Забраната за оповестяване на данни от екзитполовете на социолозите в изборния ден е политическо лицемерие
Във Франция има активна регистрация на избирателите, у нас подобен контрол не съществува
Възрастните се плашат от машините за вот, а законодателят ги принуди. Това е обидно за тях
- По-скоро облекчение, отколкото победа - така беше окачествено надмощието на Еманюел Макрон на втори тур от изборите за президент на Франция в неделя. Съгласна ли сте с това определение, г-жо Радева?
- Смятам, че французите, които иначе са един много революционен народ, още преди няколко десетилетия влязоха в руслото на спокойната средна класа и се страхуват от резки промени. Страхът от това да дойде някаква неизвестност в лицето на Марин Льо Пен се оказа по-силен от недоволството от когото и да било от останалите политици. В крайна сметка Макрон най-добре влезе в обувките на средната класа и тя го избра.
- Какво означава за нас, българите, тази победа?
- Специално за нас това е много хубава новина. Аз лично много се радвам, че Макрон спечели, защото харесвам, че застъпва федералистка концепция за Европа. Това означава да се върви към премахване на границите в името на един много по-стабилен Европейски съюз. Особено покрай войната в Украйна става още по-ясно колко е важно ние да сме едно цяло, а не да се делим на малки и големи. Виждаме всички - явява се един вманиачен и агресивен политик като Путин, който решава, че всички малки трябва да бъдат прегазени и ако ние не сме обединени и защитени, просто изгаряме. При една глобална икономика времето на малките битки е свършено.
- Не застрашава ли федерализмът суверенитета на всяка държава в ЕС?
- А какво да го правим този суверенитет, когато някакви доморасли политици се опитват да ми обясняват какво е демокрация? Ужасявам се от политическия провинциализъм, толкова ясно демонстриран у нас. За разлика от поколението, което идва сега на власт с претенцията да управлява по нов начин, ние, по-възрастните, изпитахме тази демокрация на собствените си плещи. Както казва анализатор, социализмът не подлежи на обяснение, трябва да си го изживял, за да може да го разбереш. А как да им обясниш на тези нови политици, на които ние днес с удоволствие правим път, защото те не са и млади, а на средна възраст и им е време, че личните и индивидуалните свободи са от фундаментално значение за изграждането на всяка една демократична система? Някак си не приемам да ми се обяснява по болшевишки, че е маловажно, ако някой е изгорял за общото благо или е нарушил закона. Ами ние този филм сме го гледали. Толкова години ни обясняваха, че не индивидуалните свободи, а диктатурата на пролетариата е важна.
- Федерализмът не е ли вид ограничение, ако цели падането на граници?
- Вярвам, че заедно сме по-силни и по-обединени. Всъщност това е, което Макрон предлага. Истинският проблем пред федерализма в ЕС е, че едни страни са доста по-големи от други. А битката е между големите страни - няма малка страна, която да не иска федерализъм. Битката е между трите колоса на Европа - Франция, Германия и Англия. Англия разбра, че съюзът между Франция и Германия е много силен, затова решиха да се отделят, огорчени, че техният глас не се чува достатъчно. Сега берат негативите на това глупаво решение.
- Много се коментира, че Макрон е всъщност новата Ангела Меркел на обединена Европа. Но в собствената му страна 63% от французите преди първия тур не са искали партията му да спечели парламентарния вот?
- При целия скепсис към Макрон и неговата младост, към това, че представляваше една даже несъществуваща партия към онзи момент, той се оказа амбициозен и много работещ политик. Сам си извоюва втория мандат. И макар много да напомня на Саркози като политически профил, той се оказа по-действен, по-активен от предшественика си.
И във Франция
като в България близостта на
крайната десница
с Путин е
изненадваща
влезе в обувките на
средната класа, войната му
наля гласове и сега изпъква
като лидер на Европа
Но като цяло винаги изборите с мажоритарен характер зависят и от конкретната ситуация, която винаги е предвидима. В случая в полза на Макрон играят много фактори. Един от тях е, че той се изправи пред по-класически кандидат на крайната десница и макар Марин Льо Пен да се опита да се приближи към центъра в последните си изявления, Макрон много преди нея се беше настанил удобно в тази ниша. Трудно е да го изместиш за две седмици.
- Не повлия ли и войната в Украйна?
- Агресията на Русия там наля вода в мелницата на Макрон. Защото, каквото и да говори в момента, близките връзки на Льо Пен с Путин са известни. А и близостта между крайната десница с диктатор като Путин, впрочем както и в България, е доста забавна и изненадваща. Това в крайна сметка показва истинското лице на такива формации и истината за тях лъсна.
Макрон наистина се бори много активно за лидерство в ЕС и на фона на доста по-безличните лидери на Германия, определено смятам, че изпъква. Затова се оказа и първият френски президент, избран да управлява страната за втори мандат от 20 години.
- От българския ъгъл вотът във Франция впечатлява с висока активност и с това, че е с хартиени бюлетини, макар да са имали възможност да го проведат с машини.
- Никъде в Европа не се гледа сериозно на вота с машини. И причината е, че все пак в политиката и в страните, преживели много, за да се преборят за някаква демократична система, консервативните тенденции надделяват. Неслучайно в цяла Европа почти никъде няма машинно гласуване.
Страхът, че може да се направи някаква манипулация на вота, очевидно кара консервативна Европа да не въвежда машини в изборния процес. А ако някъде ги е имало, от тях са се отказали. Аз впрочем също не виждам какво е голямото предимство на машинното гласуване, издигнато на висок пиедестал у нас.
Колкото до високата активност - няма как да сравняваш ябълки с круши.
- И в предишни интервюта сте припомняли, че във Франция има активна регистрация на избирателите.
- Активната регистрация в много страни означава, че всеки един доброволно се регистрира като избирател на определен адрес. В деня на изборите препотвърждава, че живее на този адрес и е избирател на това място. При нас подобен контрол и активна регистрация въобще не съществуват. Администрацията разчита на ГРАО да извади починалите от списъците и новопостъпващите групи избиратели, като въобще не се контролира процесът на пътуващи и емиграция. В демократичния свят демокрацията е в сърцата на избирателите, а у нас е захвърлена в ръцете на бюрокрацията.
- В момента лидерката на БСП иска връщане на хартиената бюлетина и промяна в Изборния закон, за да се върнем към смесеното гласуване. Мнозина тълкуват това като опит да си върне изгубените позиции сред възрастните избиратели, които се отказаха от вот отчасти заради машините. Ще успее ли?
- Възрастните хора у нас се плашат от машините. И не само те - ние имаме висок дял нискообразовани хора. Погледнете каква част от пенсионерите висят по опашки в пощите, за да си получат пенсиите, вместо да си отворят банкова сметка и да теглят от банкомати парите си. Тези устройства ги отблъскват и плашат, освен това не навсякъде има банкомати, а и цените на банковите услуги също скочиха. Такива хора нямат желание нито да се учат тепърва как да ги ползват, нито да боравят с онлайн технологии. Но законодателят ги насили и принуди: “Не, ще гласувате с машини!”. Това е обидно за тази най-активна част от населението на избори. Със сигурност тези машини за гласуване се въведоха, за да се даде превес на определени политически сили за сметка на други. На мястото на Корнелия Нинова и аз бих настоявала за връщане на хартиената бюлетина.
- Твърди се, че машинният вот свежда до минимум невалидните бюлетини. Но те във Франция са около 2,6% - колкото и у нас, когато тази опция още съществуваше.
- Нека обясня - това, че имаш минимум невалидни бюлетини, ти го имаш в повече като липсващи гласове. Няма невалидни бюлетини, защото хората не отиват да гласуват. Освен това невалидните бюлетини трябва да се държат на стабилен минимум и без големи подскоци. Доколкото съм чула от изборни експерти, подскоци има на местни избори заради преференциалната листа. Всъщност основните проблеми с невалидните бюлетини тръгнаха с тези преференции, които аз даже не знам за какво служат - толкова са нелепи и толкова нямат нищо общо с мажоритарния избор.
- Белгийски медии информираха французите за победата на Макрон на втори тур, защото във Франция действа същата забрана за оповестяване на данни от екзитполовете на социолозите, както у нас. Кауза на “24 часа” е тази забрана да падне, за да не прибягваме всички до имена на циклони, хора, книги, филми като камуфлаж за съобщаване на данни от изборната социология. Споделяте ли я?
- Тази забрана е политическо лицемерие във всеки един аспект. Залага двоен стандарт и в политиката, и в медиите. Защото екзитполове винаги ще се правят, а политиците се възползват от привилегията да ползват тази информация преди гражданите. Плащат си и получават информация през целия изборен ден, за да правят каквото им е изгодно. Гражданите обаче са ощетени, защото нямат достъп до тази информация. От друга страна, са онеправдани и по отношение на лицемерието в самия медиен процес - всички обявяват резултати чрез чужди агенции или чрез Червени шапчици, Сини лаленца или Дунавско и други хора...
- Според вас, след като политиците така скоростно се обединиха за въвеждането изцяло на машинно гласуване, ще го направят ли и за това да отпадне забраната за оповестяване на социология в изборния ден?
- Защо да не го направят? Какво толкова ще им навредят екзитполовете? Според мен страховете от влиянието на социологическите проучвания на избирателите се преекспонират. Ако политиците си вършат работата, няма защо да се плашат от проучванията на общественото мнение.
CV
Мира Радева е родена е във Варна
Магистър е по социология в СУ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. Доцент
Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг
Специализира политически науки във Франция, има и специализация в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт”
През 2011 г. издаде книга за общественото мнение в годините на прехода
Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”
