4 правителства оставиха отпечатък в плана за възстановяване - това го имунизира при смени във властта
В четвъртък Европейската комисия даде положителна оценка на българския план за възстановяване, който предвижда 6,3 милиарда евро безвъзмездна помощ. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лично посети България, за да оповести одобряването на плана. На следващия етап планът трябва да се одобри от всичките държави-членки на Европейския съюз, но след положителната оценка на ЕК това вероятно ще се случи без проблеми.
Какво
пропуснахме
заради
забавянето?
България първоначално имаше амбицията да бъде сред първите страни, които имат готов и одобрен план за възстановяване. Това не можа да се реализира заради политическата нестабилност през 2021 г., когато се смениха четири парламента и четири правителства, две от които служебни. Реално през 2021 г. редовни правителства имахме само няколко месеца и те бяха или в предизборна, или в следизборна ситуация.
Не сме единствени със забавяне, шведският план също току-що беше одобрен, а нидерландският още е в проект, защото цели 9 месеца отне формирането на правителство след изборите миналата пролет.
Унгарският план
пък е блокиран, защото няма достатъчно реформи за върховенство на закона.
Но все пак забавянето има своята икономическа цена за България. Тя има две измерения. От една страна, през 2021 г. имаше възможност всяка държава с одобрен план за възстановяване да получи солиден аванс – 13% от цялото финансиране по плана. За България това бяха близо 1,6 милиарда лева, които можеха да подпомогнат бюджета през миналата година и да позволят по-сериозни антикризисни мерки при по-нисък дефицит и дълг. Този аванс е безвъзвратно загубен, тъй като получаването на аванс беше възможно само през 2021 г. След края на годината финансирането става по регулярния ред, т.е. първо се правят реформи, после се получава финансиране.
От друга страна, европейският фонд за възстановяване от 800 милиарда евро е много по-гъвкав от обикновените еврофондове и позволява на държавите да финансират проекти, започнати и преди одобрението на плана.
Могат да се
финансират дори
минали проекти,
стига да са стартирали през 2020 г. България можеше да започне реализирането на някои от безспорните проекти в плана още през 2020-2021 г. и до момента някои от тях можеха вече да са напреднали или дори приключили, съответно можехме да имаме реален антикризисен ефект точно в тежките години на коронакризата. Това не се случи. България обаче
както винаги
зае крайно
консервативна
позиция
и не допусна започването на нито един проект преди одобрението на целия план.
С две думи, идеята на плана за възстановяване беше да предостави спешно ликвидни средства на европейските държави и да им помогне бързо да стартират инвестиционни проекти и реформи, така че по-бързо да излязат от кризата. България изцяло пропусна този антикризисен елемент на плана.
Всяко зло
за добро?
Както се казва в старата поговорка, “всяко зло за добро”. Българският план за възстановяване беше одобрен сега, когато сме ударени от нова криза, свързана с войната в Украйна.
Пропуснахме да имаме антикризисен ефект от плана при предишната криза, но имаме шанс да постигнем антикризисен ефект при сегашната.
Първо, след като изпуснахме да получим аванс, сега финансирането по плана за възстановяване идва на траншове – но само след изпълнение на предвидените реформи. По този начин изцяло се реализира принципът “пари срещу реформи” и това ще окаже положителен ефект върху реформите, които бяха позамрели в България в последно време. През следващите 4 г. българските правителства, които и да са те, ще имат възможност да получават финансиране, но ще трябва да правят и реформи. Това е добре за страната, която все още има доста да догонва Запада.
Второ, забавянето на плана позволи четири различни правителства да оставят своя отпечатък в него. В този план има идеи от всички партии, управлявали през последните две години, а голяма част от проектите не са променяни – т.е. голяма част от плана е консенсусен между различните партии, което дава и една по-голяма устойчивост. Разбира се, винаги ще има спорове за отделни проекти, но основният фундамент на плана не е спорен. Това повишава шансовете
да се реализира,
дори при смени
във властта
през следващите години.
Трето, има шанс планът да помогне за преодоляване на последствията от кризата, тъй като значителна част от него е насочена към енергетиката. Енергийната криза е основен проблем в Европа в момента и ако се действа бързо, инвестициите могат директно да помогнат да се увеличи енергийната независимост на страната и да се намали цената на енергията. Положително е, че междувременно
се запазват и
въглищните
централи,
които в момента не просто помагат за стабилизиране на енергетиката, но и носят сериозни печалби.
Няма време
Планът за възстановяване предоставя големи безвъзмездни ресурси за инвестиции, но има един проблем – това не са нормалните еврофондове, за които има възможност плащанията да се правят 9 г. след началото на програмния период. При фонда за възстановяване всички проекти трябва да са договорени през 2022 и 2023 г. – а недоговорените средства ще се прехвърлят към други държави. Така че имаме по-малко от две години за договаряне. След това има още малко повече от две години за изпълнение и приключване на проектите.
Накратко, основното предизвикателство ще бъде времето. Но това също може да доведе до положителен ефект – българската администрация се задейства на по-високи обороти само когато има крайни срокове.
Но освен бързане е нужно и приоритизиране. Необходимо е да се даде абсолютен приоритет на тези проекти, които бързо могат да увеличат производството на енергия, да вдигнат енергийната ефективност и да помогнат за конкурентността на бизнеса, така че по-лесно да премине през външните шокове, идващи от войната.
