Президентът и кабинетът влизат в съвсем нов етап на отношенията
Вече е изчерпан шансът за ново правителство в рамките на този парламент
Времето за реформи на кабинета изтича
След година ще имаме реален пробив в областта на електронното управление, което ще е успех за това правителство
Сблъсъкът на неопитността с каскадата от тежки кризи не позволи на управлението да блесне
- Г-н Ганев, сравнихте ареста на лидера на опозицията с ядрения бутон. Кой какво спечели и загуби от тази политическа ядрена война?
- Ядреният бутон, както може да унищожи противника, така може да предизвика и ответен ядрен удар, който да ти нанесе непоправими поражения.
Арест на лидера на най-голямата опозиционна партия в европейска държава е много сериозно нещо. За подобен акт трябва да имаш напълно безупречни доказателства, които да са абсолютно непробиваеми. Отвъд чисто юридическата страна на нещата, подобен арест е и политически акт. В този смисъл властта трябва да е подготвена да обясни на публиката своята правота, защото е напълно естествено да започне война на две интерпретации, които да звучат така -
репресия ли е
това, или е
върховенство
на закона
И за да спечели интерпретацията на властта, трябва да имаш предварително подготвен комуникационен план – да се покажат неоспорими доказателства на нас, гражданите, които да ни оставят с убеждението, че този арест е наистина неотложен и необходим. Тогава и прокуратурата нямаше да има възможност да направи друго, освен да се задейства. В случая с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова не беше изпипана нито правната страна на казуса, нито политическата. Във войната на интерпретации тази на властта загуби. В този смисъл има ясен губещ – управляващите и най-вече персонално Кирил Петков и Бойко Рашков заради провала на тази акция.
- Можем ли да говорим за реална възможност от предсрочни избори след всичко случило се около този арест?
- Арестът няма да доведе до предсрочни парламентарни избори веднага. Но несъмнено действията на Петков и Рашков водят до по-високо недоверие между “Продължаваме промяната” и останалите партньори. Задържането на тримата представители на ГЕРБ обаче приближава по един по-интересен начин до предсрочните избори.
Ето какво имам предвид – преди ареста на масата все пак стоеше вариант, в който при евентуален разпад на управляващата конфигурация имаше опция за нов кабинет в рамките на този парламент. Но сега, след ареста, тази възможност е почти напълно изчерпана. Ако преди ареста ГЕРБ привиждаха като свой основен политически опонент Румен Радев, то след ареста е налице нов такъв – “Продължаваме промяната”. В продължение на тезата – ако се стигне до оставка на този кабинет, ГЕРБ ще търсят по-скоро нови избори, отколкото да се впускат в преговори за ново мнозинство с тяхно участие в рамките на това Народно събрание. Това стои логично и предвид факта, че “Продължаваме промяната” е в негативен тренд като обществена подкрепа и ГЕРБ след месец или няколко месеца
може да се
окаже отново
първа
политическа
сила
И то не защото ще спечели по-голямо доверие от последните избори, а защото “Продължаваме промяната” може да се окаже под тях.
- Ако действително казвате, че този арест няма да свали кабинета, какво може да е това, което ще доведе до неговата политическа смърт?
- Изследването на “Тренд”, което публикувахме миналата седмица, показа недвусмислено, че меденият месец на този кабинет е приключил. Налице е първият сериозен спад в подкрепата към правителството.
В същия момент имам много сериозен източник на социално недоволство – растящите цени. Високата инфлация има потенциал да продължи да изяжда доверието към кабинета, а и не виждаме да валят някакви добри новини, които да компенсират ерозията в подкрепата.
Арестът на
Борисов беше
такъв опит,
но се оказа
несполучлив
В една средносрочна перспектива за някой или някои от партньорите може да се окаже по-изгодно да излязат от управлението, отколкото да го крепят. Това ще е и краят на този кабинет.
- Как оценявате първите 100 дни от началото на това правителство?
- Несъмнено правителството започна в трудна, бих казал, дори тежка ситуация. В края на миналата година бяхме в епицентъра на здравна криза, от която май поне засега излязохме. Социално-икономическата криза с нарастващите цени беше започнала още през есента на 2021 г. А на втория месец от този мандат избухна и безпрецедентна геополитическа криза заради войната в Украйна. Тази каскада от кризи се посрещна от изключително крехка правителствена конструкция между четири политически субекта, които са много различни помежду си. Представителите в изпълнителната власт на 3 от 4-те формации, които съставят мнозинството,
нямат
управленски
опит –
“Продължаваме промяната”, “Има такъв народ” се сблъскват за първи път с властта. Дори и министрите от “Демократична България” не са имали управленски опит преди това. Ще го кажа най-меко - сблъсъкът на неопитността с каскадата от тежки кризи не успя да позволи на управлението да блесне.
- Как впрочем можеше да блесне?
- “Продължаваме промяната” даваха много сериозни реформаторски заявки преди изборите. При формирането на мнозинството тези заявки дори се потвърдиха и от партньорите в коалицията. Времето за осъществяването на реформи обаче е в самото начало на мандата. Тогава, когато все още се ползваш с достатъчно високо доверие, когато имаш тефлоново покритие, когато си достатъчно силен да удържиш на натиск. Защото реформата си е трудно начинание и често непопулярно. На този етап не виждаме дори и стъпка в посока реформи – парламентарната комисия за конституционни промени, свързани със
съдебната
реформа дори
няма и едно
заседание
все още
Говореше се за реформи в образованието и здравеопазването, но все още няма нищо на масата. Съкращаването на администрацията, за което Асен Василев обещаваше, е мираж. За законодателна програма на мнозинството дори не се говори. А притеснителното е, че времето за реформи изтича. Оттук нататък ще бъде изключително трудно да се реализира нещо по-сериозно.
- Какви са добрите неща, които могат да се отчетат в тези 100 дни?
- Без да твърдя, че следя в детайл работата на всеки министър, прави впечатление заявката и конкретните действия и срокове, с които Божидар Божанов се е ангажирал. Той е компетентен в сферата на електронното управление и има опит в техническата страна на проблема. Ако правителството издържи до края на годината и ангажиментите, поети от Божанов се реализират в срок, след година ще имаме реален пробив в областта на електронното управление, което без съмнение ще е много сериозен успех.
- Президентът остава по-скоро пасивен в последните седмици. По-тих Радев ли ще наблюдаваме в този мандат, или да очакваме тепърва негово включване?
- Президентът Радев започна като патрон на този кабинет. Петков и Василев излязоха от неговия служебен кабинет. Самият Радев легитимира “Продължаваме промяната” преди изборите, а те самите черпеха от неговата популярност. Общественото възприятие съвсем естествено приемаше мнозинството на промяната и Радев като
част от
една обща
политическа
кауза
Първите противоречия между кабинета и президента дойдоха, когато новата власт започна да чегърта старата. Обаче старата не беше ГЕРБ, а служебният кабинет. Това нямаше как да не създаде известно напрежение между “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2. Сега обаче се влиза в съвсем нов и различен етап между тях. Спадът в подкрепата към правителството нямаше как да не се отрази и на самия Радев именно заради политическата му обвързаност с кабинета, за която споменах преди малко. Това пролича и съвсем ясно в последното проучване на “Тренд”, в което регистрирахме 6% спад в положителните оценки за работата на президента. Ако ерозията в подкрепата на кабинета продължи, несъмнено Радев ще търси бърз, ясен и категоричен път да се дистанцира от правителството, за
да запази
собствената си
подкрепа
Защото именно общественото доверие към президента е единственият негов реален лост за въздействие върху политическия процес чрез думите, които той изрича. Ако зад тези думи няма обществено доверие, той губи този единствен свой инструмент.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
