Ще го кажа направо: Обичам Русия! На тринадесетгодишна възраст прочетох „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Десетки пъти съм чел и препрочитал разказите на Чехов. Това е причината да възприема новината за необявената война в Украйна като удар, като тежко страдание, че тази Русия, която обичам, преминава в небитието. От нейно име говорят и злодействат хора, които не само не я обичат, но и очевидно се стараят да я унищожат. Да! Точно така – управляващите в Русия съвсем очевидно изпълняват добре обмислен план по унищожението на държавата си. При това се представят за православни, а резултатът от това е всеобщата ненавист към Православието у тези, които не го познават и не го разбират.
Най-потресаващото е, че у нас хора интелигентни и (на пръв поглед) нормално мислещи вярват и изповядват, че тази мерзка война защитава Православието!
Елементарна логика: началото на руското Православие е кръщението на Киевска Рус, извършено от Българската църква, към която Киевската митрополитска катедра принадлежи, както пишат за това големите руски историци Евгений Голубинский, Антон Карташов и в някаква степен осветлява Татишчев. А сега руски войски обсаждат и обстрелват Киев.
Значи някой се старае да откъсне корена на рускостта, защото тя е в Кръщението от 988 г.! И този някой минава за православен! Властта в Киев била прозападна, еретическа (поради организацията на признатата от Фенер за църква група около Епифаний), тя издевателства срещу украинците с руско самосъзнание. Добре, но с нахлуването разликите не се ли изравняват? Пролива се кръв и тези, които би трябвало да са братя по вяра и произход, сега са врагове! И това някой смята за случайно? Или вината е у нападнатите?
Друго: защо руснаците не печелят?
Имат всичко за една глобална война
Очевидно е, че ръководството не иска да спечели войната. То иска хората да се намразят, а от това да последва разпадът на Русия като верижна реакция. Как да си обясним, че Русия, която има сателити (а Украйна – едва ли), не е в състояние да подави ПВО на украинците още в първите часове на нападението? Всеки, който е служил войник, когато имахме армия, ще каже, че неспособността на руската армия е странна! Нали воюваше в Сирия, сега и в Африка, макар това да не е много известно. Има обстреляни войници, които трябва да са готови да заемат всички стратегически пунктове също за броени часове. Вместо това напред се пускат наборни войничета, които не знаят къде са и искат хляб от местните.
Следователно войната се води по странната логика на югославските войни при Милошевич, на Кадафи и Саддам. Общото между последните трима знаете ли кое е? Че са възпитаници на силите, които ги премахнаха!
Украинците в самата Русия са около милион и половина. Едва ли може да се очаква да останат безразлични, когато родните им места са изравнени със земята. А какво да мислят за себе си татарите например, които са около пет милиона, при това консолидирани и задружни? Да си въобразяват, че днешната власт има грижа за тях или че ще ги приласкае, ако решат да искат по-широка автономия? Ами чувашите? Мордовците? Ами руският Приморски край с Владивосток, който е китайски допреди някакви си сто и петдесет години? Няма ли да си направят правилно сметката китайците, които са вече първа икономика в света? Нали Путин преди няколко години им даде руска територия? Тихомълком – да не го усетят тези, на които инжектира национализъм.
В разгара на ковид пандемията страшно православната Русия не затвори ли храмовете? За разлика от немощната България.
Според официална статистика селското население на Русия е малко над 25%, но в руския печат се говори за 15% и то при положение, че страната не е индустриална сила. Значи
Русия основно внася храна срещу газ и нефт
Как да вярваш на управление, което няма грижа за прехраната на народа си? Какво ѝ липсва на Русия, освен волята на управниците? Земя ли, вода ли, или работна сила?
Какво консолидира руснаците в последните десетилетия? Общият враг – Западът, който се бори с Православието. Наистина ли Путин защитава Православието от Запада? Какво прави тогава в руските чартове лезбийският дует „Тату“? Масонството не процъфтява ли в Русия? Може ли да се вярва, че патриарх Кирил на своя глава се е прегръщал с папата? Значи Православието е за простолюдието и то в някакъв военнополеви вариант, нищо че на власт са същите, които си убиха последния император и садистично издевателстваха над свещеници, монаси и миряни. Или КГБ, чиито кадри управляват Русия, няма нищо общо със своите предшественици ВЧК, ОГПУ и НКВД?
Между Христовата Църква, на която Първосвещеникът е Самият Христос, и административната организация, наричаща се „църква“, понякога се появява разлика. Изглежда, че сме в края на човешката история, както я описва Апокалипсисът на св. Йоан Богослов. Сега повече отвсякога се вижда разликата между православие и клир и то не къде да е, а в Русия – призваната да защитава православието тогава, когато Поместните Църкви изцяло са били под османска власт.
Русия има православие, но неговата Църква е подчинена безкомпромисно на властта от 1721 година. Тогава масонът Петър премахва патриаршеската институция и назначава армейски офицер за ръководител на Синода, а длъжността му се нарича обер-прокурор! Държавата, създадена от Църквата на 16 януари 1547 г. с „Венчанието за царството“ на Иван Грозни, ползва Църквата като инструмент на своето управление. Москва става столица на държава наречена Русия не за друго, а защото точно там се установява катедрата на Киевския митрополит „и на цяла Рус“, поради монголското нашествие в XIII век. Венчанието за царството на Иван Грозни се признава със специална грамота, издадена от Цариградския събор на Поместните православни църкви от 1561 г. По тази причина и досега руският патриарх не се нарича официално „патриарх Руски“, а „патриарх Московски и на цяла Рус“.
В цялата имперска история след Петър Светият синод на Руската църква е правителствено учреждение, на което се възлагат вътрешни и външни политически задачи. Не е ли така и досега? През 1842 г. например със „специална мисия“ в Йерусалим пристига архимандрит Порфирий Успенски, който подробно обосновава необходимостта от активно вмешателство на Русия в духовния живот на Йерусалимската църква. Задачата на Порфирий не е поставена в Свещеното събрание на руските владици, а е
формулирана във външно министерство
и е спусната на клира „за сведение“
Същият архимандрит (впоследствие епископ) подсказва на държавното ръководство десетина години по-късно, че има големи възможности да се влезе в Африка през Етиопия. Кримската война от 1853 г. обаче проваля този план. През шейсетте години на века решението е взето и това е началото на опита на Руската църква да вземе под крилото си Етиопската църква, която е подчинена на Египетската коптска църква. Казаците обучават етиопската босонога войска и тя разбива италианците след малко повече от 40 години.
Днес подобен план се осъществява, но чрез навлизането на руски духовници в духовната територия на служещата на гръцки език Александрийска православна патриаршия. Тази древна патриаршия обгрижва няколко милиона православни африканци, предимно в Кения. Това нагло от канонична гледна точка нарушение на хилядолетния ред на Вселенското православие, (под което не бива да се разбира тясно Цариградската патриаршия, а Събора на поместните църкви) „случайно“ съвпада с операциите на руската военна фирма "Вагнер" в Централноафриканската република. Изтормозените от ислямисти африкански православни християни виждат в Путин и патриарх Кирил наистина защитници и ето че разколът е налице. Църквата отново е маша на политиката. Завеждащият „външни връзки“ на Московската патриаршия митрополит Иларион Алфеев без капчица срам ултимативно заявява, че сега Поместните църкви трябва да решат с кого са – с Москва или с Фенер,
като че патриаршиите са футболни отбори!
Да обяснявам ли, че разколът винаги се е осъждал от съборната Църква? Не го е еня обаче Путин какво си мисли Църквата, а тези които го защитават, живеят в своите илюзии. Жалко, много жалко!
Нахлуването на руски войски в Украйна се „благославя“ от Московския патриарх Кирил. Това не стига ли да си зададем въпроса доколко патриарх Кирил е Църквата? Още в първите часове на трагедията обаче се намери митрополит Онуфрий, глава на истинската, каноничната Украинска църква, и осъди войната. Нарече я „грехът на Каин“ – грях на братоубийство. Дядо Онуфрий е подчинен на Московската патриаршия, но не мисли да се отцепва, защото за него разколът е не по-малък грях. Значи истинска Руска църква има, но къде? В Украйна!
Симпатизантите на Путин в България посочват, че дядо Вартоломей даде томос (разрешение) за създаването на алтернативна УПЦ. Това решение е друг вид канонично отстъпление, тъй като епархът от Фенер се поставя в положение на православен папа. Но каква ли ще е разликата между него и светейшия Московски Кирил, който се прегръщаше с папата през 2016 г. на летището в Хавана, а после двамата се нарекоха братя и излязоха с обща декларация с кощунственото обяснение, че го правят в името на Светия Дух! Тогава друг подчинен на Московската патриаршия украински владика излезе с пресконференция и осъди това отстъпление. Името му е Лонгин, а съдбата му е, че
четири пъти го тровиха, но още е жив,
грижи се за вярващите в своята огромна епархия и изхранва няколко стотин сираци – пример, който дядо Кирил спокойно може да следва и да преумножи дори с лични средства, каквито очевидно съвсем не му липсват въпреки монашеския обет за непритежание на имущество.
Сдържащата сила на идещия антихрист е Православието и то сега е разбито на отбори – на тези, които одобряват нахлуването и на тези, които го осъждат.
Путин върши съвсем очевидно работата на антихриста. С командата за нахлуването той запечати разкола, започнат от двамата патриарси – московския и цариградския. Крайно време е на всички да им стане ясно, че руското православие не е заемащото катедри и споделящото трапезата на управляващите. То е в небесните светилници св. Серафим Саровски, св. Димитрий Ростовски, преследваната от съветската милиция преподобна Матрона Московска, кощунствено изрисувана в икона със (кого мислите!) Сталин и много, много други.
Не беше ли духовният старец на сегашния Московски патриарх Кирил Ленинградския митрополит Никодим Ротов, починал на 5 септември 1978 г. в Рим в краката на папа Йоан Павел I по време на аудиенция? Същият, който наложи новия стил в Българската църква и съслужи на 25 декември 1968 г. Рождественска служба с наши архиереи в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Същият, когото Радио Ватикана величае като таен кардинал. За това отдавна се говори и пише в Русия. Според италианския журналист Пиеро Оселино папа Йоан Павел I чул преди кончината на митрополит Никодим от самия него, че православните просто жадуват да се обединят с католиците под ръководството на папата. Подобно твърдение изказа пред италианския вестник "Република" преди двадесетина години и пергамският митрополит Йоан Зизиулас от Цариградската патриаршия. Да кажем, че някой лъже или преувеличава, но не беше ли същият този митрополит Никодим Ротов, който заявяваше: „Ние знаем, че комунистическият атеизъм… включва морални принципи, непротиворечащи на християнските норми…“. За него комунистическият атеизъм не беше смъртен грях.
Да кажем – нямало е как, Църквата е трябвало да се спасява, защото Хрушчов беше обещал да покаже през осемдесета година по телевизията последния поп. Но Хрушчов затова и беше отстранен – така и не разбра, че Църквата е нужна на руската имперска власт, защото чрез нея се легитимира претенцията Русия да се нарече Трети Рим. В името на тази цел и Путин може да се обяви за светец и Сталин дори. За всеки случай всичко неруско ще се обяви за враждебно с много малки изключения. България не е между тях.
Както пише в Свещеното Писание, в края на историята Бог ще допусне поради греховете ни да се възцари едно дяволско изчадие, наречено антихрист. За да се създаде неговата глобална и единствена на земното кълбо държава, трябва да се премахнат националните граници. Това се осъществява с помощта на „царе“, които ще му предадат властта си в края на кръвопролитни войни, началото на които е очевидно тази в Украйна. Всички земни царе, които водят нелогични войни, обслужват този план, а този, за когото работят, ще дойде да „донесе мир“.
Свидетелството е пред очите на всички ни – руските танкове са означени със знака на вечността „Z“, такъв, какъвто го виждаме на стенописите в православните храмове.
Бог да пази България и даде мир на земята! Амин.
