Историческа грешка ще е, ако решим, че съдбата на Москва е автокрация, пише политологът във "Файненшъл таймс"
Броени часове, след като Владимир Путин атакува Украйна, известната руска театрална критичка Марина Давидова публикува отворено писмо срещу войната. Руската Дума реагира пъргаво със законодателство, включващо затвор до 15 години за критикуване на инвазията. Върху Давидова се нахвърлят, заливат пощата й с омраза, някой изписва голямо Z на входната й врата.
Уплашена за живота си, Давидова бяга от Русия. За да се окаже в нова изкривена реалност.
В Москва спецслужбите я смятат за предател. Но в Западна Европа гледат на нея като на руски окупатор, вероятно агент, съучастник на Путин. Руската й банкова карта вече не работи, а банковата й сметка в Австрия е блокирана. Паспортът й, а не нейната история е това, което вече има значение. Приятели тихо й обясняват, че идеята за "добрите руснаци" вече е минало, пише политологът Иван Кръстев в статия във "Файненшъл таймс".
Според него имат основания европейците, критикуващи обикновени хора в Русия, че не осъждат масово войната. Но те пропускат важен нюанс - днес Русия е брутална полицейска държава и в мирогледа на Путин
да си предател е много
по-лошо от това да си враг.
Путин го каза преди време ужасяващо ясно: "Враговете винаги са пред теб, воюваш с тях, сключваш примирие и всичко е ясно. Предателят трябва да бъде унищожен, смачкан".
С героичната си съпротива срещу руската военна машина украинците си спечелиха статут на врагове на Путин. Но за руската вътрешна опозиция единственият вариант за него е да я унищожи.
Разбира се, не е трудно да се разбере защо извън Русия хората се обърнаха срещу тази страна. Путин не само разрушава военната и енергийна инфраструктура на Украйна,
той разбива моралната и интелектуална
инфраструктура на следвоенна Европа.
Оправдавайки инвазията си като "специална операция" за "денацификацията" на Украйна, Путин умишлено атакува фундамента на европейския ред. И поставяйки руските ядрени сили в състояние на "повишена готовност" той пресече линия, която не е била пресичана от Кубинската ракетна криза преди 60 г.
Западът е във война с режима на Путин и този конфликт ще трае много по-дълго от сраженията в Украйна. Ясно е, че западните санкции не целят да променят намеренията на Путин, а да разрушат ресурсите му. От тях ще пострадат и обикновените руснаци. Западът няма друг избор, понеже Русия е значителна ядрена сила.
Някои извън Русия се блазнят от вероятността за дворцов преврат в Москва, но перспективите за това са нищожни, отбелязва Иван Кръстев. Историята учи, че в подобни кризи повечето от хората, както и политическите елити първо се сплотяват около лидера си, вместо да се обърнат срещу него. Трябва време, за да променят мнението си.
Ако приоритет на Запада сега е да осигури подкрепа за Украйна, в средносрочен и дългосрочен план Западът се нуждае от стратегия за Русия, отиваща отвъд военното сдържане.
Преминахме бързо (и лениво)
от самодоволство към морален гняв,
отбелязва Иван Кръстев във "Файненшъл таймс". Шокирани сме, че руснаците позволиха да ги превземе пропагандата на Путин, забравяйки, че те не са единствените, способни да живеят в лъжа. Проучване от 2015 г. - повече от десетилетие след американската инвазия в Ирак - показа, че 52% от зрителите на Fox News вярват, че там са открити оръжия за масово унищожение. Да си припомним и че ентусиазмът, с който Путин бе възприеман като защитник на "европейските ценности", беше по-голям в някои кътчета на Запада, отколкото в самата Русия.
В пророческата си книга от 2006 г. "Денят на опричника" Владимир Сорокин описва бъдеще за страната си като теокрация в средновековен дух, където монархията е възстановена,
боят с камшик е възстановен,
а официалната идеология е вид толерантен към корупцията мистицизъм. Велика стена разделя Русия от Запада, всички стоки идват от Китай и всички идеи идват от въображаемо минало.
Лесно е да си представим утрешна Русия подобна на кошмарите на Сорокин. Европа никога няма да се чувства сигурна, граничеща с подобна Русия. Стратегическа грешка ще е да обърнем гръб на руснаците, които са достатъчно смели да се обявят против войната, както и на онези, които не смеят да й се противопоставят, но поне имат достойнството да не я подкрепят.
След края на Студената война Западът смяташе, че Русия ще поеме по пътя на следвоенна Германия. Само че поведението на Русия от последното десетилетие напомня повече на
Германия след Първата, а не след Втората световна война.
Преди три десетилетия мнозина на Запад наивно вярваха, че единственият възможен път за постсъветска Русия е към демократично бъдеще. Сега правим сходна грешка, като допускаме, че Русия след Путин не може да бъде нещо различно от неговата Русия, но с друг вожд, заключава политологът Иван Кръстев във "Файненшъл таймс".
