Русия и НАТО се оказаха необходими един на друг – като врагове
Очаква ни тежка и продължителна международна конфронтация и рязка милитаризация на международните отношения
- Освен Украйна кои региони в света може да наречем горещи точки и как войната в близост до нас би могла да рефлектира върху развитието на други тлеещи конфликти, г-н Кючуков?
- С всяка изминала година светът става все по-несигурен. И това се оформи като устойчива тенденция от началото на века насам.
Цели региони са дестабилизирани от войни – при това задълго, броят на т.нар. провалени държави наближава двуцифрени стойности, картата е изпълнена с горещи и замразени конфликти.
За разлика от студената война, когато конфронтацията имаше ясно очертана линия на съприкосновение, сега конфликтите са разпръснати, не са затворени в рамките на една държава, а се развиват като регионални.
А когато става дума за глобално противоборство – то след Украйна като следваща точка на ескалираща конфронтация между водещите глобални играчи се очертава Тайван.
- Свидетели ли сме на края на глобализацията такава, каквато я познаваме, на фона на тези разпръснати конфликти? И на нейно място какво идва?
- Глобализацията е обективен процес, свързан с технологичната революция и тя не може просто да бъде отменена. Информацията, комуникацията, свободното движение на капитали не могат да бъдат затворени в национални граници.
Откатът, който се наблюдава в момента, е по-скоро форма на своеобразен политически неолудизъм: както лудитите преди два века са се опитвали да спрат промишлената революция, чупейки машините.
Но според мен вече може да говорим за началото на края на “дивия етап” на глобализация. Процесът на глобализация идентифицира значителни нерегламентирани пространства – без ясни правила на играта. Най-типичен пример за това е интернет пространството.
И договореността за налагането на единен данък върху дигиталните платформи, както и опитите за регулиране съдържанието на социалните мрежи са първите опити в тази посока.
За да е ефективна и недискриминационна обаче, тази регулация трябва да бъде на глобално ниво, договорена с участието на всички държави – тя не може да бъде приемана като корпоративна или национална и след това налагана като универсална. Най-предметно казано: правилата за функционирането на “Фейсбук” (и всяка друга платформа) не могат да бъдат създавани и контролирани от “Фейсбук”.
- Руският президент Владимир Путин на практика вдъхна нов живот на НАТО, след като преди време френският държавен глава Еманюел Макрон заяви, че де факто алиансът е в мозъчна смърт. Задават ли се други военно-политически блокове като контрапункт на НАТО?
- С войната в Украйна Путин направи най-големия подарък на САЩ и НАТО. Но процесът беше двустранен.
Русия и НАТО се оказаха необходими един на друг – като врагове. Като образът на външния враг бе използван и от двете страни за вътрешна консолидация: за Русия – национална; за НАТО – международна, на партньорите. Една от най-съществените промени в международните отношения след края на студената война е, че с отпадането на баланса на силите на преден план все повече излиза просто силата.
Което логично води до геополитическо преконфигуриране и оформяне на нови съюзи в отговор на новите водещи противоречия. И до борба за сфери на влияние.
Изместването на противоборството в посока САЩ-Китай имаше като пряк резултат постепенното американско дезангажиране от Близкия изток и превръщането на Индо-Тихоокеанския регион в основно стратегическо поле. Което веднага доведе и до новия съюз АУКУС – Австралия, Великобритания, САЩ.
- На какви геополитически тенденции ще ставаме свидетели в следващите години?
- За по-малко от три десетилетия след разпада на двуполюсния свят международните отношения преминаха през кратък период на моноцентризъм, за да се очертаят ясните контури на един многополюсен свят.
Пандемията и войната в Украйна катализираха процесите и обърнаха тенденцията в посока на нова двуполюсност. Тя се конструира около борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай, която ще бъде дългосрочна и ще определя динамиката на международните отношения за десетилетия напред. Беше направен опит тя да бъде идеологически проектирана по оста “либерални демокрации – авторитарни режими”.
Този опит се оказа неуспешен, доколкото се видя, че според американската администрация дори членки на НАТО като Турция и Унгария не покриват критериите за демократичност. Войната в Украйна върна разделението от идеологията и ценностите в полето на геополитиката, като вече разделителната линия е “за” и “срещу” Русия. От което печели Китай, който от “лидер на авторитарния свят” се превръща в необходимо междинно звено между дълбоко конфронтираните Русия и “широкия Запад”.
- Кои държави или континенти са във възходящ тренд и кои - в низходящ? Кои тепърва ще набират сила и влияние за сметка на други, които ще “залязват”?
- Оформянето на многополюсен свят доведе до свиване на влиянието на световния хегемон. И в САЩ има цяло аналитично течение – т.нар. диклайнисти, които обосновават обективния характер на тези процеси и търсят алтернативи за американската политика в тези условия.
От своя страна Китай е експанзионистичната сила – като тя вече оспорва американската доминация не само в сферата на икономиката, търговията и инвестициите, но и политиката, сигурността, международните организации.
Тоест противоборството става всеобхватно. Като предстои да видим дали то ще протича под формата на съревнование, при спазване правилата на играта, или като поредица от сблъсъци (политически, търговски и др.) от позиция на силата. Засега всичко сочи към втората опция.
Следва да се отбележи и новата роля на редица регионални сили, които постепенно се превръщат в глобални фактори – достатъчно е само да се споменат действията на Турция, Иран, Израел и Саудитска Арабия в Близкия изток, като техните позиции не задължително са в унисон с интересите на техните глобални съюзници.
Същевременно тенденцията към нова биполяризация не оставя място за неприсъединяване, а изисква консолидация зад САЩ – и това е американският отговор на нарастващото китайско влияние. Този процес отрежда ролята на младши партньори както за ЕС, така и за Русия – респективно на САЩ и Китай. И обрича на неуспех амбицията на ЕС за стратегическа автономност, т.е. за превръщането на съюза в самостоятелен глобален играч.
А един от геополитическите резултати от войната в Украйна ще бъде ангажирането на Европа и Русия във взаимно сдържане, което ще изисква огромни икономически, финансови и материални ресурси и от двете страни, развързвайки ръцете на САЩ и Китай за борбата помежду им.
- Задава ли се нов световен ред, за какъвто се говори в последно време. Как си представяте света в близките години?
- Руши се съществуващият следвоенен световен ред. Но не се създава нов на негово място.
Сегашният ред се основава на принципа на равноправието на всички държави (големи и малки, ядрени и неядрени) и се крепи върху международните институции (на първо място системата на ООН) и международното право.
Без съмнения светът е много различен днес от този преди осемдесет години и системата се нуждае от реформи. Те обаче са блокирани, като същевременно тя все по-очевидно ерозира и съществува риск от създаване на институционален и правен вакуум, т.е. свят без правила.
Базисни принципи като този за националния суверенитет и териториалната цялост се нарушават, Съветът за сигурност на ООН се заобикаля - например чрез “коалиции на желаещите”, международното право е пред катастрофа – пренебрегва са дори основополагащ принцип още от римското право – че договорите трябва да се изпълняват (pacta sunt servanda).
Дори и самият термин “международно право” се подменя в “отношения, базирани на правила” – което е много различно: в първия случай става дума за общоприети, кодифицирани и правно контролирани норми, във втория – за едностранно формулирани и налагани правила.
Войната в Украйна буквално разкъса политическата и икономическа тъкан на Европа, издълбавайки дълбока пропаст в континента.
Независимо кога и как тя ще завърши, това, което ни очаква, е тежка и продължителна международна конфронтация и рязка милитаризация на международните отношения. Всичко това при неефективни международни институции, заобикаляно международно право, тотална липса на взаимно доверие. Иначе казано – отсъствие на политически диалог и стремеж към съвместно решаване на проблемите. Което отново и отново поставя вече екзистенциалния въпрос: как ще живеем заедно оттук нататък.
CV
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София.
Завършва Московския държавен институт за международни отношения.
Специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон.
От 1996 до 1997 г. е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет.
От 2005 г. до 2007 г. е зам.-министър на външните работи.
През 2009 г. става посланик в Лондон.
Директор на Института за икономика и международни отношения.
