Никакви действия не могат да въведат България пряко във войната, но има сценарий Путин да се опита да дестабилизира Балканите
Още акценти от интервюто с бившия зам.-министър на отбраната:
- Проблем е, че сме пратили единици на обучение за F-16, а не поне 20 пилоти
- Крайно неразбираем навън е отказът ни да дадем оръжие на Украйна
- Изслушване на Зеленски в парламента ще помогне на депутатите ни да изберат позиция - дали са с Путин, или с героите на Украйна
- Умният начин да заменим съветската си техника е, като я продадем на страни в нужда
- Ще трябва нов план “Маршал”/ “Зеленски” за възстановяване на Украйна, в който ЕС да е водещ
- В “9 декември” не сме опозиция, а двигател на промяната - така както я виждаше Кристиан Таков
- Г-н Шаламанов, защо 88 души основахте клуб “9 декември” в “Да, България” - вътрешна опозиция, недоволна от лидерството на Христо Иванов?
- Клуб “9 декември” не е опозиция. Той е двигател на промяната, базирана на принципите и ценностите, заложени в учредителните събития от Кристиан Таков, Мануела Малеева и Христо Иванов. Ние смятаме, че България има нужда от “Да, България” такава, каквато тя беше създадена 2016-2017 г. С акцент върху интегритета, върху визията за евро-атлантическа България, която не се поддава на натиск и влияния извън нашия цивилизационен избор. Това е сигнал, че в управлението независимо от сложната конфигурация има такава партия, която отстоява тези ценности. И то не от вчера.
- Как се стигна до създаването на този клуб?
- Както се стига към всички позитивни идеи. Когато хора мислят и чувстват по един и същи начин важните неща, независимо дали живеят в София, Пловдив, Варна, Добрич, Берлин, Париж. Мисля, че това е символът на промяната - събирането на различни хора в името на общи цели и ценности и поставянето на България много високо.
- Тоест искате промяна в “Да, България”?
- Промяна е нужна в България. За да бъде извършена, трябва да има промяна в политическите сили, които се ангажират с нея. Тази промяна е необходима, за да бъдат преодолени натрупаните напрежения в трудните години при борба с авторитарното управление в България. Сега страната ни трябва да бъде управлявана по различен начин.
- Като експерт по сигурността кога очаквате да приключи войната в Украйна?
- За да се отговори на този въпрос, първо, трябва да се съгласим, че тя започна през 2014 г. Ако смятаме, че приключването е мирен договор между Украйна и Русия, при положение че не е обявявана война, сигурно това няма да се случи скоро. Надявам се да бъде прекратен огънят относително скоро, защото това е единственият по-безопасен начин за руските войски да се изтеглят.
Ако не се стигне до взаимно съгласие за прекратяване на огъня, опцията на Путин е практически да продължи систематично да разрушава всички украински градове, без да влиза в пряко съприкосновение с украинските сили. Тъй като, където влиза в пряко съприкосновение, в повечето случаи губи.
- Около 80% от Мариупол е разрушен. Защо този град стана такова бойно поле?
- В началото на войната през 2014 г. руснаците не успяха да вземат Мариупол, за да свържат Донбас с Крим и да замразят конфликта в състояние, в което Украйна е отрязана от Азовско море. Това е в някаква степен фикс-идея на руското ръководство. Виждаме и от военностратегическа гледна точка, че е важно този град да бъде превзет.
От друга страна, явно това е психологията на руските войски - да наказват безпощадно всеки, който се съпротивлява. Но виждаме, че Украйна успешно се съпротивлява.
- Коя е крайната цел на Путин?
- Така както той я обяви на 24 февруари рано сутринта в предварително записаното послание - премахването на демократичното и свободно управление на Украйна и превръщането ѝ в една марионетна страна. Това беше посочено като условие да се постигне “денацификация и демилитаризация”. Явно е, че тази цел не може да бъде постигната.
А каква е новата цел на Путин? Може да е изтегляне на руските войски и концентрирането им в Донбас, Мариупол и Крим, за да се замрази конфликтът при откъсване от Украйна на част.
- Какви действия могат да въведат България пряко във войната?
- Никакви действия не могат да въведат България пряко във войната. И вчера на срещата на върха много ясно бе заявено, че няма да се допусне НАТО да бъде пряко въвлечено. В случая участието в това противопоставяне между Русия и свободния свят за България е в рамките на НАТО и ЕС.
Казвайки това, не можем да изключим, че при едно неблагоприятно развитие за Путин в Украйна и все още налични инструменти за въздействие той би се опитал да дестабилизира Балканите. Това включва Косово, Босна, а и България не е изключено да е част от такъв план. Би могло да стане с подривни дейности, тоест дезинформация, пропаганда, в краен случай кибератаки или повреди в инфраструктура, но не и преки военни действия.
- Правилен ход ли е това да не даваме оръжия на Украйна?
- В дългосрочен и във външнополитически план е крайно неразбираем отказът ни, оттам и неправилен ход. Щом твоите съюзници и приятели не могат да те разберат, значи правиш нещо неправилно.
Във вътрешнополитически план отговорът е в контекста колко е трудна коалицията, която в момента управлява. И в контекста на това, че по-добро мнозинство едва ли може да бъде очаквано, след като опитахме 3 избора миналата година.
- Американски, британски и италиански войници ще дойдат у нас като част от бойната батальонна група. Какво ще правят тези натовци на наша територия?
- Какво означава “разширено предно разполагане”? В Естония, Латвия, Литва и Полша от 2015-2016 г. има такива бойни групи, които са свързани с центровете за интеграция на силите, какъвто център е и в България. Тази конструкция заедно със силите за бързо реагиране и за незабавно реагиране в НАТО създава една много надеждна система за демонстрация за солидарност и за повишаване на информационната осведоменост. Трето - повишаване на оперативната съвместимост и готовността на силите за разгръщане и за усилване.
Това развитие обаче беше блокирано на югоизточния фланг на НАТО. Беше блокирано от България, от правителството на Борисов. Именно затова беше разделено на “разширено предно разполагане” и на “адаптирано предно разполагане” за България и Румъния.
Румъния в никакъв случай не е съгласна с изолационистките позиции на България, затова реализира свой модел за разширено предно разполагане, който дори изпреварва това в Балтийските републики и Полша. На срещата вчера и на предстоящата в Мадрид в някаква степен ще бъде надградено разширеното предно разполагане с една всеобхватна концепция, която ще включва не само тези батальонни групи във всички 8 страни, в които има центрове за интеграция на силите (от Естония до България), но и допълнителни сили, разположени в държави, които пожелаят. Това ще са Полша, Румъния.
Ще има и засилване на силите за бързо реагиране на НАТО - не само сухопътния, но и военно-въздушния, военноморския компонент.
Това води до 3 предизвикателства за България. Първо, ако продължава изолационистката ни политика, това ще е доста фрапиращо на фона на всичко, което се случва около нас. Второ, ще стане пределно ясно, че съветската техника у нас от зенитно-ракетни комплекси, радари през самолети, бронирана техника и кораби до системи за комуникации е абсолютно негодна да бъде част от интегрираната структура на НАТО. Тя трябва ускорено да бъде заменена с нова.
Тук идва третото предизвикателство - бързото придобиване на нова техника не е само въпрос на финанси. Въпрос е и на производствени мощности, но и най-вече е въпрос на подготовка на персонала. По отношение на пилотите на F-16 изоставаме драматично.
- Имате ли информация как върви обучението на пилотите за F-16?
- При наличие на 8 самолета ни трябват поне 12 или 16 пилоти. Те трябваше отдавна да бъдат подбрани и изпратени на подготовка. Вероятно трябваше да сме пратили поне 20, защото може да отпаднат 10-15% от тях. А доколкото ми е известно, на подготовка са единици и това е един голям проблем.
Трябва и да е ясно, че пристигането на F-16 и бързото постигане на оперативна готовност на тези самолети може да бъде забавено и компрометирано от паралелното съществуване на стари съветски самолети. На съветски модел на управление, на лидерство и подготовка. Така че преходът трябва да бъде много ускорен и в тясно партньорство със страната доставчик, която заедно с други съюзници да гарантира въздушния ни суверенитет по време на този преход.
Така както НАТО го гарантира по време на Косовската криза, когато отваряхме въздушни коридори.
- Казвате, че трябва бързо да заменим съветската си техника, но какво да я правим?
- Всяка военна техника има 3 начина да бъде заменена. Единият е умният - своевременно да бъде продадена на страни, които имат нужда от нея, без да се чака да стане негодна. А когато няма възможност да бъде продадена, се организира процес за освобождаване, за да не източва човешки и финансов ресурс.
- Тоест да я бракуваме и да я дадем за скрап?
- Да, само че преди това да е постъпила новата техника. Това изисква добро планиране.
А третият начин, който се практикува в България, е да лъжем себе си, че имаме техника, съзнавайки на всяко разумно ниво, че е абсолютно негодна. Единственото, за което служи, е да имаме поделения, хора на щат. Те да ходят на работа, да получават заплата и да се чувстват в някаква степен непълноценни.
- “Демократична България” предлага в парламента ни да бъде изслушан украинският президент Зеленски. Как ще повлияе това на вътрешната ни политика?
- Във Великобритания, Канада, Германия, в Европарламента хората стават на крака и аплодират Зеленски. Залите са изпълнени със символи на Украйна. Такова изслушване би мотивирало българските народни представители да оценят реално ситуацията и да изберат позиция - дали са с Путин, или с героите на Украйна.
- Възможно ли е бързо членство на Киев в ЕС?
- Има много механизми на тясно взаимодействие с ЕС, без да бъдеш член. На първо време е необходимо специална програма за възстановяване и устойчивост на Украйна, много по-мащабна от плановете за COVID пандемията. Своеобразен план “Маршал”, но този път европейски. Ако искате, да го наречем план “Зеленски”, който ще покаже, че Русия носи смърт и разрушения и е част от свят на миналото, а ЕС носи просперитет и сигурност.
Визитка:
Роден на 24 декември 1961 г. в Карлово
От 1998 до 2001 г. е зам.-министър на отбраната
От 2001 до 2009 г. работи в БАН като съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана
От 2009 до 2012 г. е директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление
От 2018 г. е зам.- директор по е-Инфраструктура и сигурност в Института за информационни и комуникационни технологии на БАН
Член на “Да, България”
Депутат в 45-ото и 46-ото НС
