Избягвам да коментирам авторите на една идея, които допускам да са най-светли умове или тяхната мотивация, която може да е най-благородна. Не коментирам и реалистичността на тази идея, защото неведнъж съм участвал в реализацията на идеи, масово смятани при зараждането си за нереални.
Но идеята да посредничим между Путин и Украйна е просто вредна — у нас и сега — през война, която изисква категорични морални оценки и заклеймяване на агресора с адекватния термин — международен престъпник. Амбицията за посредничество би била идеален параван, маскиращ моралното безгръбначие и оправдаващ ценностния колаборационизъм с агресора.
България е Запад, в който явно и категорично сме я интегрирали — кога по-бързо, кога по-бавно — от 1989 насам!
Европейският съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която следващите поколения да не се срамува е “масов убиец и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с амбицията за посредничество между него и жертвата му.
Не можем да се правим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат индивидуален мотив да посредничат в тази война, какъвто България няма! А и те не са Европейски съюз…
Не сме и Франция и Германия, чиито умиляващи “опити” за посредничество на самотната бяла кремълска маса бяха в най-добрия случай наивен PR… А за финландизация на България е твърде ретроградно днес, когато и Финландия потегля към НАТО.
И изобщо, за виждащите е ясно, че Путин не преговаря, а протака и използва “преговорите”, за да печели време за напредването на Червената армия, която тотално сгреши в плановете и анализите си.
Кремъл има нужда да превърне всичките си възможни опоненти в посредници. Защото Злото винаги е искало от Доброто да си пасува и посредничи ли, посредничи…
Затова вместо камуфлажно посредничество предлагаме пет конструктивни, достойни и достатъчно мащабни идеи, които категорично да върнат колебливата ни държава в картата на Запада, но не само на географския, а на моралния Запад.
Първо:
България да покани отсега — след вероятната руска окупация на Киев — президента Зеленски да установи своето задгранично правителство у нас. Така както Лондон беше дом на задграничното правителство на генерал Дьо Гол на окупираната от Хитлер Франция.
Второ:
България отсега да предложи домакинство на очаквания Нюрнбергски процес срещу В. В. Путин — защото за подобни престъпления дори държавни глави нямат международен имунитет.
Трето:
България — като член със самочувствие — да предложи и в ЕС, и в НATO Украйна да получи уникалния статут на non-voting member (негласуващ член). Такъв например беше изработен през 1992 от Atlantic Treaty Association по наше искане и предоставен за пръв път на Атлантическия клуб в България.
Това ще е днешният украински аналог на Атлантическата харта на Чърчил и Рузвелт от 1941-а, очертала Новия световен ред след очаквания крах на Хитлер (дошъл чак през 1945).
Четвърто:
Да приложим поуката от Украйна към Грузия! България да предложи спешното приемане на Грузия в НАТО, без ангажимент за освобождаване на двете окупирани от Русия грузински области. (Това е възможно, както Кипър беше приет в ЕС без северната си част.)
Дори и да не се реализират горните четири идеи, те ще дадат урок по морал на сегашните и повод за гордост на следващите поколения на България, а и на Европа.
P.S. И да напомня за кой ли път вече: България да възстанови собствеността си върху продадения на Москва лагер “Камчия”, чиято отбрана е най-удобният претекст за Путин да ни нападне, след като реши, че е прегазил Украйна.
