Пенсиите да се вдигнат през стажа и промяна на швейцарското правило
Още акценти от интервюто с депутатката от ГЕРБ и бивша социална министърка:
Управляващите политизираха избора за гуверньор на БНБ. На моменти дори го криминализираха
За правителството законът е врата в полето
Искаме изслушване на външната министърка, за да разберем какви ангажименти са поети за Северна Македония
В плана за възстановяване има заложени корупционни бомби - тепърва ще гърмят
Минималната заплата да е 50% от средната, но да се чуе и бизнесът, който остана без адекватна подкрепа
Великденската добавка от 70 лв. е опит да се купи любовта на пенсионерите, но инфлацията вече изяде тази сума
- Г-жо Сачева, правителството обяви, че от 1 юли ще има реформа в пенсионната система. На масата на преговорите е вариант за увеличение с коефициент за стаж от 1,5 (в момента е 1,35), има и такъв за осъвременяване с актуален осигурителен стаж. Обсъжда се промяна на швейцарското правило, вдигане с по-висок процент от заложените в осигурителния бюджет 6,1%. Вариант е и да продължи да се дават добавки към преизчислените пенсии. Кой е най-справедлив?
- Не са ни известни намеренията на управляващите. Научаваме за тях от интервюта на социалния министър. Мащабна пенсионна реформа, която да е справедлива и всеобхватна, трябва да има отношение към финансовата стабилност на системата и държавата. Би трябвало да се потърси национален консенсус. Решението не може да дойде от една работна група, в която участниците са неизвестни. По всичко личи, че начинът, по който се предлага евентуалната реформа, ще бъде голямо фиаско и за пореден път ще използва надеждите и мечтите на пенсионерите. Притеснена съм какво ще се сложи на масата, защото решенията не могат да се въвеждат набързо - без национален консенсус, при това от 1 юли. Трябва да има достатъчно дълъг срок, за да се обмислят всички предложения. Ако се върви към реформа, тя да бъде от 1 януари 2023 г., защото трябва да си даваме сметка, че задълбочаваме все повече зависимостта на НОИ от държавния бюджет. Част от споделените предложения в публичното пространство са многомилиардни. С този темп, с който харчим по половин милиард на седмица, това е много сериозна заплаха. Самият факт, че фискалният резерв вече е стигнал до 4,7 млрд. лв. по данни на БНБ, показва, че Сребърният фонд също е под заплаха. Управляващите дължат много отговори и преди да ни предлагат мащабни пенсионни реформи, трябва да ни кажат какво е реалното състояние на пенсионните фондове и на НОИ. Това, което се случва в момента, буди повече тревоги, отколкото надежди.
- Все пак кое е най-доброто предложение?
- Със сигурност трябва да се запази принципът “принос-права”. Разумна ми изглежда комбинацията между увеличен коефициент за стаж и промяна във формулата на швейцарското правило. Тя вече не е особено адекватна заради нарастващата инфлация. Всички говорят за двуцифрено число, което се надяваме да не е 20%. Трябва да си даваме сметка каква е финансовата стабилност на пенсионната система, защото се подхожда доста лековато с надеждите на българските пенсионери и с това да се краде от бъдещето на всички работещи хора, които плащат данъци и осигуровки.
- Споменахте растящата инфлация, която всеки усеща по джоба си. Гърция даде помощ от 200 евро за бедни пенсионери и за семейства с ниски с доходи. Критикуваха ГЕРБ за раздаването на бонуси, а МС реши всички пенсионери да получат по 70 лв. за Великден. Това ли е правилното решение?
- Когато сме предлагали помощи за празниците, те са били за най-уязвимите пенсионери. Никога не са били за всички. Предложихме добавката за COVID да е за всички, защото тя засяга по еднакъв начин всички български пенсионери. Раздаването на тези 70 лв. е опит да се купи любовта на пенсионерите. Аз имам опасения, че това няма да стане, защото те вече са изядени от инфлацията.
- Изядено ли е вече и увеличението на минималната заплата, която от 1 април е 710 лв. Говори се за ново увеличение с актуализацията на бюджета през юли.
- Има резон да се говори за увеличаване на минималната заплата, както предлагат синдикатите. Трябва обаче да чуем и гласа на работодателите, които не получават адекватна подкрепа нито за цените на електроенергията, нито по отношение на ликвидността на българските компании, нито на секторите, които най-много бяха засегнати от коронавируса. Има само бомбастични обещания колко много инвестиции ще има, но виждате, че дори по отношение на растежа числата въобще не са благоприятни и в полза на правителството. То предложи икономически растеж от 4,8%, като през февруари се очакваше да стане 4%. Даже не е свършил април, а вече се очаква два пъти по-малко. При говоренето за доходи, пенсии, помощи трябва да си даваме сметка за финансовата стабилност. Да, правилната посока е да се увеличава минималната заплата. Да е 50% от средната, както сме подкрепили като държава директивата на ЕС. Това е правилната стъпка, но винаги трябва да си даваме сметка какви са нашите възможности.
- 900 000 българи между 16 и 64 г. нито учат, нито работят. Предлагате промени в Закона за заетостта, които да ги приобщят към пазара на труда. Как ще стане това?
- Една част от тези хора притежават умения, придобити неформално – като хоби или при работа без договор в различни сектори. В момента трудовите инспектори могат да консултират, да регистрират като безработни хората, които не учат и не работят, да им предлагат да придобият нова квалификация и да им търсят подходяща работа. С новите текстове ще им дадем възможност и да насочват към валидиране на получените извън училище умения. Това ще се случва в базите на Държавното предприятие “Българо-германски център за професионално обучение”. Обучението ще е до 18 месеца. Предлагаме да се осигурят средства за стипендии, транспорт и квартира за времето на курсовете. Предвиждаме Агенцията по заетостта да създаде регистър на неактивните лица, данните да се обменят между институциите. Важно е паралелно с прогнозирането да се правят и проучвания и анализ на трудовите ресурси в страната. Само така ще планираме правилно както политиките за заетостта, така и развитието на инвестициите в страната. В момента 160 хил. младежи нито учат, нито работят. Да, не можем да ги накараме да работят, но можем да направим всичко възможно, за да им намерим реализация.
- Предлага се социалните помощи да се обвържат с линията на бедност и да отпадне този обидно нисък гарантиран минимален доход от 75 лв. Ще се вдигне ли кръгът от хора, които получават помощи?
- Тази стъпка започна с нашето правителство. Ние я договорихме с ЕК в рамките на плана за възстановяване и устойчивост. Лансирахме и идеята да има Кодекс за социална закрила, който да увенчае една много по-сериозна реформа в социалното подпомагане. В плана е договорено социалните помощи да станат 30% от линията на бедност до 2024 г. Така ще се увеличат и хората, които ги получават. Очакваме да видим плановете на правителството за цялостна реформа в областта на социалното подпомагане. Това означава да се ревизират всички социални помощи, включително семейните помощи за деца, и да се върви към кодифицирано законодателство. Има политически условия, които трябва да се изпълняват. Едно от тях е да има Кодекс за социална закрила и реформа в системата за социално подпомагане, а правителството не прави стъпки по тях. То изпусна и възможността за аванс и в момента няма друг избор, освен чрез държавния бюджет да започне изпълнение на Плана за възстановяване и след това да чакат верификация. Ако не изпълняват политическите условия и ако не провеждат процедури спрямо европейското законодателство и не са достатъчно бързи, за да правят процедури от порядъка на 1 млрд. лв. на месец, може да се окаже, че няма да получим пари по Плана, а просто ще авансираме част от проектите със собствени средства, което е възможно най-неблагоприятно.
- Има ли други неща в плана, които ви притесняват?
- Много са. Той бе наречен изключителен, може би защото изключва една част от важните проекти - като тези за напоителни системи. Той удари тежко и земеделието. В енергетиката имаме много критики. Заводът за батерии, който Асен Василев каза, че ще прави с български производител, априори ще наруши европейското законодателство. Дори в комисия вицепремиерът заяви, че е готов да плати глобата от почти 250 млн. лв. Заяви го с такава лекота, сякаш ще извади тези пари от джоба си, а няма да са от тези на българските данъкоплатци. Притеснява ни изваждането на ЕСО и “Булгартрансгаз” от БЕХ. Многократно водехме разговори с ЕК и сме отстоявали на всички искания в тази посока, защото смятаме, че това не е българският национален интерес. В началото на 2020 г. Народното събрание прие решение, че трябва да направим всичко възможно, за да запазим максимално дълго въглищните централи. И изваждането на ЕСО и “Булгартрансгаз” от БЕХ е в разрез с това решение. Не се учудвам на поредното нарушаване на закона, защото за тези хора законът е врата в полето. Всичко е техническа подробност и ние трябва да си затваряме очите, защото, видиш ли, те просто правили промяна. Притеснява ни и този държавен телеком, защото бяхме предвидили инвестиции, които да се правят от компаниите, за да има широколентов и достъпен интернет за всички. Това изключваше държавно участие и възможности за корупция. Говорим за инвестиция от 700 млн. лв. Намаляването на парите за българския бизнес с 230 млн. лв. и трансформацията на грантове в кредити също са притеснителни. Този план беше крит. Не беше представен нито в парламента, нито на социалните партньори. В него има заложени много корупционни бомби, които тепърва ще гърмят. Направен е недалновидно спрямо българския национален интерес. Това също не ме учудва, защото самият премиер е български гражданин от август м.г. Понятието “български национален интерес” за хора, расли в чужбина, може би няма същата стойност като за хората, които истински обичат България.
- Българският национален интерес ще е гарантиран ли в позицията ни със Северна Македония, чува се, че е изтъргувано падането на ветото срещу плана за възстановяване.
- Ние не знам какво точно се случва с позицията ни, защото непрекъснато се сменят и смесват разнопосочни послания. Някои от коалиционните партньори дори загатват, че е имало сделка за плана. Надяваме се това да не е така. През тази седмица ще поискаме изслушване на външния министър, за да знаем какви ангажименти са поети. Тук имаме ясна позиция на Народното събрание, както и на КСНС. Би било крайно нелогично Кирил Петков отново да приеме това за техническа подробност и да го пренебрегне.
- ГЕРБ ли ще реши драмата на управляващата коалиция за гуверньор на БНБ?
- Не знам откъде тръгна тази мантра. Никога не сме заявявали подкрепа за някого от кандидатите. Ще вземем решението си в последния момент спрямо това, което се случва. В момента наблюдаваме провал, защото управляващите политизираха избора. На моменти дори го криминализираха с тези странни есемеси, които се изпращаха, и обвиненията, които си разменяха за корупция. Буди изумление защо се приема, че г-н Каримански има безупречна репутация, когато е председател на комисията по бюджет и финанси, но има проблем с репутацията, когато е кандидат за управител на БНБ. По същия начин е странно желанието на Андрей Гюров, който е председател на ПП на “Продължаваме промяната”. Не е ясно дали той има политически, или кариерни амбиции. И двамата има за какво да се критикуват. Когато сме носили отговорност, сме предложили човек с профил, който отговаря на висотата на тази позиция-неоцветен политически, изцяло с кариера във финансите, консервативен и разумен и за чиято работа няма критики през последните почти 7 г. Такова бе становището на ГЕРБ, когато бе на власт, такова е становището на ГЕРБ и сега, когато е опозиция.
Визитка:
Родена на 2 ноември 1973 г. в София
Магистър по връзки с обществеността от СУ “Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика
От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия
От 2016 до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов
От 2017 до 2019 г. е зам.-министър на образованието и науката
Министър на труда и социалната политика в кабинета “Борисов” 3
Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
