На фона на реакционната преса само той бе ляв
Ако някой смята, че по случай 31 години “24 часа” не мога да измисля някаква новина, значи не ме познава. Ето я – още като се роди, “24 часа” стана първият и единствен ляв вестник в България.
Не че бе ляв нарочно, просто всички останали бяха “органи” на организации, заети с грабежа. За по-тъпите трябва да обясня какво е лявото. Това е политика, която насърчава социалното равенство. Тя повече облагодетелства бедните и средните, а по-малко супербогатите. Това бе и ракурсът на “24 часа”. Вярно, той проповядваше частната инициатива, но от долу на горе, а не грабежа на държавата от нейния суперелит.
И обратното, в. “Дума” бе поставен в услуга на Лукановия елит, който точно тогава се бе заел с разграбването и вече бе доста напреднал. Народът го усети, но не го прочете в органа на соцпартията. Прочете го в “24 часа” и затова той веднага стана №1.
Аз съм създател и на двата вестника, така че знам какво говоря. А сега ще се аргументирам. Нека се върнем към икономическия контекст на онези времена, когато Вестникът се роди. Току-що най-тесният финансов елит си бе приватизирал търговските банки тайно и под тезгяха, без да плаща никакви пари. Коалиционното правителство на БСП и СДС, оглавявано от Димитър Попов, превърна лева в конвертируема валута и “освободи” цените на стоките, които веднага скочиха десетократно.
Всички твърдяха – ще боли, но трябва. Друга алтернатива няма, казала Тачър. И само в “24 часа” излизаха статии, които посочваха другия път.
Ставаше дума за
пари. Но чии пари?
Обяснявам за по-младите. В разчетните сметки на предприятията (до едно държавни) имаше едни зомби пари, които бяха 10 пъти повече от парите в ръцете на населението. Например на предприятието се водеха едни левове, с които можеше да купува само суровини и материали и нищо друго. В друга сметка то държеше други левове, с които можеше да прави ремонти. В трета – пари за машини. И така нататък. Това изобщо не бяха пари, а разчетни единици, спуснати от министерството с целево предназначение.
И само парите във фонд “Работна заплата” стигаха до реалния пазар, където хората си купуват хляб, яйца и сирене и други благини. Директорите на предприятията виеха от мъка – защо се мъча с тази раздрънкана волга, когато по сметките ми се водят милиарди?
Защото това не бяха пари, а разчетни единици. Те бяха като огромен язовир, построен точно над голям град. Падне ли язовирната стена – всички се давят.
Правителството на Димитър Попов бутна стената и всички се удавиха.
Зомби парите
пометоха
потребителския
пазар
Хлябът и сиренето поскъпнаха 10 пъти, а заплатите не мръднаха. Народът се събуди 10 пъти по-беден. За една нощ изгоряха 40 милиарда лева народни спестявания, с които можеше да се извърши малката приватизация и да се създаде дребната буржоазия, която да гради пазарната икономика от долу на горе.
Кой всекидневник обясняваше целия този механизъм на грабежа, наречен реформа? Само “24 часа”. Левият вестник “Дума” и Продев бяха близки до Луканов, те не биха критикували неговите указания. Вярно, “Дума” леко изпищя за цените, но не обясни механизмите на грабежа и не посочи истинския автор. Години по-късно Продев пусна едил лаф за “червените мобифони и червените бабички”, но това бе като неясен вопъл по отдавна изгубената девственост.
Честната пазарна реформа можеше да стане по съвсем друг начин и само “24 часа” тогава го обясняваше. Първо малка приватизация, а едва след това – освобождаване на цените. Просто е, като да си обуеш първо долните гащи, а след това панталона.
Спестяванията са дълг на държавата към хората, дай им нещо в замяна! Тогавашни 40 милиарда сигурно се равняват на днешни 100 милиарда. Срещу тях хора от народа щяха да приватизират ресторанти, бензиностанции, фризьорски салони, сервизи и така нататък. И ето ти дребна буржоазия, ето ти средна класа. Така стана в Чехия, Полша, Унгария. Затова вижте къде са те сега и ние къде сме. Кой вестник го обясняваше? Само “24”. За “Дума” вече споменах, той следваше своята партия в калта. В. “Демокрация” също беше сляп и глух за тези явления, тъй като икономическите министри бяха от СДС.
Ще попитате – а ти, синковецо, откъде знаеше, че е възможен и друг преход? Нали не си икономист? Вярно, аз съм просто журналист и нищо не знам. Но докато бях кореспондент в Москва по време на перестройката, се запознах с предложенията на доста по-сериозни икономисти от нашите. Русия има велика интелигенция, но уви, нито Елцин, нито Путин са от техния отбор. Те викнаха екип от “Харвард”. А екипът, като видя каква далавера се е развихрила, си хвърли оставката и се впусна в далаверата.
Т. нар. масова приватизация също бе
изкопирана от
катастрофалния
пример на Русия
Грабеж ли беше това? Грабеж беше. Кой го измисли и узакони? Правителството на Виденов. Кой по-конкретно го въведе? Министрите Калин Митрев и Румен Гечев от БСП. Нямаше как “Дума” да ги разнищи, нали беше техен орган. Виж, когато на власт дойде СДС, и ревнаха като лъвове, но късно е, чадо. СДС просто довърши започнатото от БСП. По онова време Продев бе вече в немилост - ту го уволняваха, ту пак го връщаха, ту спираха парите за заплати. Сменяха се и задължените на БСП собственици. Сигурен съм, че ако можеше, Продев би дал друга насока на изданието. Но не можеше. Това бе орган на първоначалното натрупване на капитала.
Затова аз напуснах “Дума”
през есента на 1991 г.,
когато той бе на върха на славата си. Това напускане се оказа ляв ход. В този вестник не бих могъл да публикувам статиите, които написах през следващите 30 години.
Сега ми е смешно, като чета воплите на едни дами по “вестника на Продев” в какви лоши ръце той попаднал бил напоследък. Първо, тези дами нямат нищо общо с “вестника на Продев” в периода на неговия възход и много общо с неговия упадък. Ако искате да разберете какво беше “вестникът на Продев” през своята една-единствена силна година, уважаеми социалисти, поканете неговите все още живи създатели – моя милост, Димитър Шумналиев, Румян Георгиев. Както и куп репортери, които живяха и кипяха в неговото раждане, а после го напуснаха и дойдоха предимно в “24 часа”.
Цялата работа ми напомня стария анекдот за архитекта, който проектирал морски фар. Отива той да провери строежа и какво да види – дълбока дупка в земята! “Ама ние спазваме стриктно чертежите! – оправдава се техническият ръководител и слага листовете на масата. – Ето, виж!”
“Идиот! – вика архитектът и обръща чертежите наопаки. – Фар не се строи от горе на долу, а от долу на горе!”
От долу - на горе значи от народа към елита. Така се прави и преход, и модерна икономика, и демокрация, и вестник. Обратното е дупка в земята.
