител на електрическа енергия. Така че, ако се наложи,
в някои случаи може да се замести природен газ с ток
А топлофикациите в краен случай могат да работят и на мазут – единственият проблем е, че замърсява въздуха, затова наистина това се практикува само по изключение.
В по-дългосрочен план знаем, че Румъния тази година започва търговски добив на газ в Черно море, Азербайджан планира да разшири двойно газопровода към Европа, заедно с Гърция строим терминал за втечнен газ, а самата Гърция планира още няколко терминала, вероятно с европейска подкрепа. Това означава, че в перспектива ще има много възможности да се получават доставки от различни източници – въпросът е да се включим навреме в тези проекти, да подпишем договори, за да можем да разчитаме на регулярни доставки.
С какво може да ни помогне Европа? На първо място, с общи договори за газ може да се намали покупната цена. Например едно е България да купи сама няколко танкера с втечнен газ, друго е Европа да сключи дългосрочен договор за стотици танкери годишно, което ще ни гарантира съвсем други цени. Знаем, че цените на природния газ в САЩ са най-ниски, но за да получим достъп до тези ниски цени, се изисква по-голям обем на покупките.
На второ място, България заедно с Полша може да поиска и финансова подкрепа от Европа. Например ще са необходими средства, за да се запълни бързо с газ хранилището в Чирен. Ще са необходими и средства за изграждане на инфраструктура за алтернативни доставки, за разширяване на капацитета на Чирен, за разширяване капацитета на газовата връзка с Гърция, за терминали и т.н.
Но България и Полша могат да поискат и целеви средства
конкретно за сегашната енергийна криза, с които да се защитят засегнатите.
Добре е, че и планът за възстановяване беше одобрен – веднага трябва да се пуснат процедури и проекти, които ще облекчат енергийната ситуация. Такива са програмите за енергийна ефективност и конкурентност на бизнеса, както и инвестициите в производство на зелена енергия за собствени нужди на бизнеса и домакинствата. Средствата по еврофондовете също могат да се насочат към спешни мерки, както това се случи по време на коронавируса - тук България може да се поиска известна гъвкавост, за да използва и този ресурс.
