Благоденстващото общество развива богоподобен синдром, който подхранва психопатологиите
И още акценти:
Исторически носим страха от войната, но не и рефлексите за самосъхранение
Млади на по 23-30 г. са изплашени, имат усещане за обреченост
Панически пристъпи, самоизолация, обърканост са най-чести
Все вярваме: “На нас това няма да ни се случи!” ,“На нас ще ни се размине!”
Тревожността ни избива в презапасяване, но не и в стратегии за преодоляване на кризи
Опора за психиката е умението ни да се свързваме и да общуваме с близките. Сплотеността е истинската ни сигурност
- Война, бежанци, растящи цени на храни и горива. Обръгнали на кризи, по-леко ли приемаме тези нови предизвикателства след 2 години живот в ограничения и пандемия, г-жо Владимирова?
- Не мисля, че приемаме всичко това по-леко! Напротив - пандемията ни изолира и затвори по домовете, затвори ни един към друг. Напаснахме се някак към новите правила и начин на живот, но следващата криза ни заварва изолирани, без стабилни бази и устойчив социален кръг.
Войната и инфлацията може да изместват частично фокуса от пандемичните страхове, но реално много по-голяма част от хората преминаха от тревожност спрямо вирус и социални рестрикции към икономическа несигурност и опасения за разрастване на военните действия. Дълго провокираният инстинкт за самосъхранение води до изтощение на всички органи и системи, нарушения на когнитивните процеси, промени в начина на взаимодействие с околните.
Всички тези фактори, плюс актуалната криза сега, правят хората много по-сетивни и за най-дребната подробност. Създават се повече ирационални сюжети и нараства склонността към поемане на манипулации.
- Добре или зле е за нас, че в последните десетилетия не сме преживявали война?
- Съвременното общество постоянно преживява микровойни: студената война и войната за покоряване на Космоса, икономически войни, информационни войни, регионалните войни в Близкия изток... Те обаче стоят по-далече от хората и се усещат само по икономическите кризи или при пряко участие. Сегашните поколения водят “война” от дивана пред телевизора, а по правило благоденстващото общество забравя лишенията, става алчно и капризно. Развива се богоподобен синдром на мислене и себевъзприятие, който подхранва психопатологията. Затова не е изненадващо, че се появява война в XXI век. Разбира се, добре е, че живеем в относителен мир повече от 70 години! Сегашната ситуация обаче ни алармира колко сме се самозабравили в илюзиите, че сме неунищожими, че лошото е случайност, а бъдещето е предсказуемо.
- Кои са сред най-уплашените от ставащото в Украйна?
- Екипът говори с хора в различни краища на света. В Щатите ни прави впечатление, че основно мислят как финансово да помагат и се трогват от тежките житейски истории. Карат се за сумите, които мислят, че е редно да даряват. В Швеция се плашат от близостта с Русия. Някои хора обезсмислят всичките си действия и усилия, защото можело да се стигне до фатален край за целия свят. Друг човек сподели, че е почувствал същото, което е изпитвал като дете по време на студената война, вярвайки, че “Америка ще пусне бомби над социалистическия блок”. Исторически, ние носим страха от войната, но не и рефлексите за самосъхранение.
Липсата на предвидимост вече 2 години, пандемичната умора, дигиталната зависимост приучиха хората да включват много по-бързо алармените си системи и да виждат във всичко катастрофичност. Огромните потоци от информация водят до объркване и дезинформация. До голяма степен войната в момента се води в главите ни и това ни разболява. Жертвите на случващото се не са само на локално ниво.
Информацията по всяко време на денонощието е като бомбардировка непрекъснато в мозъците. Това, което виждаме, се преживява и се отразява на психическото и физическото здраве. Млади хора на по 23-30 години казват, че са изплашени и не знаят какво да направят, което буквално ги парализира. Има усещане за обреченост. Всички се страхуват - дали за поминъка си, дали за децата си, дали заради променящия се с безумна скорост свят.
- Носи ни се славата на егоцентрична общност, която гледа прагматично на живота. Доколко българинът, който по природа е недоверчив, мърморещ и не успя да излезе от режима на оцеляване вече толкова години, е подвластен на страх, тревожност, паника, психози не само за себе си и своите близки, но и за родината си?
- Ние действително сме тревожен народ, но владеем и един много силен и затормозяващ защитен механизъм. Българите вярваме, че: “На нас това няма да ни се случи!”,“На нас ще ни се размине!”. Тревожността ни кара да се запасяваме, а защитният механизъм ни пречи да мислим за по-конструктивни планове в бъдещ порядък. Това е алогично, защото липсата на подготовка и конструктивни резервни планове е тази, която действително води хората до объркване и паника. През последните години, особено от началото на пандемията, най-честите проблеми, с които работим, са паническите пристъпи и тоталната социална дезадаптация. Обърканост, водеща до ритуализация, самоизолация, отказ от живота и суициди. Липсата на добри стратегии за справяне срива човешката психика.
- В обществото има разделителни линии по осите Русия - НАТО, русофили - русофоби, “против” и “за” Путин, про- и антиваксъри. Но според последно проучване има връзка между отричането на коронавируса и ковид ваксините и руските тези за Украйна. Как я обяснявате?
- На фона на тази война всички нужди, дефицити и страдания на обикновения български човек се обостриха. Вълната от съпричастност към бежанците отключва и една друга, много остра тенденция. Изкристализира битийното страдание, липсата на чуваемост за социалната нищета на българите, усещането за безпомощност и вечния прът в колелото, сложен от властимащите.
Метафорично, ситуацията за много българи сега е като да са корабокруширали, да чакат дълго в спасителната лодка, да са на края на жизнените си сили, а спасителният кораб да мине близо до тях, без да ги спаси! Така отчаянието в оцеляването не може да предизвика винаги способност за емпатия и съпричастност към други страдащи.
Наред с това трудното битие, в което друг решава вместо теб, политиката определя кое е добро и кое лошо, какво да правиш или да не правиш, е вече непоносимо. Хората събират гняв и на свой ред идват парадоксални реакции на крайно отхвърляне, неприемане и озлобление.
Народът ни има една много символична приказка: “Болен здрав носи!”. Хората станаха много чувствителни към ролята на жертва и тя съвсем резонно започна да предизвиква гняв. В този смисъл войната показа колко сериозно трябва да се изпълнят всички управленски обещания и колко изтерзани, уморени и фрустрирани са българите!
- Цитирахте по БНТ проучване, според което превключването от сателит на Русия към съдружник на НАТО също носи психически негативи. Сравнявате го със осиротяло дете, което сменя приемните си семейства. Защо?
- Всъщност коментирах изказването на Валентин Радев, който беше гост преди мен при Георги Любенов. Той спомена напълно резонно, че от верен сателит на Русия се е наложило да станем верен сателит на НАТО и поведението ни било колебливо.
Понятието “сателит” преносно означава държава, чиято политика зависи от по-силна държава. Аналогията с децата, които сменят приемни семейства, е ясна. Животът на тези деца зависи от това дали ще се харесат на приемните семейства и в желанието да оцелеят те стават несигурни и манипулативни.
- Медиите разказват затрогващи истории за човещината и съпричастността ни към украинските бежанци. Наскоро познат обаче контрира: трагедията на сирийските бежанци по-малка ли беше, та някои тук не ги приемаха? Има ли разделение и в проявата на човещина?
- Ако погледнем в частност войната в Украйна, ние културно, езиково, териториално сме близки. Славянските народи принципно възприемаме като наши братя - християни. Също така в Украйна има много бесарабски българи. Езикът ни е близък, разбираме се с тях много по-лесно. Съответно, когато познаваме по-добре една култура и народ, ще бъдем по естествен начин по-съпричастни. Най-малкото защото можем да прогнозираме поведението им по силата на сравнението с нашето собствено.
Емпатията и съпричастността се проявяват в различни степени според степента на познатост. Колкото по-различен е един човек, колкото по-различна е неговата култура и поведение, толкова по-малко допирни точни, съответно и по-малко съпричастност.
Естествено, важен момент е как медиите пресъздават образите на хората, които имат нужда от подкрепа и помощ. Дали като групи, които са заплаха за социалния ред, или като страдащи родители с деца, уплашени и загубили всичко! Мъже при бежанците от Украйна почти няма.
- В началото на пандемията хората се презапасяваха с тоалетна хартия, ръкавици, маски и с хранителни продукти. Сега покрай заплахи над украински ядрени централи - с калиев йодид, покрай растящите цени на горивата - с бензин, на хранителните продукти - с олио. Презапасяването обаче какво решава, ако някой започне ядрена война?
- Тук си спомнете описанието на паниката в учебника по психология за 9-и клас. (започна с “някой се затича...” и се стигна до “спасявайте се, дано Бог ни спаси”...).
Как се създава масовата паника, масовата психоза? В момента сме с много силно изострени сетива и това дава благодатна почва за всякакви слухове, конспиративни теории и т.н. Видяхме паниката за бензина как ескалира за няколко часа, през уикенда беше олиото, а сега се говори, че следват брашното и захарта... Не знам доколко ще ни помогне запасяването с йод, ако има ядрена заплаха, но това са опити на човека да се почувства сигурен, да се почувства подготвен, да не го заварят “по бели гащи”.
Истината е, че никога не можеш да бъдеш готов за опасностите, които дебнат, и тук не става въпрос само за войната. Но можеш да бъдеш наблюдателен, да действаш стратегически и да имаш близък кръг от партньори при спешна кризисна ситуация.
- Къде да търсим опорите за психиката си в тези трудни времена?
- В умението ни да се свързваме. В близките и общуването с тях, защото сплотеността е истинската ни сигурност. В това да изпълняваме всичките си обичайни дейности, задължения и добри навици. Това ни свързва с реалността, заземява ни и ни стабилизира.
Да прецеждаме много прецизно източниците си на информация, както и хората, които всяват в нас паника и са проводници на катастрофично мислене.
Да намерим начин да помагаме. Дори биохимично действията помощ и подкрепа водят до по-високи нива на серотонин, а именно той ни дава усещането за спокойствие.
CV
Ани Владимирова е родена е в Плевен
Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.
