Ако заравя главата си в пясъка
като щраус, задникът му се вдига
нагоре
Някои хора се чудят:
“Ти пък откъде изникна
борец за правда и свобода.”
Казвам: Такъв съм от 2008 г.
Имам стратегия за развитие
на културата от 4 точки.
Ще се боря тя да влезе
в законодателната власт
Всяка една роля е
предизвикателство,
което чакам
с нетърпение
Уговорката за това интервю стана във вторник следобед. Знаех, че Филип Аврамов е нещо болен, но той побърза да ме успокои: “Не е COVID, защото ако беше, сега може би вече нищо нямаше да ме интересува. А след като си имал температура над 39 градуса, 37,5 изглеждат като пролетна песничка...”
- Г-н Аврамов, вие първи имитирахте видеоклипа на министъра на културата Атанас Атанасов във фейсбук. Дори Бойко Борисов беше след вас. Какво ви вдъхнови, за да го направите?
- Вдъхнови ме самият министър Атанасов. С това, че 30 години в политическия ми живот не съм виждал такова изпълнение. То беше достатъчно нелепо, за да не направя нещо по въпроса. Моето видео, няма да обяснявам какво е, задава въпроси.
За съжаление, няма отговори все още. Но това няма да ме спре от исканията ми, които приложих веднага в понеделник, когато давах интервю. И нито на йота не съм мръднал от тях и ще продължа да искам, от която и да е власт. Ако ще и космонавти или микробиолози да дойдат да ни управляват, пак ше поискам това, което искам от 30 години.
- Някой помогна ли ви в грима, в подготовката на образа Просто Фильо, в сценария?
- Министърът наистина се беше постарал. При толкова добър материал, наистина ужасно добър материал - и му благодаря за това. Толкова благодатен, толкова всестранно развит материал... Прекрасен! Заслужава си да бъде отбелязан.
Гледах го четири пъти и в същото време мислех за моя текст, който да е подходящ за случая. Защото това нещо не е за изпускане. Особено когато правя стъпки отпреди шест месеца. Някои хора казаха: “Я! Изведнъж какво стана?! Не е изведнъж, дами и господа!
Хората, които ме познават,
знаят на какво съм
способен
Наскоро отбелязах едно клипче отпреди 6 години, в което отказах да работя за Министерството на културата, докато министерството не изплати дължимите суми. Беше преди премиера, с Теди Москов седяхме в едно студио. И сега някои хора се чудят: Ти пък откъде изникна борец за правда и свобода?! Мога да им кажа, че не е и отпреди 6 години!
- А от коя година е?
- През 2008 г. дадох интервю, в което говоря за тези неща. Така че нека не се учудват моите критикари за какво и как се е стигнало дотук. И сега изведнъж един министър така хубаво да ми вдигне на мрежата.
И обещавам, че ако друг министър си позволи такова нещо, по същия начин ще се постарая максимално точно и обективно да го представя пред обществото. Па макар и след това да има извинения от рода: “О, не, то беше нарочно...” И моето с клипа беше абсолютно нарочно за разлика от неговото.
- Каква беше реакцията в социалните мрежи след излъчването на вашия видеоклип? Какви бяха коментарите?
- Реакцията беше повече от ясна. Започнаха да политизират проблема. Няколко пъти ги молих да оставят място за моите колеги, които наистина имаха проблеми. Можете да видите под поста ми, всичко е явно, освен ако хората не са си изтрили своите собствени глупости.
Имаше големи обиди от анонимни хора най-вече. Но аз на всички написах: “За мен вие сте анонимен, докато не се изправите на крака и не станете човек със собствения си облик, ще бъдете незначителен. Благодаря ви за вниманието”.
- А по телефона обаждаха ли ви се?
- По мобилния телефон ми се обадиха много хора, които не ми се бяха обаждали години наред. Бяха с особено зарадвано чувство, че някой някъде си е позволил да каже такова нещо. Искам да каже нещо и по този повод.
По отношение на моята гилдия - не разбирам страха, който съществува, но мисля, че е адски погрешно да се постъпва по страхлив начин. Аз лично нямам какво да загубя, но от тези мои истини може да спечели колегията. Да спечелят и тези колеги, които са в страшен летаргичен сън. Те са представители на статукво, в което никога не искам да бъда и да присъствам. Лигата на мълчеливите е далече от мен. Аз не мълча...
- Обадиха ли ви се от Министерството на културата след излъчването на вашия видеоклип?
- Не. За разлика отпреди 6 години, когато ми се обади г-н Боил Банов, тогава министър на културата, и разсъждавахме въху темата. Сегашният министър си мисли, че като чете приказки на децата, ще стане по-хубаво. Но то не става по-хубаво, защото, както знаем, ние не сме щрауси и когато си завреш главата в пясъка, дупето ти остава отвън, и то за общо ползване.
- Очаквате ли министър Атанасов да реагира на предложенията ви и заплатите на артистите да станат поне 1 800 лева?
- Очаквам в петък, понеже той обеща, че всеки петък ще прави видеоизявления, да го направи. Ако не го направи, значи не е чул едно важно изявление. Защото аз говоря и за начина, по който той да измие срама. А то е само с пари. По никакъв друг начин, особено за младите колеги.
Трябва да заявя, че аз съм се доказал и се научих през годините да не разчитам на Министерството на културата. Защото, когато бях млад и в Народния театър паднаха мои представления,
осъзнах, че живея
с минус 25 лева на месец.
Буквално!
Така че аз не искам тези млади колеги да се отказват от правото си да бъдат хора. Но ще кажа и нещо друго. “Да бъдеш човек; не е лесно да си човек”, както се пее в една песен. Първо трябва да се изправиш, да повървиш малко на краката си, да се изтърсиш от калта и да продължиш да искаш.
Тези млади хора, ако си затраят сега, ще се принудят да си траят цял живот, което е нетърпимо. За мен това не е точният живот на човека от изкуството. На човека, който може да си позволи да казва истината по всяко едно време.
Защото каквото и да си кажем, именно изкуството, единствено и само то, може да покаже истинското лице на всички политици, на всички несъвършенства в обществото, на всичко това, което мразим и не искаме да ни се случва.
- И все пак исканията не са ли политически?
- Не са политически и много искам хората да разберат това. Колкото и да се опитат да свържат моето име със сегашните управляващи или с бъдещите такива - моите искания не са политически и никога не са били.
Това, че съм подкрепил един или друг кандидат от някоя партия, е било поради мое лично пристрастие.
Както например с г-жа Йорданка Фандъкова. Подкрепих я, защото тя единствена през тези 30 години въведе допълнителното материално споразумение, от което актьори се възползваха, живнаха и започнаха да правят театър. Но това вече е въпрос на мой личен избор. Не мисля никого да убеждавам, нито да пропагандирам с каквото и да е било, моите искания са в 4 точки.
- Кои са тези 4 точки?
- Ето ги:
1. 12-годишна стратегия за развитие на културата.
2. Закон за меценатството.
3. Закон за авторското право, което да дава много повече пари на хората, които се занимават с изкуство.
4. Закон за радиото и телевизията, който не е променян от 1998 г.
Всички тези законови неща ще дадат, надявам се, малко спокойствие по отношение на средствата. Това са моите неполитически искания към всяко правителство оттук нататък. И аз всячески ще се боря това да влезе в законодателната власт, независимо дали имам подкрепа, или не. Засега нямам огромна подкрепа на мои колеги, което ме притеснява какво ще стане занапред. Но да не забравяме, че викът “Напред!” винаги се чува някъде отзад...
- Ако ви дадат право вие да изберете човека за министър на културата, кого бихте посочили?
- Никого!
- Тоест в България няма подходящ човек за този пост, така ли?
- Не. Бих посочил примера на Стефан Цанев, когото преди време поканили да стане министър на културата. Той казал: “Да, ще дойда, ако вие отделите средства, колкото отделяте за полицаите, за учителите... Тоест минимум 1,5% от брутния вътрешен продукт. Тогава който иска, може да стане министър.
- Петата е единственото уязвимо място на Ахил. Затова ли избрахте да бъдете трън точно в петата на Министерството на културата?
- Да, защото другата възможност е в едни други меки части да влязат, а там вече ще се схване по друг начин... Така че точно петата избрах. И ако тази пета не е подходяща, ще продължа да бъда трън. Няма да престана, колкото и тролове да ми пращат в интернет. Както и да внимавам от днес нататък, защото,
макар че COVID поотмина,
ще държа метър и половина
дистанция от хората,
тъй като не знам кой с какви
намерение е вече
- Не се ли боите, че тази ваша позиция ще се отрази зле на актьорската ви кариера?
- За съжаление, през целия ми живот се случва така - когато потърся подкрепа, да я няма. Сигурно ще се отрази по един или друг начин. Но имайте предвид, че оттук нататък и аз ще стана вълк. И колкото повече съм единак, толкова по-добре за мене.
Излиза нов материал, който се казва “Защото съм известен”. Писал съм го само за собствения си живот. Ако оттук нататък това е цената, която трябва да платя за цялото ми арогантно държание и за всичко, което искам - пак казвам: Готов съм да платя. Ще си напиша шест моноспектакъла и ще изиграя само тях, ако е нужно.
- Вие сега на свободна практика ли сте, или сте в някой театър?
- Аз съм в трупата на Малък градски театър “Зад канала”.
- Играли сте в почти всички столични театри, а също и в Смолянския. Защо е тази динамика, каква е причината за тези чести смени?
- Защото, ако си заслужава някой проект, го правя, ако не - просто не се занимавам въобще с него.
- Сега в МГТ “Зад канала” добре ли се чувствате?
- Да, от години се чувствам добре в него. Хубава среда, чудесни колеги. Пиесата “Без асансьор”, която играем с Ивайло Христов, за мен е страхотно удоволствие. Щастлив съм, че ми се случи това. Всички билети до края на май са продадени.
Освен ние с Ивайло играят и двама млади колеги - Мак Маринов и Леонид Йовчев. Двамата са главните инициатори на моята страхотна акция.
- В какъв смисъл Мак Маринов и Леонид Йовчев са главните инициатори на вашата страхотна акция.
- Защото всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че не могат да си купят хляб. Тези двама колеги седят срещу други двама, които са се доказали, и нямат пари.
Наскоро седях на маса с две други колежки от Русенския театър, които по същия начин нямаха пари. И те ми разказаха за други свои колежки от провинциални театри, в които условията не са по-различни, а навсякъде е едно и също. Така че тези млади хора нямат особена алтернатива и цялата борба е по някакъв начин да им се помогне. Затова смятам, че трябва да се отделят повече средства за заплати.
- Снимали сте се в около 30 филма и сте играли в много театрални постановки. Кога си повярвахте, кога се сдобихте със самочувствието, че сте добър в професията?
- Честно казано, все още не съм го придобил. Всяка една роля е предизвикателство, което чакам с нетърпение. Лично аз не решавам дали съм добър, или не. В целостния продукт, който се изнася напоследък, има страшно хубави български филми и призовавам всички да отидат и да ги гледат, защото си заслужава. Ето това е основната идея. Както и театри, които са стойностни, които има какво да кажат на публиката, които са различни. Но най-важното е с добри актьори. От хора, които разбират тази професия
- Защо и как Робърт де Ниро стана вашият идол?
- Робърт де Ниро не е само мой любимец. Той е любимец на много поколения. Той е страхотен актьор и аз приличам на него. Или той прилича на мен? Не знам. По някакво стечение на обстоятелствата явно хората не сме чак толкова различни. Ето виждате и в Америка, и в България може да се случи. Така че Де Ниро е велик актьор. Аз не съм.
- Какво е семейното ви положение в момента.
- Семейното ми положение е две деца от две жени.
- Имате ли девиз?
- Нямам определен девиз. Но то и без това от всички страни ни заливат все с девизи. Нека всеки да си избере сам.
P.S. Докато подготвяхме интервюто за печат, излезе информацията, че делът на разходите за култура ще е само 0,4%.
Ето коментара на Филип Аврамов:
- Когато едно правителство дойде на власт, най-напред си вдига заплатите. Аз обаче питам: Какво следва, ако това правителство не си изпълни обещанията? За всички ни е ясно, че нищо не следва.
Биха ли могли нашите политици да вземат решения и да ги изпълняват? Ако някой сенатор в Римския Сенат се изправи за някакво обещание и каже: “Аз съм залогът”, но обещанието не бъде изпълнено, главата на сенатора хвръква в буквалния смисъл на думата.
В програмата на партия “Продължаваме промяната” беше заложен 1 (един) процент от БВП за Министерството на културата.
В момента ни залъгват с 0,6%, а в следващите три години щял да се задържи на 0,4. Какво да направим ние, обикновените хора, с всичките тези политици, които се изсипаха през последните 30 години и не спазиха своите обещания към избирателите и към обществото на България въобще.
Аз имам много въпроси, които засега нямат отговор.
Сегашните и бъдещите управляващи биха ли приели закон за спазени обещания към своите избиратели?
Биха ли се съгласили да гласуват такъв закон, при който, ако не спазваш своите обещания, да напуснеш политическата сцена завинаги. И никога повече да нямаш право да се появяваш в политически формации.
Защото в крайна сметка в парламента, както го познавам, влизат едни и същи хора, които отново не спазват своите обещания.
Но проблемът с културата е назрял и с особена ярост искам той да се реши. Искам да попитам за това бъдещите управляващи, защото тези сега няма да го решат. Те ще са поредните, които няма да спазят своите обещания.
Има ли някаква възможност в България да се създаде закон за спазени обещания. И дали това ще бъде валидно за предстоящите избори, за по-предстоящите и т.н.
И да се носи наказателна отговорност при неспазени обещания!
