Гледайте делата, не видеата
Панорамата на вътрешния двор на министерството е малко към италианския неореализъм
Поредният “взрив” в социалните мрежи - видеото, което министърът на културата качи в социалните мрежи, за да благодари на всички, поздравили го за личния му празник. Има ли право - разбира се, че има. В последните две години точно този начин на общуване и на
споделяне на
радости и тъги
се превърна в
нещо обичайно
Гледахме професионално заснети цели концерти и театрални представления, провеждаха се премиери на книги онлайн, клипчета с презентации на лично творчество и всякакво налично такова та до как точно си мием ръцете, бяха не само ежедневно присъстващи, но и някак станаха общоприети. Някои те заинтересуват, повечето отминаваш, без да ги отваряш, таймлайнът си върви като реката на Хераклит.
Едно е обаче пълноправните обитатели на социалните мрежи да споделят с подобните си своите лични вълнения, съвсем друго е, когато това направи член на правителството. Аз няма да укорявам министър Атанасов. Така е решил, така е направил. От биографията му, колкото и оскъдна да е тя за неговите трийсетина години, знаем, че е завършил Whitman College в САЩ, където е приет с пълна стипендия
и е един от 3-те
процента с
най-висок успех Министърът е актьор, тъй щото има сценично поведение. На сцена и на екран не съм имала възможността да го гледам, но във фейсбук, а и на видеостена на собствената ни премиера с Добромир Банев, когато представяхме “Абсурдни времена. Нецензурираната версия”, той лично и прочувствено ни поздрави именно по такъв начин, тоест имам право да коментирам. Просто се опитвам да хвана генезиса на видеосподелянето и видеообщуването. Навлезе си с пълна сила в живота на цялото човечество. И няма никакво намерение да отстъпва. Светът беше едно голямо село, което обаче изведнъж се оказа по-затворено от някое обезлюдено и труднодостъпно населено място на собствената ни територия. Без реновирано читалище. Причините ги знаете. Аз по презумпция недолюбвам гракането в общия хор. Дори мнението ми да съвпада с общото. Защото най-лесно е да сочиш назидателно някого, хеле като пък е на по-високо от твоето място, където е и по-ветровито. От друга страна, високопоставеният човек има моралното задължение да следи много внимателно своите прояви. Особено публичните и по-фриволните.
Да приемем,
че г-н Атанасов
просто е влязъл
в роля
(Не забравяме, че се е изучил за актьор, нали?) Панорамата на вътрешния двор на МК е малко къмто италианския неореализъм, погледът е почти като на Нино Манфреди в “Хляб и шоколад”, заваленият изговор препраща към Марлон Брандо в “Кръстникът”... Иначе - какво толкова, човекът благодари по начин, който отдавна е навлязъл в компютърното ни битие. На неговата възраст това е повече от нормално. Но тук веднага идва въпросът: “От министерското кресло ли е редна подобна проява?” Актьори, режисьори, културни дейци и обикновени ползватели на мрежата вече изказаха своите си гледни точки. Повечето - яростно критични. Самият министър от екрана вчера заяви, че смята да превърне
видео
споделянето
от кабинета си
в ежеседмична
практика
Като в оная притча за равина, който трябвало да реши спор, казал и на двамата опоненти, че всеки един от тях е прав, а на жена си, която го апострофирала как така, отвърнал “И ти си права”, аз ще реагирам - прави са. И едните, и другите. Всеки сам за себе си. Моята правда е библейското “По делата им ще ги познаете.” Делата, не стриймовете, ако и те да са своего рода дело. Преди време, в началото на мандата и на публичните изяви на г-н Атанасов казах пред БТА, че младостта не е порок, че човек се учи, стига да си избере добри учители, стига да си подбере добър екип, защото ръководната длъжност е екипност, задължително.
Никой не може
да знае всичко, независимо на каква възраст е. Разбирам желанието на един млад човек да бъде приеман като част от народонаселението, разбирам огромната роля на електронните медии ( помните ли как Барак Обама проведе кампанията си и спечели президентските избори?), разбирам, разбирам... Но разбирането означава да отделиш зърното от плявата. Та бих препоръчала на културния министър по-малко да се усмихва широко и повече да работи с широк размах за културата в цяла България. Защото винаги в главата ми е онази фраза на Шекспир “Усмивките крият кинжали”. А кинжалите имат способността да се обръщат. Вероятно малцина знаят какъв е девизът на колежа, чийто възпитаник е Атанас Атанасов, затова го споделям тук: Per ardua surgo. В превод от латински (с гугъл преводач, да ме прощава проф. Герджиков) - “През трудностите се издигам”. Разчитам, че министърът на културата го знае. И се ръководи от него. Защото именно българската култура трябва да бъде въздигната от праха и пепелта. По много трудния, но задължителен начин - достойният.
