Орбан и Вучич спечелиха избори, но им предстоят болезнени решения - да разберат, че Русия ще е под карантина
Още акценти:
Кремъл ни смята за неприятелска страна, но в България не се схващаме като такава. Парадоксално е!
Да вземем поука от Гърция, която успя да постигне съгласие със СР Македония
Имаме проблем със сегашните партии, да създаваме нови не е решение, а политически радикализъм
Единствените аргументи Северна Македония да не може да започне преговорите за влизане в ЕС са в миналото
Стигне ли се до нови избори, много е възможно подкрепата за ПП да се разсее към други, по-малки формации, което би довело до разпокъсан парламент
- Виктор Орбан в Унгария и Александър Вучич в Сърбия спечелиха изборите. Какво показват тези победи, г-н Аврамов?
- И двете трябва да се разглеждат отделно. Сърбия е страна, в която очевидно без национализъм не може да бъдат спечелени избори. Сръбският национализъм се оказа политически назадничав и вреден за страната. Затова поне според мен победата на Вучич означава повече от същото за Сърбия и това не е добре.
Колкото до победата на Орбан в Унгария, тя е резултат от структурното му окопаване в унгарското общество и от това, че опозицията не е успяла да представи достатъчно убедителна алтернатива. Вероятно за г-н Орбан предстоят трудни времена в Унгария.
- И двамата са проруски ориентирани. Намирате ли някакъв геополитически знак в подкрепата за тях в родните им страни?
- Виктор Орбан е особен тип политически лидер - неговата назадничавост и авторитарните му уклони не го правят политик в орбитата на руската сфера на влияние. Неизбежно е за него и за Унгария да разберат, че Русия е в политическа изолация и оттук нататък руската държава ще функционира под карантина. Унгария не може да остане със сегашния си статут на европейска страна, ако подобно на Сърбия е политическо протеже на Кремъл.
Според мен Сърбия ще трябва да взима болезнени решения в тази посока, защото присъединяването ѝ към европейската цивилизация е политическо действие точно обратното на политическото ѝ приятелство с Кремъл.
- Има теза, че войната на Путин в Украйна спихва популизма. Дали?
- Не, войната в Украйна не спихва популизма. Войната прави много неща, най-важното от които е, че създава ясни цивилизационни граници. Ако до вчера си си мислил, че един човек е силен лидер, днес разбираш, че силата се изразява в безразсъдство, в липса на разум. От тази гледна точка войната по същество е неполитическо състояние. Схващането, че войната е продължение на политиката с други средства, е профанизация. Войната е отсъствие на политика. Който днес води война, вчера очевидно не е могъл да прави политика.
Политика е възможно да се създава там, където има различия и толерантност, там, където различията не се превръщат в агресия. Затова цивилизованите общества поддържат различията си, без да ги превръщат във войни. Това е едно от многото различия между европейската цивилизация и средновековния монголски тип разбиране за властта, което не си е тръгвало от Русия.
В Русия всичко, свързано с политиката и властта, не предполага съществуването на различия и алтернативи. И обратното - западният свят е плуралистичен и това се вижда по-ясно сега, във войната в Украйна. За съжаление освен на други неща светът се дели и на умни и на глупави хора. Глупавите разбират, че тече ток, чак когато бръкнат в контакта...
- Около позицията на България към войната в Украйна имаше вътрешни скандали - например дали да снабдяваме Украйна с оръжие. И без да го правим обаче от верен сателит на Русия преди, сега сме в списъка с неприятелски за нея страни. Това заплашва ли ни като държава и заплашва ли целостта на управляващата коалиция?
- Парадоксално е, че Кремъл ни смята за неприятелска страна, докато ние, вътре в България, не се схващаме като такава. Със сигурност трябва да си зададем въпроса кой е в идиотска позиция и да намерим отговора. Но схващанията на българското общество са такива, каквито са, и ние не трябва да се самобичуваме. Трябва обаче да сме наясно по въпроса дали сме цивилизован народ, или не сме. Ако смятаме, че вместо модерната медицина, основана на наука, трябва да се лекуваме с шаманство, да късаме треви и да си правим отвари от тях, игнорирайки медицината, тогава ментално ще се сме близо до такъв политическия светоглед, какъвто съществува в Кремъл. Защото политическото мислене и политическото общество не съществуват сами за себе си, а като част от обществената реалност и са съвкупност от действието на много на брой умове и възгледи. Така че от тази гледна точка ние сега имаме уникален шанс да видим, че онова там, на североизток, е много различно от това тук.
Трябва да си припомним и възрожденския идеал и политическата философия на Васил Левски, защото те са европейски, републикански, в тях няма султан и тиранин, там няма място за Владимир Путин. И ако днес Васил Левски трябваше да избира, изборът на Путин и Русия щеше да е на последно място за него, защото българският идеал за свобода е европейски и той е свобода и равноправие. Това е единственият отговор на въпроса за политическата стабилност в страната.
Ако четирите партии в изключително кохерентната управляваща коалиция работят в условия на взаимен контрол и търсене на баланс, тогава този съюз на хора с различни виждания, макар и крехък, ще просъществува. Ако обаче балансът се разбира като защита на феодални владения от вида “тези министерства са наши, няма да пипате в тях, а ние няма да пипаме вашите”, такъв тип коалиция ще създаде огроми дисбаланси. Резултатът ще са повсеместни грешки и политически безобразия, които неизбежно ще скъсят живота на правителството.
Тук е важно да си кажем, че политиците от всяка власт обслужват някакви интереси, застанали зад тях, но това не е самоцел на управлението. Важно е да има баланс и контрол между различните си съставки на властта. В това отношение четирите партии в управлението трябва да упражняват контрол една върху друга. Ако това не се случи, ще има опити за преконфигуриране в рамките на това управление. Няма да се учудя, ако международната ситуация, войната в Украйна и създаването на цивилизационни граници наложат довчерашни яростни противници да трябва да влизат в коалиция в това Народно събрание.
- Има натиск СР Македония да започне преговори за членство в ЕС още през юни, за което ветото, което България ѝ наложи, е пречка. Как се вписва геостратегически този натиск във войната в Украйна?
- Единствените аргументи Северна Македония да не може да започне преговорите за влизане в ЕС са в миналото. Каквото и да си мислят северномакедонците по отношение на цар Самуил, това винаги ще бъде пожелателна политическа реалност. И тя ще остане пожелателна. Това обаче не би трябвало да е пречка България да натиска спирачката пред началото на преговори за РС Македония за влизане в ЕС. Има различни форми на “не” и по отношение на тях е важно да се поучим от съседите си, например Гърция, която ги използва, но цивилизовано, и постигна съгласие, като прекръсти БЮРМ на Северна Македония. Гърция успя да накара една държава да си смени името с рационални аргументи.
Ние се караме със Северна Македония на ирационална плоскост и това в ментален план има много общо с войната в Украйна. Тази война е в резултат на ирационалните виждания на политиците в Кремъл. Северномакедонците искат да правят политика въз основа на историческа ирационалност. Те искат да променят миналото и рискуват да повредят бъдещето си. Ние в България не трябва да правим същото. Важно е да покажем, че можем да правим политика, основана на рационалността на днешния и утрешния ден. Това е голямо предизвикателство за нас. Ако ние се държим като северномакедонци, тогава на масата за преговори ще си говорят или едни северномакедонци с други северномакедонци, или едни българи с други българи. Ние очевидно не сме северномакедонци. Важно е да се държим като рационални европейски българи, които са преодолели комплексите на миналото. България няма да преживява повече национални катастрофи. Не и като част от ЕС.
- Все повече анализатори хвърлят зарове кога ще са следващите нови парламентарни избори заради зачестилите конфликти в четворната коалиция - последният за това кой да оглави БНБ. Според вас ще съумее ли правителството да се удържи цяло на власт до местните избори през 2023 г.?
- Струва ми се, че има структурен проблем. Правителството работи в режим на микромениджмънт. В този смисъл рецидивите, начинът на управление като във феодална Европа, който виждахме при ГЕРБ, в някаква степен се запазват и в момента. Прилагане на ново политическо знание към управлението означава да бъдат заздравявани институциите, работата им да не зависи от виждането на един човек. Това означава премиерът и министрите не да въртят телефони, за да уреждат някакви неща, а да създадат организация в подопечните им структури. Важно е да има нива на отговорност и на взимане на решения, които министрите контролират, а не управляват директно. Ако институциите заработят, това управление няма да произведе положителни резултати.
- Май пак дойде времето на “бързите” формации - тези, създадени за по един-два месеца и печелещи избори. В момента се гласят две - едната е на бившия служебен премиер и министър на отбраната Стефан Янев, известен с нюансираната си позиция към Русия, а другата е на Мая Манолова. Откъде ще черпят електорална подкрепа и какви са шансовете им да прескочат бариерата с евентуална по-добронамерена позиция към Русия?
- В България политическите партии вече се наричат проекти, които черпят сила единствено от амбициите на лидерите си. Обратното е правилно - политическият процес да стартира от долу, тоест група хора да намерят общи виждания и да структурират политическо действие. Това, което се случва у нас, е създаване на политически племена, а не на партии. От тази гледна точка процесът ми се вижда грешен. И няма значение кой каква партия ще направи, ако тя е направена само заради него. Ако някой шепне в ушите на дадена популярна личност “Ти си страхотен - направи партия!”, това не е политика, а са психополитически отклонения. Струва ми се, че в момента няма основания да бъдат създавани нови политически формации. Факт е също, че т.нар. “Продължаваме промяната” не е политическа партия. Минали са само четири месеца, откакто имаме ново управление, а мнозина бързат да правят нови партии и нови избори. Ние обаче имаме проблем със сегашните партии и е важно да решим него. Решението не е непременно да създаваме нови партии. Това е политически радикализъм, който не не води до нищо добро. Защото, да не забравяме, че в новите партии ще влязат вчерашните и завчерашните хора, други няма откъде да дойдат.
- Последните социологически проучвания показват 1 процент разлика между управляващата “Продължаваме промяната” и ГЕРБ. Какъв би бил резултатът от предсрочен вот, ако се случи до края на годината?
- Предсрочни избори може да има, ако една от партиите в управляващата коалиция оттегли подкрепа. Поводи за това ще има много. Колкото до намалялата декларативна подкрепа за “Продължаваме промяната”, това е закономерен процес. Тя беше стихийна, не беше подкрепа за добре структурирана партия. Проблемът обаче не е, че подкрепата за ПП е намаляла, а че тази за ГЕРБ не се увеличава. И ако вървим с хипотеза, че ПП губят подкрепа, много е възможно на следващите избори тя да се разпредели към други, по-малки формации, което би довело до разпокъсан парламент.
CV
Димитър Аврамов е роден през 1973 г. в Пловдив.
Магистър е по политически науки в Софийския университeт “Св. Климент Охридски”.
Има малък IT бизнес
През 2020 г. излезе книгата му “Новата държава”
