Да се намали обемът от дейности
за сметка на по-високи цени от
здравната каса. И така да
се увеличат заплатите на
медицинските специалисти
През последните години сме свидетели на бурни дебати за подпомагането и финансирането на здравната сфера в България. Епидемията от COVID-19 обостри и изсветли множеството пробойни и казуси по отношение на финансовата стабилност и обезпеченост на лечебните заведения. И постави много ключови въпроси по отношение на цената на здравеопазването в страната.
Паралелно с пандемията се появиха и последствия от действията на централните банки по отношение на паричното предлагане - инфлацията, изразена в повишени цени на електроенергия, консумативи, изделия, лекарства и не на последно място храни. Към този
цено-
взривоопасен
коктейл
войната добави нужната доза несигурност на пазарите, а същевременно засили заплитането на инфлационната спирала.
Към момента лечебните заведения в България са изправени пред тежки решения, с повишаващи се разходи, които няма как да парират поради понижения след пандемията прием, примесен с ниските цени на клиничните пътеки.
Цените в
здравеопазването
изостават
над 4 пъти
в сравнение с останалите в икономиката.
Ежегодното договаряне на цените на клиничните пътеки трудно успява да догони тези темпове на ръст.
Разбираемо е желанието на НЗОК да опитва да потиска ръста на разходите, тъй като бюджетът е ограничен, но същевременно централно планираните и заложени цени не отговарят на реалността.
Това покачва социалното напрежение в сектора и недоволството на гражданите от високото, понякога скрито доплащане.
За да изобразим това на практика, използваме данни от голяма столична университетска многопрофилна болница, която има разкрито лечение по 294 клинични пътеки.
За по-голямо удобство клиничните пътеки са обединени по направления. От лявата страна (виж графиката) се вижда средната цена на клинична пътека, а отдясно - средната реална цена на лечение в конкретното лечебно заведение. За по-голямо удобство се съсредоточаваме върху стойностите, които изостават над 2,5 пъти, а именно ключови направления като акушерство и гинекология, където съотношението между цена на пътека и реална стойност е 4,5 пъти, или УНГ, където се наблюдава съотношението 4,1. При неонатологията и детските болести разликите в цените започват от 2,9 и достигат до 3,6 пъти.
Минималната разлики започват от 1,9 при кардиохирургията, където пътеките се водят „добре финансирани“ и достигат 4,5 при акушерството и гинекологията.
Погледнато от ъгъла на демографската картина и негативния естествен прираст, достигащ -16‰ следва да се замислим за цената на едно
нормално
раждане, където
НЗОК заплаща
1100 лв., а
реалната средна
цена е около
2800 лв.
Същото важи за ключови, социалнозначими заболявания, като респираторните, където средната стойност на клиничните пътеки е 730 лв. докато средната реална цена на лечение е над три пъти по-голяма – 2350 лв.
За съжаление лечебните заведения се налага да „запълват“ разликите в цената по няколко начина – чрез избор на екип, чрез “дарение” към лечебното заведение, чрез “компенсация” в цената на медицинско изделие или чрез директно неофициално доплащане. Всичко това създава напрежение между лекари и пациенти, като същевременно поражда недоверие към системата на здравеопазването.
Качество, а не
количество
По данни на НЦОЗА, през 2019 г. средната използваемост на болничните легла в лечебните заведения за болнична помощ е била 64,4%, през 2020 г. тя спада до 53%, а по последни данни за първото тримесечие на 2022 г., използваемостта е под 50%. Решенията от страна на здравните институции обикновено се свеждат до това да осигурят по-голям обем от дейности срещу същото заплащане. Проблемът е че пациенти липсват – защото се страхуват, не ходят на профилактични прегледи, посещават лекар в последния момент или очакват, че ще трябва да доплатят много извън осигуреното от държавата и обществения фонд. Тъй като няма как обемите да бъдат запълнени, понякога се стига до
казуси с
“надписване”
на пациенти,
като основната цел на болницата не е печалба, а оцеляване в затягащото се финансово менгеме.
Правилното решение в случая би било да се намали обемът от дейности за сметка на повишение на цените. Така хем ще се компенсира както намаленият болничен прием, и ще се осигури по-добро финансиране на болниците в условията на военно-временна инфлационна спирала. Догонването на цените би следвало да бъде ключов елемент на политиките, извършвани от правителството с оглед и на забавеното лечение вследствие пандемията, което ще доведе със себе си повишена заболеваемост и смъртност от социалнозначими заболявания като болести на органите на кръвообращението, онкологични, респираторни и пр. заболявания.
Справедливо
заплащане,
а не милостиня
Фокусът върху проблемите на лечебните заведения не следва да бъде само върху макро-финансовата рамка. В тях работят медицински специалисти, чиято заплата в бъдещия, неопределен период от време ще бъде под натиска на постоянно покачващите се цени в икономиката. Субсидирането на специалистите по време на ковид беше временна мярка, която изпълни целта, заради която бе създадена – осигури финансова стабилност в несигурни времена.
Връщайки се обратно към режима на заплащане срещу извършена дейност – те ще трябва да бъдат възнаградени достойно. С оглед на растящите цени, компенсацията през цените на клиничните пътеки е механизъм, който ще сработи и подпомогне фонд “Работна заплата”, естествено с определени изисквания за заплащане, които трябва да бъдат наложени за лечебните заведения с публична собственост.
Финансовото осигуряване на медицинските специалисти ще бъде и сигнал към бъдещите поколения, избрали медицинската професия, за това, че ще има справедливо възнаграждение за техния дан към обществото, а също вероятно и ще задържи голяма част от човешкия ресурс в страната.
В ситуация с растящ темп на покачване на цените, след десетилетие на относително ниска инфлация, е естествено да има проблеми с изоставащи цени спрямо разходите. В здравеопазването този проблем е усложнен от факта, че ценообразуването на НЗОК е неясно от самото начало на здравната реформа и не разполага със система за индексиране, отговаряща на променящите се пазарни реалности. Затова, още по-важно от преди е да
се отвори отново
дебатът за
финансирането на
здравеопазването,
информиран от уроците научени по време на Ковид-19 епидемията, и с ясното съзнание, че вероятно ни предстоят следващи десетина години с по-бързо растящи цени на всичко. А здравето вече изостава сериозно.
