От общините в топ 10 по доходи 9 са малки. Край София, Пловдив и Варна се образува индустриалната периферия с добро заплащане
Пандемията не се е отразила толкова зле на доходите, колкото се очакваше
Къде са най-високите заплати в страната в годината на пандемията? Нека уточним, че под “доходи” не разбираме само заплати на наетите, а и пенсии и помощи. Тук обаче гледаме само заплатите на наетите.
Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва наетите в частния и в обществения сектор. Имаме и по-дълъг ред данни – за периода 2016-2020 г.
Най-общият извод е, че има продължение на тенденциите в заплащането и доходите по общини, които повтарят предишни години.
Динамиката не се е променила кой знае колко много, но за първи път от 5 г. регистрираме свиване на заплатите в по-големи общини като Своге, Лъки, Суворово. Повечето общини обаче продължават позитивния тренд отпреди пандемията. Най-бързо растящата средна брутна месечна заплата в България за 2020 г. е
в общините с нови
инвестиции в
минната индустрия - Брезник и Крумовград. Инвеститорите в този отрасъл обикновено се насочват към населени места, които преди това са били относително бедни. Затова и в Крумовград наблюдаваме почти стопроцентово увеличаване на заплатите в рамките на 5 г. Заплатите преди пандемията и инвестициите там започваха от 680 лв. месечно, в момента са стигнали 1250 лв.
Първото място по брутна работна заплата в страната е Челопеч - 2628 лв. На второ място е община Козлодуй (2336 лв.), следвана от Пирдоп (1936 лв.) и Раднево (1913 лв.). Столичната община е на 5-а позиция (1913 лв.).
Всеки би се запитал защо столицата е назад? Обяснението е, че Столична община е много голяма, докато традиционно високите заплати се получават в относително
малки общини, в
които има голямо
предприятие
В Пирдоп например това очевидно е “Аурубис” - водещ световен доставчик на цветни метали и един от най-големите преработватели на мед в света.
Докато в София имаме много голям пазар - годишно между 700 и 750 хиляди наети, разхвърляни в много различни икономически дейности. Разбира се, няма как да няма и по-ниски заплати - например в търговията на дребно, в хотелите и ресторантите и др. Обратното - в малки населени места с много силно предприятие, обикновено мина, преработващо металургично или пък енергиен комплекс като в Козлодуй, Раднево или Гълъбово, заплатите много бързо се вдигат. Неслучайно и Гълъбово е в топ 10 на най-високите доходи с 1830 лв. средна заплата. В топ 10 са и Девня (1745 лв.), Елин Пелин (1638 лв.), Панагюрище (1528 лв.) и Божурище (1540 лв.). Така за поредна година най-високите заплати в страната се оказаха в малки общини с големи работодатели начело на малка, силна индустрия с висока добавена стойност, като водещи са общините в Средногорието.
Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат: 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив.
Обяснението на този модел е просто - представете си какво място има за индустриални предприятия в рамките на самата Столична община. Тук мислим в понятието на по-широк икономически център, тъй като няма как една община с отделна икономика да се оцени без онова, което я заобикаля.
Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от
бурния растеж в
дигиталната сфера и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати. Такива са още Велико Търново, Габрово, Севлиево, Русе.
Като цяло положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2020 г. Средната заплата на наетите лица в 182 общини в страната бележи ръст между 40% и 60% за 5 г. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влизат Крумовград и Брезник, където средната заплата нараства съответно с 88% и 83% за периода 2016-2020 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 40-45%, принос за което има и динамиката в дигиталната сфера.
В седем общини заплатите на наетите намаляват през 2020 г., като спадове има например в Своге (-3% спрямо 2019 г.) и Лъки (-9%). Въпреки това редица малки общини отбелязват значителен ръст на заплащането на фона на общото забавяне, в това число вече споменатите Брезник (38%) и Крумовград (20%). В Столичната община повишението е с 9%, а от водещите икономически центрове най-добре се представя
Велико Търново
с 14% ръст в
годината на
пандемията
Оказа се, че тя е донесла по-малко негативи в зоната на доходите, отколкото сме очаквали. Влияние върху такава представа вероятно са оказали и самите работодатели, които имаха намерения да забавят заплащането, но през 2021-2022 г. това не се е случило почти никъде.
Това е любопитен елемент за нас, икономистите, защото видяхме едно много бързо връщане от високата безработица към много голямо търсене на труд и недостиг на работна ръка, което от своя страна, естествено, натиска нагоре и заплатите. В този смисъл прогнозата е, че през 2021 г. година може би ще регистрираме по-бърз ръст на доходите в сравнение с 2020 г.
Данните са от инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) “265 истории за икономика”
