До момента – само заплахи. Един вид – контрасанкции към Запада. Но направи ли го, ще понесе тежки щети
Ако страната наистина започне да плаща в рубли, ще пострадат точно тези, които най-много ѝ вярват и са вложили парите си в руски книжа
В началото на март Русия обяви, че плащанията по външния дълг към кредитори от “неприятелски” страни ще могат да се заплащат в рубли. Списъкът включва около 50 държави, включително всички богати западни държави, в които са финансовите центрове, където е издаден външният дълг на Русия (той е основно в долари и малка част в евро). Важно е да се отбележи, че не става въпрос само за държавен външен дълг, но и за дългове на търговски компании.
Плащане в рубли само по себе си би било нарушение – дългът е дължим в твърда валута, плащане в рубли не е приемливо. Но в нормална ситуация едва ли би било особен проблем - с няколко кликвания на компютъра рублата може да се обмени в твърда валута. Но сега не е така, защото Русия въведе драстични ограничения върху валутния пазар и в резултат руската рубла вече не е конвертируема – т.е. един чужд инвеститор не може да превърне рублите си в твърда валута. С други думи, евентуално
плащане на дълг
в рубли реално
означава, че няма
плащане
Плащане на външния дълг в рубли би се третирало като фалит (дефолт). Това е становището на кредитната агенция “Фич”, която тези дни обяви, че плащане на рубли вместо долари би представлявало суверенен фалит, т.е. фалит на руското правителство. Фалитът няма да се обяви веднага, изчакват се 30 дни гратисен период. Но правилата са ясни – плащане в рубли се третира като фалит. Т.е. длъжникът не иска да плаща дълга си.
Въпросът е ще се осмели ли Русия да обяви фалит? Това не е нещо, което се прави с лека ръка. Русия не е обявявала фалит по външния си дълг от повече от 100 г. Последно е обявен от Ленин през 1918 г., когато СССР отказва да плаща дълговете на царска Русия. Дори през 1998 г., когато петролът беше евтин, а Русия беше в тежка криза, не беше обявен фалит по външния дълг (имаше спиране на плащанията по част от вътрешния дълг).
Засега Русия заплашва, че ще плаща външни дългове в рубли, но все още не е реализирала тази заплаха. Например в началото на март “Газпром” дължеше 1,3 милиарда долара на чужди кредитори и си плати изцяло в долари на 7 март. Няколко дни по-късно, на 9 март, “Роснефт” плати 2 милиарда долара, дължими по външен дълг – плащането беше извършено изцяло, макар и с няколко дни закъснение. И двете плащания бяха направени след указа на Путин, който обяви плащания в рубли. С други думи, досега заплахата за плащане в рубли не беше реализирана – тя си остава само заплаха.
Тази сряда правителството на Русия трябваше да направи плащане от 117 милиона долара лихви по държавния дълг. Дни наред руската страна обясняваше, че ще плаща в рубли, но последно в четвъртък Министерството на финансите обяви, че е превело дължимите 117 милиона долара на платежния агент (Ситибанк Лондон). Плащането е стигнало до кредиторите. Значи Русия отново е предпочела да си плати дълга, вместо да обяви фалит.
Засега
Русия избягва фалит,
но това не е гаранция
за бъдещето
Колкото повече продължава войната в Украйна, толкова повече ще се усилват западните санкции и е много вероятно Русия в някакъв момент да спре плащанията. Не защото не може да плаща – и руската държава, и руските експортни компании могат да си плащат дълговете. Русия по-скоро заплашва с плащания в рубли и с фалит като един вид контрасанкции към Запада.
Рядкост е фалит да обяви страна, която може, но не иска да си плаща. Обикновено обявяването на фалит носи тежки финансови и икономически щети поне в краткосрочен план и затова длъжниците предпочитат да си плащат, вместо да бъдат изолирани. Но с Русия положението е по-различно – с тежките санкции Русия вече в голяма степен е изолирана финансово и икономически. И все пак суверенен фалит е нещо много тежко, обикновено на фалирали страни се гледа с пренебрежение, слага им се стигма. Така че Русия е пред дилема – дали да спре дълга като “санкция” към Запада, или пък да си плаща, за да покаже, че и в криза е силна.
Колко е голям
външният дълг
Руското правителство има външен дълг в твърда валута около 40 милиарда долара, като половината се държи от чужди инвеститори, т.е. 20 милиарда долара. Чужденци държат и около 40 милиарда долара дълг в рубли (неговата стойност в долари се е обезценила с обезценката на рублата). По-голям и значим е външният дълг на банките и реалния сектор. Банките дължат 80 милиарда долара, а фирмите имат около 130 милиарда долара кредити и облигации към 31 декември 2021 г. според последните данни на Руската централна банка.
Интересен е въпросът кой държи този външен дълг? В предишни години множество чужди инвеститори купуваха руски дълг и акции заради по-високите лихви, но със започването на войната много западни инвеститори се отърваха от руските инвестиции, дори с цената на известна загуба. Т.е.
предпазливите инвеститори
се освободиха от руските си
активи навреме
Тогава кой държи руския дълг?
Някои инвеститори просто вярват в Русия или заемат страната на Русия във войната, съответно запазиха своите инвестиции дори когато започна войната. Други инвестираха, след като започна войната. Когато цената на руските акции и облигации се срина, някои инвестиционни банки и спекуланти започнаха да изкупуват евтино руски дълг с цел да направят свръхпечалба – те очакваха, че Русия бързо ще победи в Украйна и нещата ще се върнат към нормалното русло. Но това не се случи.
Така или иначе голяма част от инвеститорите са инвестирали в руски дълг след началото на войната, а други са запазили инвестициите си въпреки войната. Те не са невинни жертви, а са направили този избор съзнателно. Парадоксът е, че ако Русия наистина започне да плаща в рубли или обяви фалит, ще пострадат точно тези, които най-много ѝ вярват и са вложили парите си в руски книжа. По същия начин преди две седмици при ликвидацията на руската банка “Сбербанк-Европа” пострадаха точно тези европейски вложители и фирми, които вярваха на Русия.
