ГЕРБ води пред ПП, но трябва да изчисти имиджа си на токсична партия и да върне доверието на западните си партньори
При предсрочни избори има сценарий за взрив на радикални партии и нови политически субекти
Малките препъникамъни ще бъдат отмествани все по-далеч и по-далеч - това ще удължава живота на коалицията с цената на блокирани реформи и отложени решения
Бъдещите партии на Янев и Манолова се целят в разочарованите избиратели, могат да оберат и част от периферийния радикален вот към “Възраждане”
Който и да дойде на власт, ще вади същите горещи картофи като кабинета “Петков”
Програмно правителство? На теория звучи добре, на практика клони към “мисията невъзможна”
Дали ГЕРБ се променя, ще проличи от това кои кметове ще подкрепят и кои ще отстранят за местните избори
- Все по-често се говори за нови избори, но пък аргументите против са, че някои от сегашните участници в тях биха изпаднали, а на никого не му се искало на власт да се върне ГЕРБ. Кое е по-вероятно да се случи, г-жо Димитрова?
- Така е, в момента никой няма интерес от нови избори. Партиите от управляващата коалиция не искат, защото нито една от тях няма да завоюва много по-добри позиции, а някои ще са откровено в по-лоши.
От друга страна, който и да дойде на власт, няма да бъде в по-завидна ситуация. Ще се сблъска с всички незатихващи кризи – войната, инфлацията, доставките на нефт и газ, ще трябва да вади същите горещи картофи, както и кабинетът “Петков”. Същевременно ГЕРБ, макар в проучванията да изпреварва “Продължаваме промяната”, все още е “карантиниран” и не се разглежда от избирателите като реална управленска алтернатива. Ситуацията е до голяма степен патова. Ако се водим по политическата логика, кабинетът на Кирил Петков трябва да преведе страната до местните избори през есента на следващата година. Тъй като в тази коалиция обаче личните сблъсъци са високоволтови, а премиерът трудно успява да показва лидерство, нищо не е изключено. Дори и случайна искра може да я възпламени.
- Ваши колеги твърдяха, че има шанс този парламент да излъчи още един кабинет. Тази опция изчерпана ли е след ареста на Борисов?
- Моето мнение винаги е било, че този парламент не може да излъчи още едно правителство. Математически възможните конфигурации ще са заредени с не по-малко напрежения от сегашната, а биха добавили и нови. Когато зад ъгъла дебнат новите избори, никоя сериозна партия не би рискувала да влезе в дискредитиращи я съюзи.
- Но някои говорят например за програмно правителство...
- На теория звучи добре, на практика клони към “мисията невъзможна”. За по-реалистичен смятам друг сценарий – да продължи да управлява сегашната коалиция, но да се търсят широки мнозинства по ключови проблеми от национално значение. Още в средата на февруари, когато излезе първото ни политическо проучване за годината – да припомним, че тогава отношенията в коалицията не бяха така нажежени, нито войната в Украйна беше започнала – отбелязах, че трябва да се работи за широка парламентарна подкрепа по предстоящите трудни решения. Тогава това звучеше почти екзотично, но мисля, вече е ясно, че все повече ще влиза в политическия дневен ред.
- Последното проучване на “Алфа рисърч”, което публикувахте вчера, регистрира рязък спад в доверието към правителството и коалицията. Коя от многото конфликтни линии в четворната коалиция ще се окаже препъникамъкът пред кабинета на Кирил Петков? Натискът да пуснем СР Македония за преговори в ЕС, изборът на нов гуверньор на БНБ, галопиращите цени на хранителни продукти и енергия, протестите на строителите на пътища, въоръжаването на Украйна...
- Почти всички линии, които изброихте, могат да се окажат препъникамък, а възможно и някоя съвсем нова, която управляващите тепърва ще изобретят. За мене единственият структуроопределящ конфликт е “Запад – Изток”, който можеше необезпокоявано да си стои в ъгъла, както стоеше години наред, ако нападението на Русия над Украйна не демаскира пълната несъвместимост на двата политически модела. Лековатата и лишена от дълбочина позиция на т.нар. евро-атлантическо крило в коалицията по този конфликт показва пълното ѝ неразбиране, че реже клона, на който седи и от който бере плодове. Защото принадлежността към демократичния свят, съучастието в небивалата европейска и световна солидарност с Украйна не се съизмерват с успокоителното “70% подкрепят членството ни в ЕС”, а с отстояването на принципите и решенията на съюза, с ясна аргументация какво и как да прави България в тази ситуация, с профила на корпорациите и фондовете, с които подписват меморандуми, с икономическа, инфраструктурна и финансова политика. И съвсем не на последно място – с това, ако не могат да представляват, поне да не обезверяват онази европейски ориентирана част от гражданите, която не гласува за промяна, която да помпа прокремълските настроения и техните изразители. Не съм особен оптимист, че лидерите на новоучредената партия ПП разбират дълбочината на процеса и че са готови да воюват за проевропейско ценностно мнозинство. Затова мисля, че малките препъни камъни просто ще бъдат отмествани все по-далеч и по-далеч. Това ще удължава живота на коалицията с цената на блокирани реформи и отложени решения.
- Помага ли на “Продължаваме промяната” това, че става партия?
- Помага ѝ организационно – да участва в избори като самостоятелен политически субект, да получава директно партийната субсидия, да търси международна легитимност и пр. В съдържателен план не очаквам кой знае какви промени. По всичко личи, че властта и решенията ще бъдат концентрирани в двойката Петков – Василев. Иновацията в политическия ни живот е, че ако досега имахме еднолични лидерски партии, сега ще имаме дву-лика лидерска партия. Това може да се разчете по различни начини - като взаимен контрол между Петков и Василев, като заменяемост, като корпоративно съдружие, като гъвкавост. Предстои да видим как ще функционира.
- ГЕРБ вече е първа политическа сила - и според проучването на “Алфа рисърч”, и според тези на “Маркет линкс” и “Тренд”. Кое би я задържало на върха и дали това означава, че ще има по-слаба съпротива или изобщо никаква, ако отново се върне на власт?
- Към момента ГЕРБ излиза начело основно поради ерозията на доверие в ПП и скандалите в коалицията. Конюнктурно арестът на Борисов и последвалото му обявяване за незаконен от съда допълнително сплоти партийните привърженици. Стратегически обаче това не е достатъчно.
ГЕРБ се нуждае от две ключови промени, за да може отново да управлява. Първо, да върне доверието на западните си партньори, да ги убеди, че е по-ефективен и надежден съюзник от Петков -Василев и ПП. Изглежда, че ГЕРБ вече работи по този въпрос, поне ако се съди от сериозната активност на Даниел Митов в тази посока. Второто условие е да се избави от образа си на токсична партия, поради което продължава да е самотна, макар и на върха. За това няма да им помогнат единствено грешките и скандалите на сегашните управляващи. Необходимо е да преоценят редица свои похвати и методи на действие. А дали мислят и ще работят в тази посока, ще проличи от това кои кметове ще подкрепят и кои ще отстранят от надпреварата за местните избори, на какви нови лица ще заложат.
- Очаква се да се появят две нови партии - едната на бившия служебен премиер и военен министър в правителството на Петков Стефан Янев и другата на Мая Манолова. Какви са шансовете им?
- И двете партии се целят в поредните разочаровани избиратели, които настоящата коалиция произвежда. Освен тях могат да оберат и част от периферийния радикален вот, който в момента отива към “Възраждане”. Много зависи от лицата, от посланията, с които ще излязат. Към момента изглежда, че мобилният избирател е склонен да заложи на изцяло “нов спасител” и да обърне гръб на онзи, който вече е имал шанс, но го е пропилял.
- БСП иска връщане на хартиената бюлетина, вероятно за да си върне по-възрастните избиратели, които машинното гласуване отказа от урните. Ще успее ли? И изобщо възстановява ли се доверието в нея - някои анализатори оценяват като доста адекватно поведението на Корнелия Нинова в кабинета?
- Факт е, че г-жа Нинова е изключително активна в отстояването на партийните позиции. На моменти дори се държи като мандатоносител – чертае червени линии, определя условията за времевия хоризонт на коалицията и пр. Това ѝ поведение позволява на левицата да запази сегашните си позиции, но при неблагоприятен развой рискът да стане донор на евентуалните проекти на Манолова и Янев не е за пренебрегване.
Що се отнася до машинния вот, БСП определено загуби от него. Той намали резултата ѝ с 2 до 3 на сто. В този смисъл предложението им за връщане и на хартиените бюлетини е разбираемо, макар че ще е поредна разделителна линия в коалицията. Знае се, че ПП, ДБ и ИТН са против, но пък може да бъде евентуално подкрепено от ДПС и ГЕРБ.
Извън тяснопартийния интерес обществено значимият аспект тук е дали смесеното гласуване – и с машини, и с бюлетини, ще може да гарантира по-честен и прозрачен изборен процес, или ще ескалират обвиненията за подмяна на изборния резултат. Всяка партия трябва добре да прецени дали това, което ще спечели технологично, няма да го загуби репутационно. БСП, както и ГЕРБ, трудно могат да си позволят поредна имиджова загуба. Резултатът не е предизвестен.
- Как биха завършили едни нови избори, ако се стигне до тях до края на годината?
- Преди да отговорим на този въпрос, трябва да имаме отговорите на редица други: как ще се развие войната в Украйна? Докъде ще стигне инфлацията – 10,15,20 процента? Какво ще стане с цената на тока и доставките на газ? Ще се намеси ли президентът по-активно в политическите процеси, както миналата година?
От това, как ще се развиват всички тези кризи и каква ще бъде способността на правителството да ги овладява, ще зависи кой сценарий ще е по-вероятен – дали възпроизвеждането в общи линии на сегашното парламентарно статукво, или взрив на радикални партии и нови политически субекти.
CV
Боряна Димитрова е родена в София
Доцент, д-р на философските науки
Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Има специализации във Франция и САЩ, ръководител е на над 80 национални и международни изследователски проекта
Създател и управляващ партньор е на социологическата агенция “Алфа рисърч”
Член е на Европейската асоциация на изследователите на общественото мнение и маркетинга (ESOMAR)
