Държавата може да насърчи бизнеса, като намали осигуровките на фирмите, които вдигат заплатите над инфлацията
Инфлацията през март достигна 12,4% на годишна основа, което е най-високото ниво от лятото на 2008 г. насам. Ускорението през март също е най-високо от август 2007 г. насам - очевидно инфлацията е подхранена от войната в Украйна. Това не е изненада за читателите на “24 часа” - прогнозирах това развитие миналата седмица, а и в предишни текстове за икономическите ефекти от войната.
Освен официални за високата инфлация, вече имаме и редица прогнози за
бъдещото развитие на цените
Всички очакват, че инфлацията ще остане сравнително висока през цялата 2022 г. – например тези дни Международният валутен фонд прогнозира 11% средногодишна инфлация (това е средна инфлация за 12 поредни месеца). Над 10% е и прогнозата на Министерството на финансите. А БНБ прогнозира, че инфлацията ще остане висока дори и в края на годината - 9,6% инфлация на годишна основа през декември.
За следващата година прогнозите са много по-оптимистични – всички залагат на рязък спад на инфлацията до нива от 3-5%. Но спадът ще е постепенен и
ниска инфлация ще има едва към края на 2023 г.
БНБ очаква 3,9% в края на 2023 г., МФ - 3,1%, а МВФ дори още по-ниски нива.
Инфлация от 11% средногодишно въобще не е за пренебрегване. За последните 23 г. само веднъж сме имали по-висока инфлация – през 2008 г., когато средногодишната инфлация достигна 12,3%. Не е изключено тази година дори да надминем този рекорд, особено ако войната продължи дълго и ескалира. Това не е нормална ситуация. И пандемията не беше и затова бяха приложени
антикризисни мерки
Така и сега са нужни адекватни мерки.
За да определим какви, трябва да знаем причината за инфлацията. Ако е породена от вътрешни фактори, тогава можем директно да се борим с нея. Например, ако инфлацията е породена от прегряване на икономиката, от големи бюджетни дефицити или от нереален растеж на заплатите – тогава директно може да се вземат мерки и да се ограничи инфлацията. Но такива вътрешни източници на инфлацията няма –
нито икономиката прегрява,
нито заплатите растат прекомерно, а бюджетът отчита излишък за първото тримесечие (а миналата година също имахме един от най-ниските дефицити в Европа).
Сегашната инфлация е породена от глобални и геополитически фактори, върху които България няма влияние. Дори да затегнем фискалната политика, да трупаме големи излишъци и да намалим заплатите, това няма да повлияе на международните пазари, няма да намали цените на международно търгуеми стоки като енергията и храните. Но при тази несигурност рязко и прекалено затягане на фискалната политика
може да ни вкара в изкуствено предизвикана рецесия,
което не е добра идея. Бюджетната политика трябва да остане благоразумна, но в никакъв случай не трябва да се пренатяга в криза.
Имаме ли полезен ход? Всъщност да. Както знаем, инфлацията не е толкова голям проблем, когато доходите растат по-бързо от нарастването на цените. В тази посока може да бъдат насочени мерките. Нека да обърнем внимание, че всички прогнози към момента очакват реален растеж на българската икономика през 2022 г. Вярно, растежът няма да е много висок – прогнозите са за 2-3%, но това е съвсем приличен резултат за сегашната ситуация. Щом икономиката произвежда повече в реално изражение, значи доходите могат да растат по-бързо от инфлацията.
В България винаги ускорението на инфлацията води и до повишение на доходите, макар и понякога с известно закъснение. Дори през 2008 г., когато международните цени на петрола в един момент достигнаха рекордните 150 долара на барел, и тогава заплатите в България се увеличиха доста по-бързо от инфлацията.
Ако видим прогнозите, те очакват подобно нещо да се случи и сега. Например БНБ пише: Прогнозираме компенсацията на наето лице да се повиши с 9,6% през 2022 г., основен принос за което ще имат ускореното нарастване на заплатите в частния сектор в резултат от по-високата инфлация и задълбочаващия се недостиг на работна ръка. Министерството на финансите също очаква повишение на заплатите заради инфлацията, но с известно закъснение, по-скоро към края на годината и през 2023 г.
Проблемът е, че несигурността е много висока заради многото шокове, които се случват наведнъж – енергия, храни, горива, суровини, метали и т.н. В тази несигурност
бизнесът избягва да взема дългосрочни решения
и може да отложи повишението на заплатите, или пък ако има повишение, да е по-ниско от инфлацията. Тук държавата може да удари едно рамо, като подпомогне и насърчи бизнеса да увеличи доходите над инфлацията чрез данъчни облекчения или други стимули.
Един възможен модел е държавата да намали осигуровките на тези фирми, които вдигнат заплатите над инфлацията. По този начин ще стимулира вдигането на доходите и ще го кофинансира – което е директен антикризисен ефект. При пенсиите държавата директно може да ги индексира с по-висок процент. Но освен антикризисен ефект
намалението на осигуровките
е и дългосрочна структурна реформа, която ще ограничи укриването на доходи, ще повиши събираемостта и повече хора ще се осигуряват на реалните си доходи, което после ще им даде достъп до по-адекватни пенсии, болнични, майчинство.
А откъде пари? Инфлацията, както знаем, носи допълнителни приходи в бюджета, тъй като се облагат повишени обороти. Отделно много сектори печелят от високите цени и тези печалби също се облагат – да не говорим за държавната енергетика, която реализира милиардни свръхпечалби и те директно ще влязат в бюджета под формата на дивидент. Не на последно място, заложените
рекордни инвестиционни разходи от над 8,2 млрд. лв.
няма как да се реализират в оставащите месеци до края на годината, така че ще остане значителен финансов буфер. Това не са единствените буфери в бюджета, който тази година е рекордно висок - от над 63 млрд. лв., и спокойно може да задели солиден ресурс за антикризисни мерки, без да се увеличава дефицитът.
